Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11753 от 05.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57531/2022
Вид
Решение № 11753
Подписан
05.07.2023
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал.2, предл. 1 и предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6б · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 6в · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.1 · Тарифа на НСРЗ
  • чл. 306 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 306, ал.4 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 307 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11753 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110157531 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. №226701/24.10.2022 г. по описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца СУ „Св. КО”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от проф. д.ф.н. Анастас Герджиков – Ректор, действащ чрез пълномощника: адв. И. М., САК срещу ответника „Г-Р” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, бл. 64, вх.В, ет.1, ап.23, представлявано от управителя: Г. Т. М..

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищеца СУ „Св. КО” срещу ответника „Г-Р” ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 11 409,88 лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., от 01.06.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 11 245,80 лева и консумативни разходи за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. – за електроенергия в размер на 134,68 лв. и за вода – 29,40 лв. по договор за наем №248 от 28.06.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че на 13.10.2021 г. Софийският университет „Св. КО” е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, с вх. №68740 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество „Г-Р” ЕООД за посоченото по-горе вземане в размер на 11 409,88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски, за което било образувано ч.гр.д.№20211110158607 по описа на СРС, ГО, 53 състав.

В срока по чл. 414 ответното дружество депозирало възражение срещу Заповедта за изпълнение, с оглед на което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в законоустановения срок за установяване на процесното вземане по 1 отношение на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Договор за наем №248 от 28.06.2017 г. Софийският университет „Св. КО” за срок от 5 години е отдал под наем част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ: помещение с обща площ от 127,80 кв.м. и прилежащ терен с площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10. ежегодно, находящи се в двора на Биологическия факултет при СУ„Св. КО”, гр. София, бул. „Драган Цанков” №8, с предназначение за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, срещу месечна наемна цена в размер на 896,48 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.05. до 31.10. ежегодно и наемна цена в размер на 766,88 лв. с вкл. ДДС за периода 01.10. до 30.04. на календарната година.

Излага се твърдението, че съгласно чл. 6 от договора за наем страните се били договорили наемната цена да се заплаща в срок до 10-то число на текущия месец по банков път или в брой на касата на наемодателя.

Посочва се още в исковата молба, че на 11.06.2021 г. наемодателят е отправил писмена покана, с изх. №72-00-995, с която предоставил 5-дневен срок на наемателя да изплати задълженията си за наем, които към онзи момент били в размер на 7659,88 лв.

Писмото било редовно връчено на 17.06.2021 г. съгласно обратна разписка, но наемателят не изпълнил задълженията си в предоставения доброволен срок. Твърди се също така, че на 03.08.2021 г. наемодателят е отправил покана, с изх. №72-00-1089, с която отново уведомил наемателя за натрупани задължения в размер на 8556,36 лв. и предоставил отново доброволен 7-дневен срок за изпълнение, като писмото било връчено на 09.09.2021 г.

Излага се твърдението от ищцовата страна, че от този момент нататък наемателят не е изпълнил задълженията си по наемното правоотношение.

Ищецът претендира направени разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.

№49687/22.02.2023 г. по описа на СРС (изпратен по пощата на 17.02.2023 г.), подаден от ответника „Г-Р” ЕООД, чрез пълномощника на дружеството адв. Иван Алексиев.

Ответникът твърди, че счита предявените искове за недопустими. Посочва, че за да бъде инициирано производството по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, трябвало да бъде проведено успешно заповедно производство в случая по чл. 410 от ГПК. Посочва още, че депозираното от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК не отговаряло на разпоредбата на чл.

410, ал. 2, съответно чл. 127, ал. 1 от ГПК – нямало подпис на заявителя.

Ответното дружество счита, че предявените срещу него искове са неоснователни по своето основание и размер. В отговора на исковата молба се посочва, че действително „Г-Р” ЕООД е било наемател по Договор за наем №248 от 28.06.2017 г., сключен със СУ „Св. КО” за ползване на част от имот, само че в Административната сграда на Биологическия факултет при Университета, находящ се в гр. София, ***. Наемната цена за ползване на предоставения имот била определена на 766,88 лв. месечно за периода от 01.10.-30.04. на календарната година и 896,48 лв. месечно за периода 01.05.-31.10.

От ответното дружество се излагат твърденията, че от сключването на договора за наем същото било ползвало добросъвестно наетия имот, находящ се в административната сграда на Биологическия факултет при Университета, находящ се в гр. София, бул. „Драган Цанков” №8, съответно било заплащало наемната цена и следващите се консумативи за това до месец март 2020 г. – до обявяването на територията на Република България на извънредна епидемична обстановка с оглед разпространението на вируса SARSCoV2/COVID 19/.

Ответното дружество твърди още, че вследствие на извънредната епидемична обстановка с оглед разпространението на вируса, която посочва, че е обявена на 13.03.2020 2 г. – дружеството не било допускано до наетия обект и не е го е използвало. Твърди се, че поради тази причина самият ищец - Софийският университет „Св. КО” бил взел Решение/Протокол 7/ от гласуване по електронен път на Академичния съвет, проведено от 29 април до 4 май 2020 г., в което решение – единадесета точка, буква Г) на основание чл. 6 и чл. 6б от ЗМДИП за срок не по-дълъг от срока на действие на въведените противоепидемични мерки на територията на Република България: 1.Наемателите на обекти, находящи се в административните сгради на Софийския университет, не дължат плащане на договорената наемна цена.; 2.Наемателите на обекти, находящи се извън административните сгради на Софийския университет, които в резултат на въведенените противоепидемични мерки са преустановили своята дейност изцяло, заплащат наемна цена в намален размер от 50%.; 3. Намаляването и/или опращаването на наемната цена да се осъществи чрез сключването на анекси/допълнителни споразумения/ към договорите за наем, при подадена и одобрена молба от заинтересования наемател.; 4.

Да не бъдат начислявани лихви и неустойки за забава по сключването на договори за наем;

Ответникът допълва, че в изпълнение на това решение на Академичния съвет е била издадена Заповед №РД 19-196/04.06.2020 г. на Ректора на СУ „Св. КО”.

В отговора на исковата молба се излагат твърденията, че поради преустановената си дейност за целия процесен период и поради цитираното решение и заповед, ответникът бил отправил многократни молби и искания за оформяне на приетите решения на Университета, които въпреки че били одобрени, било сключено само едно Допълнително споразумение №80-15-15/26.02.2021 г. не по вина на ответното дружество. С това допълнително споразумение се твърди, че изрично са опростени наемните задължения от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., включително и следващите се лихви, а задължението от 01.07.-01.10.2020 г. било намалено с 50%. Посочва се още, че въпреки многократните искания на ответника, становища и молби, ищецът избягвал подписване на споразумения.

Предвид всичко това, ответникът счита за изцяло неоснователни исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени.

Ответното дружество твърди, че при подписване на договора за наем е заплатило на ищеца сума в размер на 1792,96 лв., представляваща депозит съгласно чл. 7/1/ от договора, която сума след прекратяване на договорните отношения между страните не била възстановена на ответника. Ответникът прави искане за прихващане, в случай че съдът приеме, че същият дължи на ищеца някаква сума, със сумата в размер на 1792,96 лв., представляваща депозит съгласно договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е отделено като безспорно, че между страните е бил сключен договор за наем за процесния период и за процесния обект.

От представения Договор за наем №248 от 28.06.2017 г. /л. 7-11 от делото/ се установява, че наемодателят СУ „Св. КО”-ищец по делото е предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя „Г-Р” ЕООД-ответник част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ: помещение с обща площ от 127,80 кв.м. и прилежащ терен с площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10., находящ се в двора на Биологическия факултет при СУ„Св. КО”, гр. София, бул. „Драган Цанков” №8, с предназначение за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, срещу заплащане на договорената месечна наемна цена в размер на 896,48 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.05. до 31.10. и наемна цена в размер на 766,88 лв. с вкл. ДДС за периода 01.10. до 30.04. на календарната година.

Съгласно чл. 2 от Договора – договорът за наем е сключен за срок от 5 години и влиза в сила от датата на подписване на приемо-предавателния протокол от страните по договора. Съгласно чл. 6 от Договора за наем страните са се договорили наемната цена да се 3 заплаща в срок до 10-то число на текущия месец, за който се дължи, по банкова сметка на наемодателя или в брой на касата на наемодателя.

По силата на чл. 7, ал. 1 от договора за наем ответното дружество като наемател е предоставило на ищеца-наемодател безлихвен депозит в размер на 1792,96 лв. с вкл. ДДС /два месечни наеми по 896,48 лв./ – видно от представената на л. 73 от делото Квитанция към приходен касов ордер от 27.06.2017 г.

Не се спори по делото, че за процесния период недвижимият имот е бил предаден във владение на наемателя, а това се установява и от приложения по делото /л.13-14/ Протокол от 28.06.2017 г. за предаване на владение от служители на ищеца на управителя на ответното дружество на помещение с площ 127,80 кв.м. и прилежащ терен - 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10. Видно от приложения Приемо-предавателен протокол от 22.11.2021 г. /л.15-16 от делото/ наемателят-ответник чрез своя управитител е предал владението на процесния имот на представители на ищеца.

От анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че наетият недвижим имот представлява помещение с площ от 127,80 кв.м., находящо се в сградата на Биологическия факултет при СУ„Св. КО” на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков” №8 и прилежащ терен, с площ от 36,00 кв.м. за сезонно ползване за периода от 01.05. до 31.10, който прилежащ терен е разположен в двора на Биологическия факултет.

Ноторно известно е, че на 13.03.2020 г. в Република България бе обявено извънредно положение в страната заради епидемията от коронавирус /COVID-19/. То е траело до 13.05.2020 г., след което е отменено, но на негово място е въведена извънредна епидемична обстановка, която е отменена, считано от 01.04.2022 г.

Също така е ноторно известно, че с редица заповеди на Министъра на здравеопазването, издавани в различни периоди през 2020 г. и 2021 г., са били налагани рестриктивни противоепидемични мерки в страната, с които е била преустановявана дейността на определени търговски обекти или е била ограничавана дейността им, в това число и на такива като процесния имот, разположен в Биологическия факултет при СУ „Св.