Определение № 1258 от 11.06.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 730/2026
- Вид
- Определение № 1258
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1258 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100730 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба Х. Ц. Р., чрез адв. Х. М.
- САК, срещу К. Н. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Със същата е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12 500.00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто име на ищеца, причинили промяна на общественото мнение за него, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение и емоционален дискомфорт, съчетано с чувство на унижения, като за вредите във видеото „***“ – публикувано на *** година, претендираното обезщетение е 4 500.00 евро, за видеото „***” – публикувано на *** година, претендираното обезщетение е 4 000.00 евро, а за видеото „***“ – публикувано на *** година, претендираното обезщетение е 4 000.00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на задължението.
С Определение № *** от *** година и с Определение № *** от *** година производствата по гр.д. № ***/***г. и гр.д. № ***/*** г. на ВТРС са съединени за общо разглеждане и произнасяне в настоящото производство.
Съдът констатира, че и в трите искови молби процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че през годините последният е изградил сериозна репутация на отговорен и компетентен адвокат, като освен с професионалните си успехи винаги е бил и добър пример за обществото. Сочи, че ответникът притежава един от найголемите и популярни канали в *** платформата и че същият печели популярност като често създава агресивни видеоклипове, в които критикува и открито оплюва 1 репутацията на други лица. Заявява, че от известно време ответникът е започнал да прави видеа с обиди и клевети по негов адрес, да го набеждава в различни престъпления, явно с цел да урони авторитета му, да намали доверието между адвокат и клиент, както и по политически и финансови подбуди. Твърди, че първоначално ответникът направил единадесет видеоклипа, в които го обижда, клевети и го набеждава в различни престъпления, като въпросните видеа са гледани от стотици хиляди български граждани. Изрично посочва, че в извършените деяния, представляващи деликт има умисъл, както и че ответникът показва директно намерение да уронва престижа и доброто име и да вреди на адвокатската професия на ищеца. Навежда доводи, че след образуване на обезпечителното производство, за което били образувани четири дела и допускане на обезпечение през месец януари в размер на 59 000.00 евро и били запорирани сметките на ответника, последният се озлобил и започнал системно и масово да създава още повече видеа с обиди, клевети и дори заплахи срещу ищеца. Твърди, че в последствие, в периода от *** година до *** година, ответникът е създал още 20 видеоклипа с обиди, клевети и заплахи срещу ответника, с които се цели уронване на авторитета и доброто име на ищеца.
Единствената разлика в трите искови молби е механичното разделяне на отделните видеоклипове, за всеки от който се претендира отделно обезщетение за неимуществени вреди. В заключение, отново и в трите искови молби, процесуалният представител на ищеца обобщава, че описаните определения и думи, използвани от ответника накърняват авторитета и репутацията му, като това е създало огромни неудобства, отразяващи се на нормалния му живот. И в трите се твърди, че след като ответникът многократно определя ищецът като измамник са започнали множество коментари, публикации и в кантората му са получени обаждания с обидни квалификации, определящи ищеца като измамник и питащи за апартаменти и телефонни измами.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че твърдяното непозволено увреждане, се твърди, че е осъществено с поредица от деяния, свързани обективно, логически, смислово помежду си, поради което следва да определи общо, глобално по размер обезщетение, защото следва да се отчете натрупаният негативен ефект на всички деяния. Изрично в тази насока в Решение № 204 от 12.06.2015 година по гр.д. № 7046/2014 година на IV г.о. ВКС приема, че „в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално“, както и че „когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния“. В същия смисъл са и Решение № 206 от 07.12.2023 година по гр.д. № 4573/2022 година на II г.о. на ВКС и Определение № 4346 от 01.10.2024 година по гр.д. № 4986/2023 2 година на I г.о. на ВКС.
В конкретния случай от самите твърдения, изложени в исковите молби, е видно, че се касае за цялостно поведение, насочено към уронване авторитета на ищеца, осъществено първоначално чрез 11 видеоклипа, а след образуване на четири съдебни производства за тях чрез още 20 видеоклипа, направени с една и съща цел – обида, клевета и заплашване, т.е. че претендираните вреди са причинени от няколко публикации с идентично съдържание, осъществени в определен период от време. Ето защо следва да се приеме, че се касае за един деликт, осъществен от поредица от действия, които в съвкупност водят до вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000.00 лева. В случая по делото, настоящият съдебен състав приема, че вземането, за което е образувано настоящото производство е едно и същото произтича от твърдения за осъществено от страна на ответника непозволено увреждане спрямо ищеца и за което се претендира обезщетение в размер общо на 37 500.00 евро, с равностойност 73 3434.63 лева. В този смисъл макар ищецът да е пояснил в исковите си молби как оценява вредите от всяко от деянията, доколкото в случая се касае за деяния, за които се твърди наличието на обективна връзка и общо причиняване на неимуществени вреди, следва да се приеме, че искът е един, като неговата цена е 37 500.00 евро, с равностойност 73 343.63 лева, доколкото са касае за обезщетение за накърнено едно нематериално благо, защитата на което се търси с предявяването на исковата претенция. В този смисъл родово компетентен да се произнесе по заявената искова претенция е Окръжен съд - Велико Търново.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено за разглеждането му по компетентност на Окръжен съд - Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 730/2026 година на Районен съд Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото за разглеждането му по подсъдност на Окръжен съд - Велико Търново.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4