Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8563 от 10.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45864/2025
Вид
Решение № 8563
Подписан
10.05.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 8563 гр. София, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145864 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 2286/04.01.2024 г., от ******, ЕИК *****, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор и И.И.Е.- председател на УС срещу С. М. А., **********, ********, с която са п р е д я в е н и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл. 59 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 755.67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. ведно със законната лихва от 10.09.2025 г. (дата на подаване на исковата молба ) до изплащане на вземането,

2. чл. 86 ЗЗД с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 189.93 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 27.08.2025 г. върху главница от 755.67 лева

3. чл. 59 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 23.22 лв. - главница за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. ведно със законната лихва от 10.09.2025 г. (дата на подаване на исковата молба ) до изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5.65 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2022 г. до 27.08.2025 г. върху главница от 23.22 лева за дялово разпределение 1 с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество, а ищцовото дружество е обедняло, до размера на обедняването, за абонатен номер *****, клиентски номер******, ИД № ****, и адрес на обекта: ******.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото не е подписван договор за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че ответникът е собственик на обект: ******. Като такъв следва да се счита за потребител на топлинна енергия. Твърди, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обекта на ответника, като същият не е заплащал топлинната енергия, сумите по дялово разпределение в законния срок. Излага обстоятелства, че нямат сключен договор с ответницата, поради което счита, че след като обектът е консумирал ТЕ, то ответницата се е обогатила неоснователно, тъй като не е заплащала дължимите суми, а ищцовото дружество е обедняло, тъй като е доставяло ТЕ, която била консумирана, а ответницата не е заплатила дължимото. Затова предявява иска като неоснователно обогатяване. Сочи, че за процесния период важат правилата за доставка на топлоенергия за стопански нужди. За дължимост на сумите за дялово разпределение ищецът се позовава на чл.139, чл.139а, чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Посочва, че в срок до 20 число на следващия месец, ответникът не е заплатил процесните суми, поради което е начислена лихва за забава.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: *********, IBAN: BG48SOMB **** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особен представител подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за давност.

Твърди, че поради липса на договор не е определен срок за плащане. Липсвало покана по чл.84, ал.2 ЗЗД. Твърди, че ОУ не са приложими в процесния случай, защото нямало договор, а е било за стопански нужди. Твърди, че ИМ е нередовна.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се представляват.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

2

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 9310/08.03.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-82 от делото).

За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:

1. Качеството на потребител на ответника: ответникът е собственик на процесния имот 2. Липса на сключен договор (макар и отрицателен факт) 3. доставка топлинна енергия в твърдените количества, период и за процесния имот 4. изискуемостта на вземането и неговия размер

5. през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, което е лицензирано 6. ищецът е сключил договор с топлинен счетоводител 7. възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер за дяловото разпределение.

8. връзката между обедняването и обогатяването да са от едни факт или от обща група факти (т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 9. размерът на обедняването и обогатяването

Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи:

1. плащанията по претендираните суми валидно основание за доставка на сумите Следва да се установи дали в процесния имот е доставяна топлинна енергия.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.

С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил за безспорни следните факти и обстоятелства:

Не е спорно между страните, че от 31.03.1999 г. ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот (л.13-14 от делото).

Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията за главница. Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава.

Спорно остава дали ответникът се е обогатил неоснователно и дали следвало да има договор за доставка на топлинна енергия..

3

Спорно остава дали е настъпила давността.

Спорно остава дали ответникът е получил поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД.

Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните суми.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 94-99 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение.

Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот, имало е прихващане, като са погасени част от суми за процесен период (л. 101-104 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период.

Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота, предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставената в имота топлинна услуга.

Не е основателно възражението на ответника, че е следвало да има претендиран доход. Исковата молба е предявена на основание липса на договор, т.е. липса на облигационна връзка. Ето защо няма как ищецът да доказва наличието на договор. Възражението не е относимо по делото.

Възражението на ответника за давност е неоснователно. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 01.06.2022 г. (датата на имущественото разместване без основание), поради което давността по чл.110 ГПК настъпва на 01.06.2027 г. Като с подаване на исковата молба – 10.09.2025 г., от който момент се счита, давностният срок е прекъснат. Ето защо към 4 момента на подаване на ИМ давността не е настъпила. Не е основателно възражението на ответника.

По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи следните факти и обстоятелства:

1. възникването на главен дълг

2. изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури или дата на уведомяване

3. датата на отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение и за главница – чл.84, ал.2 ЗЗД.

Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи:

1. плащането на процесната сума

По делото се доказа наличието на главен дълг.

Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение преди датата на подаване на исковата молба (л.11-12 от делото), поради което за процесния период ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен.

По размера на исковете

При съпоставяне на данните от ИМ, установеното от ССчЕ се установи следното:

Табл. 1

1

№

1