Решение № 225 от 19.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500362 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. В. С. от гр.К., чрез адв. Н. Д. от ШАК, адв. Г. Р. от САК и адв. Б. А. от САК, против решение № 559 от 24.06.2024г. по гр.д. № 2013/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против Гаранционния фонд, гр. София за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причинената смърт на А. М. Р. – фактическа дъщеря на С., настъпила при ПТП на 30.01.2020г., в резултат на непредпазливост от страна на водача на верижен багер „Хюндай Робекс 210 LC-7A“, с рег. № *, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за размера над присъдените 50000 лв. до размера от 120000 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2020г., както и в отхвърлителната част за законната лихва върху обезщетението от 50000 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 29.11.2023г., като решението е постановено при участието на виновния водач В. К. от гр.К., трето лице – помагач на ответника.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Определеният от първата инстанция размер се сочи като занижен, без да са отчетени 1 критериите на ППВС № 4/1968г. Изложени са съображения за изключителния интензитет, вида и обхвата на болките и страданията на ищеца при особено близките отношения и силна духовна и емоционална връзка на С. с починалата, която не е поддържала връзка с родния си баща и е възприемала ищеца като единствен баща. Изтъква се и необходимостта от отчитане на актуалните лимити на отговорността по чл.492 КЗ, както и икономическата обстановка в страната с нарастваща инфлация. Заявено е, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и всестранен анализ на всички обстоятелствата от значение за размера на търсеното обезщетение. По отношение на началния момент на дължимата законна лихва е посочено, че за първи път ответникът е уведомен за застрахователното събитие с претенцията на другите увредени лица по смисъла на чл.578 КЗ на 14.05.2020г., от която дата следва да бъде присъдена законната лихва. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в тази част.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от Гаранционния фонд, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за съобразяване размера на търсеното обезщетение с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, предвид характера и тежестта на увреждането, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюктура в страната във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изтъква се обстоятелството, че обезщетение се търси не от застраховател, а от фонда, чиято цел е да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредените лица, когато няма застрахователно правоотношение със застраховател. Налице е позоваване на чл.558, ал.1 КЗ, съгласно който размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки. Направено е искане за оставяне на ищцовата жалба без уважение.

Постъпила е въззивна жалба и от Гаранционния фонд против решението на БОС в осъдителната му част, като се претендира отмяна, поради необоснованост и незаконосъобразност и отхвърляне на иска изцяло, с последиците за съдебните разноски, алтернативно – редуциране значително на размера на присъденото обезщетение. Наведени са доводи, че ищецът не е от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение, тъй като дори някога той и загиналата при процесното ПТП да са живели в едно домакинство, между тях не е била изградена силна, трайна и изключителна емоционална връзка като между баща и дъщеря. Това становище се обосновава с показанията на разпитаните свидетели и анализ на приетото с ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. Изтъква се липсата на конкретни житейски обстоятелства, които да са довели до силна привързаност между 2 ищеца и загиналата и до болки и страдания от смъртта и, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за конкретната житейска връзка. На последно място е посочено, че загиналата е поддържала контакт със своя биологичен баща, който в случая има право на обезщетение и това изключва правото на други лица, живели в едно домакинство с детето, освен ако не са предприели процедура по осиновяване.

Депозиран е отговор на въззивната жалба на ответника, с който ищецът оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, при потвърждаване на първоинстанционното решение в уважителната му част като правилно, законосъобразно и обосновано, ведно с присъждане на съдебните разноски. Наведени са доводи за изключително близки отношения между ищеца и загиналата и изключителните по своя интензитет болки и страдания от загубата на фактическата дъщеря, с позоваване на събраните по делото гласни доказателства. Посочено е, че цитираното в жалбата на ответника Тълкувателно решение не намира приложение в процесния случай, тъй като правото на обезщетение на отглеждащия дете, което не е осиновено, е прието с ППВС № 5/24.11.1969г.

В хода на настоящото производство, на 19.10.2024г. е починал въззивникът-ищец А. В. С., като на негово място са конституирани наследниците му, негови деца – Н. А. С. от гр.К., З. А. С., А. А. С., А. А. С., О.

А. С. и Д. А. С., всички от гр.К..

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По същество на спора, след преценка на възраженията на въззивника и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен по допустим иск от надлежен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма и отговаря на изискванията на чл.236 ГПК.

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на произшествие, предявен против Гаранционния фонд, поради липса на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” за участвалото в произшествието моторно превозно средство – верижен багер и има правното си основание в чл.558, ал.5 и ал.1, вр. чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че с влязла в сила присъда № 14 от 10.03.2023г. по НОХД № 27/2023г. на Окръжен съд – Бургас, В. Н. К. е признат за виновен и е осъден за това, че на 30.01.2020г., в землището на гр.Каблешково, м.„Пъдарска могила“, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена 3 опасност – разделяне и сортиране на метални отпадъци, в пункт за изкупуване на черни метали, като неправоспособен и без да има право да упражнява дейност – оператор на земекопачна машина верижен багер „Хюндай-210 LC7A“, с рег. № *, нарушил правилата за безопасност и здравословни условия на труд по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. Р., род. на *., престъпление по чл.123, ал.4, вр. ал.2 и ал.1 НК. За верижния трактор, управляван от К., няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

При посочения по-горе резултат от наказателното производство против деликвента В. К., и безспорната липса на застраховка „гражданска отговорност“ за управлявания от него верижен багер, следва да е налице отговорност на Гаранционния фонд по чл.557, ал.1, т.2 КЗ за изплащане на обезщетения на увредени лица.

По предявената от А. В. С. претенция с вх. № 24-01-500/10.11.2023г. за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилата при горното произшествие смърт на неговата фактическа дъщеря А. Р., Гаранционният фонд е отговорил с писмо от 30.11.23г., с което го е уведомил, че отказва изплащане на обезщетение, тъй като С. не е биологичен баща на загиналата и не се установява да са налице житейски обстоятелства, породили особена близост и действително понесени морални болки и страдания от загубата на починалата Р..

Спорен в настоящото производство е въпросът дали А. С. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. при процесното произшествие.

С ППВС № 5 от 24.11.1969г., по тълкуване на разпоредбата на чл.45 и сл.

ЗЗД е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, отглеждащо неосиновено дете, ако то почине вследствие на непозволено увреждане, при съществуващи отношения на привързаност един към друг, които са сходни с отношенията между кръвни роднини в една семейна общност.

В исковата молба се твърди, че С. е отгледал А. като своя дъщеря от найранна детска възраст. Двамата се подкрепяли, а сега за в бъдеще той ще е лишен от нейната грижа и подкрепа. Болката и страданието са засилени от нелепата смърт на загиналата. Двамата са били изключително близки. Когато С. сключил брак с майката, А. била на 4 години и между тях се създала връзка, базирана на обич, подкрепа и грижа като между баща и родно дете, тъй като биологичният баща на детето бил неизвестен и не е полагал грижи, дори не я е познавал. Пастрокът е бил неизменна част от живота и възпитанието на Адриана по време на училище, абитуриентски бал, сватба, раждането на децата и. След загубата той станал по-уязвим, неуверен, сприхав, по-затворен.

Плачел и скърбял за дъщеря си, чиято смърт е довела до негативен отпечатък 4 върху неговата психика.

За установяване на горните твърдения, пред първата инстанция са изслушани свидетелите С. Б., сестра на съпругата на С., и М. К., съседка.

Първата заявява, че когато се събрали сестра и и А. като семейство, А. била на 6 години. Той се грижел за детето на жена си като за свое дете, не я делял и и давал всичко необходимо като на своите деца. Тя му викала „татко“. Като дете не познавала родния си баща. Когато се омъжила, кръвният и баща дошъл, видели се, поприказвали и това било всичко. През годините А. повече е имала връзка с А.. Той помагал и дал пари за годежа. Като се омъжила, А. се преместила в отделна къща. Често се виждали с майка и и с А.. Помагали си.

Децата на А. викат на ищеца „дядо“. Той плакал много за загубата, бил притеснен и това продължило 3-4 месеца. Отношенията между ищеца и А. били добри, нямали интриги, разбирали се. Сега тъгували, мислели за нея, липсвала им. Семейството на А. и М. имали общо 6 деца, които вече са големи и със свои семейства. А. и тя има 6 деца.

Свидетелката М. К. заявява, че А. много добре се грижел за А., докато тя се омъжила. След това помагал и за нейните деца. Тя го наричала „тате“. След инцидента ищецът се променил, било му лошо, плачел. Това продължило доста време. Ходели на гробищата, направили паметник. И до сега А. говорел за А. и понякога плачел.

При така събраните гласни доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая са установени съществували между А. С. и загиналата при процесния инцидент А. Р. отношения, сходни с отношенията между баща и дъщеря, които обосновават право на ищеца на обезщетение за преживените неимуществени вреди от процесния деликт. С., съпруг на майката на А. от 6годишната и възраст, се е грижил за нея като за своя дъщеря, като между тях се е създала привързаност в една семейна общност, с грижа и взаимопомощ, с осигуряване и съпреживяване на събитията от живота на А., която е имала съпругът на майка си като свой баща. Последният е приеман и от децата на загиналата като техен дядо. Обстоятелството, че рожденият баща на А. е бил известен и се е срещнал с нея, когато се омъжила, което опровергава твърдението в исковата молба за неизвестен баща на загиналата, е без значение и не променя изводът за създадени между нея и пастрока и отношения, аналогични на родител и дете. След инцидента, С. е преживял тежко загубата на починалата. Бил разстроен, плачел, ходел на гробищата, и сега говорел за А. и плачел, липсвала му.