Определение № 305 от 11.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Кюстендил, 11.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 — чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 13384/12.12.2024 г., подадена от М. Х. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.М. от САК, насочена против Определение № 1430/03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 371/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Настоява, че е изпълнил дадените му от първоинстанционния съд указания, като в уточнителна молба, е посочил предпоставките, на които се основава исковата му претенция. Счита, че в рамките на проверката за допустимост на исковата молба, съдът е извършил недопустима предварителна преценка по съществото на правния спор, а изложените от съда мотиви в тази връзка определя за неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното определение и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата Окръжен съд – Благоевград оспорва същата с писмен отговор чрез съдебен помощник Й.П., като моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваното определение, като правилно и законосъобразно. Изразява се становище, че по същество ищецът е подал недопустима искова молба, в която е посочил нарушения, които не могат да бъдат свързани с нарушаване правото на ЕС, а единствено с нарушения на вътрешното право. Счита, че изявленията на ищеца за нарушения на чл. 20-чл.26 от ХОПЕС имат изцяло бланкетен характер и не съставляват основание на предявения иск. Претендира разноски.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима - подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство - по см. на чл. 26 от ГПК, и в срока по закон.

1

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд, чиято компетентност е била определена с Определение № 420/25.02.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. на САС, е бил сезиран с искова молба на М. Х. В., с ЕГН ********** против Окръжен съд – Благоевград, с която е било заявено искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, като последица от нарушено право на ЕС.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение от 16.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 451/2020г. по описа на ОС – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. В. иск против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР за заплащане допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226.31 часа, ОС – Благоевград пряко е нарушил правото на Европейския съюз и по този начин е причинил вреди на ищеца в размера на претендираните по посоченото решение суми и разноски, както и разноските, които е осъден да заплати на ГД „ПБЗН" – МВР.

Извършена е размяна на книжа, като в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът ОС – Благоевград е изложил съображения за нередовност на ИМ, недопустимост на образуваното исково производство и респ. за неоснователност на предявения иск.

С определение № 1325/12.11.2024 г. сезираният РС – Дупница е оставил без движение исковата молба и е дал указания до ищеца за посочване на: 1/ какво конкретно право твърди, че е възникнало в негова полза по силата на правото на Европейския съюз; 2/ с какви конкретни действия/бездействия ответникът е допуснал нарушаване на съответното право на ищеца, произтичащо от правото на Европейския съюз, както и да наведе твърдения по отношение на всяко от конкретните нарушения, че същото се явява достатъчно съществено;

3/ конкретните вреди, които твърди да е претърпял от всяко от допуснатите нарушения на негово право, предвидено в правото на Европейския съюз, както и да наведе твърдения относно причинната връзка между съответното нарушение и понесените вреди; 4/ цена на иска.

С молба с вх. № 12967 от 03.12.2024 г. ищецът е уточнил, че е налице несъответствие на решението на ОС – Благоевград с решение на СЕС по отправено преюдициално запитване от 24.02.2020 г. по дело № 262/2020 г., изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на правото на Европейския съюз, визирани в § 71 -72 от посоченото решение. Изразил е становище, че неизпълнението от страна на съда на указанията на СЕС, е довело до противоречие на решението на ОС – Благоевград с правото на ЕС, което от своя страна е причинило на ищеца претендираните имуществени вреди. Счел е, че окръжният съд е допуснал нарушение на принципа на „равенство“, закрепен в дял трети, чл. 20-26 от ХОПЕС. Изтъкнал е, че конкретното нарушение на правото на ЕС е в противоречието на постановеното от ОС – Благоевград решение с приложимите норми и даденото им тълкуване, и указания по прилагането им с решението на СЕС. Пояснил е, че причинната връзка между претърпените вреди и нарушението на правото на ЕС се изразява в отхвърлителния диспозитив на решението на ОС-Благоевград. Отбелязал е, че нарушение на принципа за равенство пред закона, съставлява различното третиране на дадена група държавни служители, в случая такива от системата на МВР, по отношение на правото им на увеличено заплащане на положен нощен труд на база дадени 24-часови денонощни дежурства. Изложил е, че нарушавайки посочения принцип ОС-Благоевград е постановил своя правораздавателен акт в противоречие с принципи и норми на правото на ЕС.

С атакуваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, приемайки че предявеният иск е недопустим. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба и уточненията към нея не са изложени твърдения за възникнало, по силата на правото на ЕС, конкретно право в полза на ищеца. Счел е, че липсата на конкретни твърдения в тази насока не може да бъде 2 заместена чрез изброяване на различни общи положения в правото на ЕС и международното трудово право, респ. че не може да бъде санирана чрез възпроизвеждане съдържанието на цитираното решение на СЕС. Приел е, че последното не изпълнява изискването да се посочи нарушена норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, както и че от посоченото решение не следва извод за каквото и да било противоречие между вътрешноправни разпоредби и норми на правото на ЕС. На следващо място е изтъкнал и обстоятелството, че решението на СЕС не задължава ответника да извърши действията, описани в исковата и уточнителната молба. Аргументирал е, че чрез претенцията на ищеца фактически се цели осъществяване на инцидентен съдебен контрол върху правилността на постановеното решение на ОС-Благоевград, посредством който да се достигне до противоположен на приетия от съда по същество резултат. При това положение районният съд е върнал исковата молба.

Въззивният съд като съобрази горното намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, признаваща на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и 3/ в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ за частноправния субект.

Тази отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие нарушения на правото на ЕС може да възникне независимо от вида на нарушението – било то неправилно транспонирана директива, поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС.

За да бъде реализирана, обаче, тази обективна отговорност на държавата, ищецът трябва да изложи в исковата молба ясни и конкретни твърдения относно трите предпоставки, при които тя възниква, като посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС.

Въззивният съд намира за необходимо с оглед доводите, наведени в частната жалба да подчертае, че установяването на тези обстоятелства е въпрос по съществото на спора, но въвеждането им в предмета на делото е въпрос по допустимостта на самото производство.

Именно поради това съображение, първостепенният съд е дал указания на ищеца да изложи твърдения относно правнозначимите факти. Въпреки обемните първоначална искова молба и последвалата уточнителна молба, ищецът не е изпълнил горепосочените ясни и конкретни указания.

Липсва изложена конкретика кои норми на правото на ЕС, които предоставят права на частноправните субекти, се претендират за нарушени от визирания ответник, респ. за наличието на причинно-следствена връзка между съответното нарушение и причинени на ищеца вреди. Формалното посочване, че са нарушени норми на ЕС – чл. 1, т. 1, б. „б“ от Конвенция № 111 относно дискриминацията в труда и професиите от 1958 г.; чл. 1, б. „а“ и чл. 2, т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнаграждението от 1951 г.; чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС; 4/ чл. 8 и 12 от Директива 2003/ 88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.; чл. 157 от ДФЕС /предишен чл. 141 от ДЕО/;

3 принципът за изключителна компетентност на СЕС да тълкува правото на ЕС; Директива 2006/54/ЕС, съобр. 9, относно дадени разяснения за „съпоставимо положение“ за определяне на работещите при дадени условия на труд; чл. 1 от Директива 75/117/ЕС, не е достатъчно, за да се проведе законосъобразно съдебно производство, доколкото цитираните разпоредби регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретна правна норма от правото на ЕС, която да се характеризира с това, че предоставя права на частноправни субекти.

Бланкетното изявление, че е нарушено правото на ЕС или основни негови принципи не съставлява основание на предявения иск, тъй като такова основание са фактите и обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираното право. Позоваването на Решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г., само по себе си също не е достатъчно да обоснове необходимото явно и съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ. В тази връзка въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция в смисъл, че липсата на ясно позоваване не може да се счита за санирана и чрез възпроизвеждане съдържанието на горепосоченото решение на СЕС, респ. не освобождава ищеца от задължението му да наведе ясни твърдения относно основанието за ангажиране на отговорността на ответника.

Въззивният съд приема за правилен и извода на пъроинстанционния съд, че в твърденията на ищеца всъщност прозира неговото несъгласие с начина на тълкуване и прилагане от страна на ответния съд на разпоредби от националното законодателство, при липса на противоречие с такива от правото на ЕС, поради което нарушаването им, дори и такова да бъде установено, не осъществява фактическия състав на иск по чл. 2в от ЗОДОВ.