Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 926 от 09.12.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 549/2024
Вид
Решение № 926
Подписан
09.12.2024
В сила
30.06.2025
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 - чл. 192 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 188 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 - чл. 192 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 - чл. 192 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 - чл. 192 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187 - чл. 192 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл.36, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.58 · Закон за общинската собственост
  • чл.64 ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.4к ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б, ал. 1, изр. първо · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 8, 12 и 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 8, 12 и 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 8, 12 и 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.14 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
  • чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28а, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28б, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. гр.Хасково, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100549 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.189 ал.1, вр. чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и във връзка с чл.82, ал.1, вр. чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от М. В. М., ЕГН: **********, с адрес:

********* *************************** АК - Хасково, против ************** ЕИК 0009003946, гр.Хасково, п******************* представлявана от *************** кмет на **************

Ищцата твърди, че с Договор за покупко - продажба на недвижими имот от 20.10.2014 г. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с процедура по реда на чл.54, ал.1, т.2 от НУРОС, Решение № 619, Протокол № 34 от 25.04.2014г. на Общински съвет Хасково, Заповед № 877/27.05.2014 г., Заповед № 1239/01.08.2014 г. и Заповед № 1314/20.08.2014 г. на Кмета на ************** й бил продаден следния недвижим имот, а именно: 206/706 /двеста и шест, седемстотин и шест/ идеални части oт Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на ********* одобрен със Заповед № РД - 18 -63/ 05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК г************ с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план: 12 по плана на ********* с административен адрес ********* ****** целият с площ от 706 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ***; ***; ***;

***, за сумата от 6180,00 лв., без ДДС и 1236,00лв. представляващи 20% ДДС върху цената на имота, съгласно чл.26 от ЗДДС и чл.14 от ППЗДДС. Заплатила и сумата от 160,68 лв., представляваща 2,6 % данък придобиване, съгласно чл.6, ал.2 от Наредба за определяне на местни данъци в ************** като и режийни разноски върху цената на имота, съгласно чл.46, ал.2 от НУРОС на **************и 20% ДДС върху режийните разноски, данък придобиване нотариални такси висване в размер на 255,85 лв.

Със заповед № 237/30.01.2020г. на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1 изр. Първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план 1 за новообразуваните имоти /ПНИ/ з***************** ********* одобрен със Заповед № ДС - 28 - 1/11.06.2019 г. на областния управител на об-************* Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36 - 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50196 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици, № 4069/22.01.2020 г.; № 4070/22.01.2020 г.; №4071/22.01.2020г.; № 4072/22.01.2020 г. и № 4073/22.01.2020 г., издадена от Кмета на ************** било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Ж. Т. - новообразуван имот в строителни граници, определен с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково и идентификатор ***, ************ на ********* с площ 706 кв.м., при граници ПИ с идентификатори ***; ***; ***; 77l95.108.16.

Сочи се, че върху посочения имот бил осъществен въвод във владение с Протокол за въвод във владение на новообразувани имоти от 14.03.2022 г. на ************** Така, въз основа на издадената Заповед № 237/30.01.2020 г. и Протокол за въвод във владение на новообразувани имоти от 14.03.2022 г. на **************ищцата била отстранена от 706 идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на ********* включващи и закупените от **************206/706 ид. части от Поземления имот по силата на сключения Договор за покупко - продажба на недвижими имот от 20.10.2014 г., за които ищцата била заплатила по-горе посочената сума.

Твърди се още в исковата молба, че основанието за възстановяване на имота на наследниците на М. Ж. Т. било Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36 - 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50196 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици, за което ищцата не знаела, както и че не била уведомявана, че към датата на продажбата имотът принадлежал на трети лица.

Тя поддържа, че след като правото на собственост било възстановено при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Ж. Т. в стари реални граници, с която тя нямала родствена връзка, то ищцата била лишена от правото на собственост от 206/706 ид. части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на ********* одобрен със Заповед №РД - 18 - 63/ 05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК ******* закупени от нея от ответната община по силата на Договор за покупко - продажба на недвижими имот от 20.10.2014г. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС.

Счита, че доколкото имотът бил придобит чрез покупко-продажба от несобственик, предявяването на иск за спорното материално право по отношение на тези ид.части против наследниците на М. Ж. Т., нямало да възстанови правото й на собственост върху тях, което пораждало правния й интерес от предявяване на иск за разваляне на договора за покупкопродажба възстановяване на платената покупно-продажна цена, както и сторените разноски по договора на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатената продажна цена.

Ищцата твърди, че към месец май 2023г. отправила покана до **************с цел доброволно уреждане на възникналата ситуация, в която подробно обяснили за създалата се ситуация и поискала да й бъдат възстановени изцяло сумите получени по Договор за покупко - продажба на недвижими имот от 20.10.2014 г., но към момента ответната община не била предприела действия по възстановяване на платената по договора сума.

Предвид изложеното се иска от съда да бъде постановено решение, с което да се развали процесния Договор за покупко - продажба на недвижими имот от 20.10.2014 г. на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС, сключен между ищцата и ответната община, като последната бъде осъдена да заплати на ищцата платените по разваления договор суми, като следва: 6180,00 лв. - платена продажна цена по разваления договор; сумата от 1236,00 лв. представляващи 20% ДДС върху цената на имота, съгласно чл.26 от ЗДДС и чл.14 от ЦПЗДДС; сумата от 160,68 лв. - представляваща 2,6% данък придобиване, съгласно чл.6, 2 ал.2 от Наредба за определяне на местни данъци в ************** сумата от 255,85 лв. – включваща режийни разноски върху цената на имота, съгласно чл.46, ал.2 от НУРОС на ************** 20% ДДС върху режийните разноски, данък придобиване и нотариални такси за вписване, ведно със законната лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 7643,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатената продажна цена за периода от 20.10.2014 г. до 29.02.2024 г. Претендира се присъждане и на направените в производството разноски.

В съдебно заседание, проведено на 20.11.2024 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск с правно основание чл.82 ал.1, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, като е намален размерът на същия на 3476,44 лева, както и периода, за който следва да се счита предявен, а именно за периода от 30.01.2020 г. до 29.02.2024 г.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват изцяло. Най-напред се прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.87, ал.5 ЗЗД, тъй като от сключването на договора на 20.10.2014 г. до подаване на исковата молба, респ. – отправяне на поканата от ищцата, бил изтекъл период по-голям от 5 години, т.е. - правото да се иска разваляне на процесния договор било погасено по давност.

По същество исковете се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се обстоятелствата, на които ищцата основава исковете си, както и твърдението, че е придобила собствеността върху 206/706 идеални части от процесния имот от несобственик, както и че е лишена по вина на **************от правото на собственост върху тях. Поддържа се, че прехвърлителната сделка между страните от 2014 г. произвела действието си, тъй като Общината била легитимен собственик на продаваната част от имот. Липсвало неизпълнение на договора от страна на Общината - тя прехвърлила притежаваната от нея към момента на сделката част от имота, поради което нямало основание договорът да бъде развален.

Ответникът посочва, че за да се приеме, че налице правен интерес от предявяване на иск по чл.189, ал.1 вр. чл.87 ал.3 ЗЗД за ищцата, било необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1.сключен валиден договор за покупко- продажба между ищеца и ответника с предмет- право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е. продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът да е добросъвестен /да не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/. В случая описаните в исковата молба обстоятелства и приложените към нея документи не обосновавали отговорността на ответната община, тъй като били налице валиден договор и добросъвестен купувач, но липсвали другите изисквания на закона, а именно - имотът да е принадлежал на трето лице.

Ответникът твърди, че видно от представената преписка по съставянето на Акт за общинска собственост № 5575/26.11.2013г., към датата на продажбата съответните идеални части от имота били собственост именно на **************на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. В тази връзка, както и на основание обстоятелството, че актуването нямало конститутивно действие, а само декларативно, следвало че процесните идеални части от имота били общинска собственост повече от седемнадесет години преди прехвърлянето им на ищцата. След продажбата на идеалните части от процесния имот, собственост на ************** същите били отписани от актовите книги за общинска собственост със Заповед № 1719/11.11.2014 г. на Кмета на **************

Посочва, че съгласно Решение № 664 от 13.07.2010 г. на САС по гр. дело № 208/2010 г., потвърдено с Решение № 424 от 24.01.2012 г., постановено от ВКС по гр. дело № 1872/2010 г., за да е налице неизпълнение по договора от страна на продавача, било 3 необходимо правата на третите лица да са съществували към момента на сключване на договора за покупко - продажба, или ако са възникнали след това - да ***лжат на поведение на продавача и при това да са възникнали в сравнително кратък период от време след сключване на договора. В случая права на трети лица върху идеалните части от имота към момента на сключване на договора за покупко- продажба не съществували и не се претендирали в исковата молба, а едва с издаването на Заповед № 237/30.01.2020 г. на Кмета на **************правото на собственост върху целия имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково се възстановявал по реда на §4к, ал. 7 и при условията на § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Ж. Т. (трето лице по отношение на ищцата). От представената с административната преписка по издаването на Заповед № 237/30.01.2020 г. на Кмета на **************извадка от Регистъра на новообразуваните имоти за ************ било видно, че влезлият в сила План на новообразуваните имоти (ПНИ) предвиждал процесният недвижим имот, заедно с още няколко други имота, да бъдат възстановени на лицето, посочено за техен стар собственик въз основа на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ Хасково - М. Ж. Т. съответно нейните наследници. Съгласно трайно установената практика на съдилищата в Република България, издавайки заповедта по §4к ал.7 ПЗРЗСПЗЗ, кметът действал при условията на обвързана компетентност и единствено и само следвало да отрази влезлия в сила ПНИ по отношение на конкретния имот и да издаде заповед. Тоест - правото на собственост върху имота не се било породило на основание поведение и свободната воля/преценка на продавача, а на негово законоворегламентирано задължение. От своя страна Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Об-************* с която бил одобрен съответния план на новообразуваните имоти, била публикувана в ДВ, бр. № 51/28.06.2019 г., като въпросите, отнасящи *** придобиването на правото на собственост, се решавали в производството по създаването и одобряването на ПНИ и не можели да бъдат предмет на инцидентен съдебен контрол, а възможността за извършване от съдилищата на преценка по отношение на това законосъобразно ли били установени площта и границите на процесния имот, верността на вписаните данни за собствеността в регистъра към ПНИ и т.н. се преклудирала с влизането в сила на заповедта, с която ПНИ бил одобрен. С него имотите като площ, граници, местоположение и съседи, както и собствениците/ ползвателите и съответните легитимиращи ги документи били установени окончателно, и последващите действия на кмета на общината по издаването на процесната заповед имали производен характер. Освен това, Заповед № 237/30.01.2020 г. на Кмета на **************била съобщена по надлежния ред и била влязла в законна сила. Към същата имало скици на всички имоти, включени в предмета й.