Решение № 606 от 08.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Казанлък, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100145 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на евентуалност искове за нищожност на клауза с правно основание чл.26, ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.21 от ЗПК вр. с чл.10а и чл.19 от ЗПК и с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата твърди, че на 11.10.2022 г. сключила потребителски договор за кредит №300823699 с “Б.Е.Д.” ООД за сумата от 1300.00 лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата Експресно обслужване за което се дължала сума в размер на 484.90 лева или над 30 % от размера на главницата. Счита клаузата по чл.10, ал.2, с която е договорено допълнително плащане към кредитора по договора за неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да заплати сума за услуга, която не била извършена. Клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП, а фигурирала в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на “Б.Е.Д.“. Клаузата на чл.10, ал.2 от договора, за заплащане на допълнителната такса в общ размер на 484.90 лева противоречала и на добрите нрави. Договореното заплащане на суми и такси, водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна печалба. Позовава се чл.10а, ал.2 от ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Клаузата на чл.10 ал.2 начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, била нищожна - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради накърняване на 1 добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Моли съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата по чл.10 ал.2, предвиждаща заплащането на такса “Експресно обслужване” в размер на 484.90 лв. от Договор за паричен заем №300823699, сключен с “Б.Е.Д.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22, вр. с чл.10, чл.19 от ЗПК и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че клаузата на чл.10, ал.2 от договора не се накърнявали добрите нрави и не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Твърди, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК било да бъде наличен ГПР, което било сторено в договора. Допълнително действие не се калкулирало в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита:

"Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита бил в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит сама пожелала допълнителното действие.

Всяко действие, които кредиторът предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на “Б.Е.Д.“ ООД т.е договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сама пожелала да го ползва. Клаузата била уговорена индивидуално от кредитора и не била неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят, а и приетите по делото заверени копия на общи условия за потребителски кредит, договор за кредит

2

№MAX_300823699/11.10.2022 г. и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити от 11.10.2022 г. се установява, че на 11.10.2022 г. “Б.Е.Д.“ ООД като кредитор и П. П. С. като кредитополучател са сключили договор за кредит № MAX_300823699, при следните условия: размер на кредита- 1300 лв.; погасителна вноска- 141.44 лв., брой погасителни вноски- 10; срок на кредита- 5 месеца; обща стойност на плащанията- 1414.40 лв.; годишен процент на разходите- 49.86 %; годишен лихвен процент- 40.65 %. Съгласно чл.10, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателя изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредита е в размер на 323.20 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор. Съгласно чл.10, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателя изрично е заявил желание за Експресно обслужване по своя кредит, при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, което обезсилва действието на чл.7 от настоящия договор. Паричната сума за Експресно обслужване по кредита е в размер на 484.90 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предвид това, че са предявени при условията на евентуалност искове за нищожност на клаузата на чл.10, ал.2 от договора за кредит №MAX_300823699/11.10.2022 г., то съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия противоречие на закона или заобикалянето му, накърняване на добрите нрави и противоречие на морала. Според практиката на ВКС когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договора за кредит №MAX_300823699/11.10.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, по който не е спорно, че ищецът е усвоила сумата по заемната сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действала именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК, както и ЗЗП.

Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива целта на законодателя да разграничи таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за 3 действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. В случая в уговорените в чл.10, ал.1 и ал.2 от процесния договор, "бързо разглеждане" и "експресното обслужване" не са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което такса не се дължи. Това е така защото услугата "бързо разглеждане на искането" за кредит представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а "експресно обслужване" по кредита има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитора и потребителя и да помогнат кредитора да управлява подобре договора във връзка с изплащането на сумите по него. С такса за експресно обслужване по кредита се покриват разходи по управление на кредита, била е известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, тъй като се съдържат в СЕФ, предоставен на кредитополучателя, уговорена е в договора и е дължима на равни части през периода на кредита.

Следователно услугата Експресно обслужване, а и тази за бързо разглеждане представляват разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в размера на ГПР, а с невключването им, стойност на ГПР се оказва невярна и по-ниска от действителната. Така, освен че се заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, се заобикаля и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ГПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Уговорената в чл.10, ал.2 на договора клауза противоречи и на добрите нрави, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и представлява скрит разход по договора за кредит. С оглед установеното по делото съдът приема, че клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2, чл.11, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби, а на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски: 50 лв. платена държавна такса, 1.68 лв. за банков превод и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. с ДДС съгласно представените с молба вх.№6632/12.04.2025 г. договор за правна защита и съдействие и фактура от 14.04.2025 г., ведно с фискален бон.

По делото не са представени доказателства за реално извършени разноски за куриерски услуги в размер 15 лв., поради което не следва да бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното съдът

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за заплащане на такса за Експресно обслужване на чл.10, ал.2 от Договор за кредит №MAX_300823699/11.10.2022 г., сключен между “Б.Е.Д.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** и П. П. С., с ЕГН-********** с адрес ***, поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК.