Решение № 3650 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3650 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330118439 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът А. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез ****, представлявано от адв.

К. К. Г., със съдебен адрес: ****, моли съда, да бъде осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от ****г. в гр. ***, ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуалния си представител.

Ищецът твърди, че на *** г. в ***, е настъпило ПТП между управлявания от Н. К. А. лек автомобил **** и управлявания от нея лек автомобил ***“ с рег. № *** исковата молба първоначално описва механизъм, при който автомобилът ***е предприел маневра за завиване и навлизане в гараж, като е пресекъл траекторията на движението му, вследствие на което е настъпил удар между двете превозни средства, а автомобилът на ищеца впоследствие се е ударил и в оградата при входа на гаража.

Посочва, че непосредствено след произшествието, поради стреса и отделения адреналин, не е възприел в пълна степен телесното увреждане. В следващите часове започнал да изпитва силни болки в лявата гръдна половина и затруднение при дишане. На *** г. извършено рентгеново изследване установило фрактура на 11-то ляво ребро по аксиларната линия с 1 леко разместване. На ***г. бил освидетелстван от съдебен лекар. Лечението било домашно, с болкоуспокояващи средства, а възстановяването продължило около един месец. През този период изпитвал болки при дишане, кашляне, движение и сън върху лявата страна, бил ограничен във физическите усилия и ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

Твърди и психоемоционални последици – уплаха, тревожност, смущения в съня и несигурност при управление на автомобил.

Ищецът твърди, че към датата на произшествието за автомобила *** е била валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На **г. предявил извънсъдебна застрахователна претенция, по която била образувана щета № ***, но с писмо изх. № *** г. застрахователят отказал плащане.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за автомобила **** и предявяването на извънсъдебната претенция, но оспорва виновно противоправно поведение на застрахования водач. Поддържа, че двустранният констативен протокол не съдържа достатъчно ясно описание на механизма и няма обвързваща материална доказателствена сила относно вината. Според ответника ищецът не е избрал безопасна скорост и дистанция, поради което не е могъл да спре пред движещия се пред него автомобил.

Оспорва се и причинната връзка между произшествието и установената два дни по-късно фрактура, както и твърденията за продължителни и трайни последици. Направени са възражения за съпричиняване поради непоставен предпазен колан, непроведено лечение и рехабилитация, както и за прекомерност на претендираното обезщетение. Ответникът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На *** г. по ул. ***, в посока от изток на запа*, последователно са се движели лек автомобил ***, управляван от Н. К.А., и лек автомобил ***, управляван от ищеца А. Т. Т..

При достигане на имот*** водачът на*** предприел маневра завой надясно за навлизане в гараж. Траекториите на двата автомобила са се пресекли, като настъпил първоначален контакт между предната лява част на*** и дясната страна на ***. След удара автомобилът на ищеца се е отклонил надясно и с предната си част се е ударил вторично в лявата колона на стената при входа на гаража.

Този механизъм се установява от заключението на вещото лице инж. В. С., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. Вещото лице е анализирало два възможни варианта. Първият – завой наляво от насрещната лента – е отхвърлен като технически необоснован, защото не съответства на локализацията и направлението на деформациите. Вторият – движение на двата автомобила в една посока и предприет от *** завой надясно – съответства на уврежданията по дясната страна на ***, по предната лява част на *** и на последващия удар на последния автомобил в колоната на гаража.

Съгласно експертизата, мястото на първия удар е приблизително на 1–3 метра източно от 2 входа на гаража и на 0,5–1,5 метра от северната граница на платното, в дясната пътна лента по посоката на движение. Скоростта на *** в момента на удара е била около 35 км/ч, а тази на **** – около 5–10 км/ч. Не са установени препятствия пред видимостта на водачите.

При изслушването на вещото лице С., той изрично уточнява, че разработеният втори вариант е този, който технически съответства на наличните обективни следи и деформации.

Съдът съобразява това уточнение и не възприема изложената в исковата молба версия за завой наляво. Самото несъответствие между първоначално описания от ищеца и доказания механизъм не води до неоснователност на иска, доколкото предмет на доказване е настъпването на деликта и виновното поведение при реално установената пътна ситуация, а не правната квалификация, която страната придава на отделните факти.

От двустранния констативен протокол, сведенията, дадени пред органите на МВР, показанията на свидетелите и заключението на САТЕ се установява, че маневрата на водача на **** е започнала при наличие на движещ се непосредствено зад него автомобил.

Показанието на Н. А., че своевременно е подала десен пътепоказател и е намалила плавно скоростта, остава изолирано и не се потвърждава. Двустранният протокол е подписан от участниците и макар да е частен документ, има доказателствено значение относно направените от подписалите го изявления и отразените непосредствено след инцидента обстоятелства. Отделно, характерът на контакта сочи, че маневрата е предприета в непосредствена близост до следващия автомобил.

Съдът приема, че водачът на ***не е изпълнил в необходимата степен задължението си, преди започване на маневрата да се убеди, че може да я извърши, без да създаде опасност за останалите участници в движението, и да съобрази положението, посоката и скоростта им.

Маневрата е поставила автомобила напречно спрямо траекторията на следващото МПС и е създала непосредствената опасност, довела до контакта.

Изводът на автотехническата експертиза, че ищецът би имал техническа възможност да предотврати удара, ако се е движил на достатъчна дистанция, е условен и не установява конкретната дистанция между автомобилите преди започване на маневрата, момента на подаване на сигнал, нито времето, с което ищецът е разполагал за реакция. Същевременно скоростта от около 35 км/ч сама по себе си не е превишена или несъобразена за населено място. Вещото лице обвързва извода за изцяло небезопасно управление от страна на ищеца с условието водачът на *** да е подал своевременно сигнал и да е намалил плавно, а тези факти не са доказани по категоричен начин.

От рентгеновото изследване от *** г. и съдебномедицинското удостоверение от *** г. се установява неусложнено закрито счупване на 11-то ляво ребро по мишничната линия с леко разместване. Заключението на съдебномедицинската експертиза на *** С. С. установява пряка причинно-следствена връзка между ПТП и увреждането. Обстоятелството, че рентгеновото изследване е извършено два дни след инцидента, е медицински обичайно и не сочи на междинно събитие, което да прекъсва причинната връзка. При изслушването, вещото лице пояснява, че болката възниква непосредствено, но при стрес и отделяне на адреналин може да не бъде възприета в пълна степен и оплакванията да се проявят по-късно.

3

Увреждането е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Проведеното лечение е било консервативно – прием на болкоуспокояващи, каквото е обичайното и практически възможно лечение при единична неусложнена ***. Не е била необходима рехабилитация. Оздравителният период е продължил около 20–30 дни, след което е настъпило пълно възстановяване без усложнения и без трайни остатъчни последици.

Възможна е била лека болезненост при промяна на времето за ограничен период след оздравяването.

Показанията на свидетелката М. Т. Т. се кредитират в частта, в която описва непосредственото състояние на ищеца след произшествието, появата на болки на следващия ден, едномесечния отпуск по болест и възстановяването му след този период. Съдът отчита родствената връзка, но показанията се подкрепят от медицинската документация и експертизата. Свидетелката сочи, че след един месец ищецът е възобновил обичайните си задължения и не е имал съществени проблеми, като страхът от шофиране е бил епизодичен и не особено интензивен. Не са представени доказателства за диагностицирано **** Възражението за непоставен предпазен колан е недоказано. СМЕ не установява ***, но заключава, че конкретната фрактура най-вероятно е причинена при директен контакт на лявата мишнична област с лявата врата и би могла да настъпи и при правилно поставен триточков колан. САТЕ също сочи, че при двата последователни удара удар на лявата част на тялото в интериора е възможен както при поставен колан, така и без него. Следователно липсват доказателства, че непоставяне на колан е допринесло за увреждането или за неговия обем.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване чрез непроведено лечение и рехабилитация. Експертът е категоричен, че рехабилитация не е била необходима, а възможното лечение се изчерпва с обезболяване. Оздравяването е настъпило в обичайния срок и няма данни поведението на ищеца да е удължило или усложнило възстановителния период.

Безспорно е, че към 04.11.2023 г. гражданската отговорност на водача на *** е била застрахована при ответника по валидна полица със срок от 26.08.2023 г. до 25.08.2024 г.

Безспорно е и че на 28.03.2024 г. ищецът е предявил писмена застрахователна претенция, по която ответникът се е произнесъл с отказ от *** г.

За уважаването на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат установени валидно застрахователно правоотношение, противоправно и виновно поведение на застрахования водач, вреди и причинна връзка между поведението и вредите, както и изпълнение на предпоставките по чл. 380 и чл. 498 КЗ. По изложените съображения всички предпоставки са налице.

Водачът, който предприема маневра, е длъжен предварително да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците, които се движат след него, преди него или покрай него, и да извърши маневрата след ясен и своевременен сигнал. В случая застрахованият водач е започнал завой надясно към гараж при непосредствено движение на автомобила на ищеца 4 отзад, без да е доказано своевременно сигнализиране и без да е осигурена безопасност на маневрата.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не е абстрактна, а изисква съобразяване на всички конкретни обективни обстоятелства: вида и тежестта на травмата, интензитета и продължителността на болките, характера на лечението, възстановителния период, възрастта на пострадалия, ограниченията в ежедневието, наличието или липсата на трайни последици и психични страдания, както и обществено-икономическите условия към момента на увреждането.

В полза на по-висок размер съдът отчита, че ищецът е бил на 29 години, получил е действително счупване на ребро с леко разместване, преживял е два последователни удара, изпитвал е болки при дишане, кашляне, движение и сън, бил е ограничен в обичайните физически активности и е ползвал около един месец отпуск по болест. Следва да се отчетат и естествената уплаха от произшествието и временната несигурност при шофиране.