Определение № 713 от 12.12.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. гр. Червен бряг, 12.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100751 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК По делото е постъпила молба от юрисконсулт В. Ц., пълномощник на ответника „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, представлявано от управителя Л. Л., с която на основание чл.78 във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото Решение в частта за направените разноски.

В молбата с вх. № 5506/05.11.2025г. от юрисконсулт В. Ц. се сочи, че съдът при присъждането на разноски е следвало да съобрази, че искът за признаване за недействителна /нищожна/ на клаузата предвижда такса за разглеждане е предявен в условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска за прогласяване на недействителността /нищожността/ на целия договор за потребителски кредит. Основният иск е изцяло уважен, поради което евентуалният иск не е следвало да се разглежда от съда и за него не се дължи адвокатско възнаграждение. Отделно от горното юрисконсулт Ц. допълва, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя възнаграждението на адвоката, а не присъжда претендираното такова, какъвто бил настоящият случай. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Счита че дело е без правна и фактическа сложност, както и че е проведено едно открито съдебно заседание, на което адвокатът не се е явил, а е подал молба - становище.

Събрани са само писмени доказателства представени с исковата молба, респ. с отговора на исковата молба. Счита, че исковата молба е бланкетна, тъй като била подготвена за всички дела срещу „******“ ЕООД.

С молбата се иска съда да измени Решение № 384 от 31.10.2025г., постановено по гр. д. № 751/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг в частта на разноските, като намали значително присъденото адвокатско възнаграждение и го сведе под предвидения размер по 1

НВАР, като не бъде повече от 200,00 лева общо за всички искове.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като в указания срок е постъпил отговор, в който са изложени подробни доводи по същата. Така с отговор с вх. № 5882/26.11.2025г. от адв. А. Д., процесуален представител на ищеца, твърди че решаващия състав правилно е определил материалния интерес на спора, съставляващ базата за изчисляване на разноските по делото, подлагайки на правилна преценка фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от страните процесуални действия, като в тази връзка следва да се имат предвид постановките по дело С-427/16г. и С-428/16г. на СЕС и не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Счита, че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело C-57/15 на СЕС.

Адв. Д. твърди, че в практиката на СЕС е поставено условие, че за да бъде съвместима с правото на ЕС една национална правна уредба, уреждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения, следва да се предвиди механизъм за контрол от страна на държавен орган върху приемания минимален размер на адвокатските хонорари. Поради това, ако националната уредба на съответната държава членка предвижда достатъчно гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен, то подобна уредба напълно отговаря на изискванията, които правото на ЕС поставя. Цитира Решение C-438-22 СЕС, което според представителя на ищеца в точка 44 законодателя е дал подробни разяснения. Отделно от горното се допълва, че драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект, както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101ДФЕС.

Моля съда да отхвърли като неоснователна депозираната от „******" ЕООД молба по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 384/31.10.2025 г. по гр.д. 751/2025 г. по описа на Районен съд - Червен бряг в частта му за разноските.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ответника искане, обективирано в подадената молба и данните по делото, намира следното:

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.

По делото е предявен и разгледан иск в рамките на производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност – прогласяване недействителността в частта му относно таксата за разглеждане 2 от същия договор.

По делото се установи, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като съда призна за недействителен /нищожен/ Договор за кредит №: L331053 от 18.09.2023г., сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на Кредитополучател и "******" ЕООД, ЕИК ****** в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо и трето от ЗЗД, поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. Също призна за недействителен /нищожен/ Договор за кредит №: L331053 от 18.09.2023г. в частта му относно таксата за разглеждане, сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "******" ЕООД, ЕИК ****** в качеството му на кредитодател, на основание на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП, чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Така с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца бяха присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, нормативно определеният минимум на възнаграждението по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и броя на проведените съдебни заседания по делото, настоящият съдебен състав намери, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде за сумата от 1 480,44 лв. с ДДС. Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.78 ал.1 и 5, вр. чл.80 от ГПК, ответникът бе осъден да заплати на ищеца деловодни разноски от 1 480,44 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, което настоящия състав на съда е сторил с Решението си.

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен.

На първо място, чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус защитата на ищеца се изразява в изготвяне и депозиране на искова молба от адвоката и осъществяване на процесуално представителство. В такива случаи съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и броя на проведените съдебни заседания по делото, настоящият съдебен състав е намерил, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде за сумата от 1 480,44 лв. с ДДС, като разпоредбата не прави разграничение в броя на предявените искове. В тази връзка, претенциите на процесуалния представител на ответника, относно това, че евентуалният иск не е следвало да се разглежда от съда се явяват неоснователни.

Второ, следва да се отчете, че присъжданите съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на страните по чл.78 ГПК, като рискът за понасяне тежестта за разноските е изначално известен на страните в гражданския процес факт, съответно искането от страна на ищеца да му бъдат заплатени разноските не е злоупотреба с право, а обикновено упражняване на това право. Съдът не намира делото за такова с ниска правна и фактическа сложност, макар и да има „типов характер“, а толериране на практиката за присъждане на недостойно ниски адвокатски възнаграждения при предоставена правна помощ на икономически по-слаби субекти и материално затруднени лица по-скоро би се отразило негативно на достъпа до правосъдие, на доверието в съдебната власт и защита правото на справедлив процес, гарантирано и в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

В допълнение следва да се посочи, че при определяне на възнаграждението следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз. С решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 СЕС е приел, че съдът, натоварен да се произнесе с присъждане за разноски, следва да отчита специфичните особености на делото, с което е сезиран, при съобразяване с фиксираните тарифи за възстановяването на разходите за адвокатска помощ, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни. В мотивите на решението е подчертано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Предвид изложеното, съдът намира, че при прилагането на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да изхожда и от разумния характер на направените по делото разноски.

В случая, видно от доказателствата по делото, ищеца е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА, в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. А. Д., вписан в Софийската адвокатска колегия с личен № 1000768210, в качеството му на пълномощник на ищеца Р. П. Р..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно:

Разноски са поискани, както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

4

В допълнение на горното, съдът счита, че противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице, което не е сторено от ответника „******“ ЕООД, ЕИК ******.