Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29246 от 01.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13632/2022
Вид
Определение № 29246
Подписан
01.11.2022
В сила
01.11.2022
Състав
ХРИСТО КРЪСТЕВ КРАЧУНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29246 гр. София, 01.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20221110113632 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Г. П. М., с която са предявени осъдителни искове срещу С------ /правоприемник на С--------/ и А------- /правоприемник на А-- с--------/. Исковата молба е редовна и допустима.

Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на ответника.

Извън срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от С--------.

На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от страните доказателствени искания.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се изиска от Специализирания наказателен съд НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС.

Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 26 състав:

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е образувано по искова молба от Г. П. М., с която е предявен осъдителен иск срещу С-------- и А--- с-------- за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС по НОХД № 1492/2013г. и НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС и по ВНОХД № 277/2013г., ВНОХД № 59/2015г., ВНОХД № 24/2016г. и ВНОХД № 192/2016г по описа на АСНС.

Ищецът твърди, че на 11.04.2012г. с постановление на прокурор при Специализираната прокуратура /СП/ е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 410/2012г. по описа на СП срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 321, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. На 27.06.2012г. ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е била определена мярка от прокурор при СП „задържане за срок до 72 часа“ по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК. На 30.11.2012г. на ищеца били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК, като след предявяване на материалите по досъдебното производство, разследването е било приключено и делото е изпратено на СП със 1 заключително мнение на разследващия полицай. На 20.12.2012г. спрямо ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК и било образувано НОХД № 2184/2012г. по описа на С-------- /СНС/, което продължило 8 месеца и 7 дни, в които са се състояли 8 открити съдебни заседания, на всяко от които ищецът се явил.Присъдата на СНС по НОХД № 2184/2012г. била обжалвана и било образувано ВНОХД № 277/2013г. по описа на А--- с-------- /АСНС/, като въззивното производство приключило с решение, с което е отменена изцяло присъдата на СНС и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Продължителността на производството пред АСНС до връщането му в СНС било 3 месеца и 1 ден. След връщане на делото в СНС е образувано НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС, което е продължило 1 година, 3 месеца и 7 дни, по което били проведени общо 12 открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал, като на 29.10.2014г. била постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан, а мотивите към нея били изготвени 2 месеца и 15 дни извън срока по чл. 308 от НПК в приложимата редакция на закона.По подадени основен и допълнителен протест от прокурор при СП е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС, по което било постановено решение от 09.07.2015г., с което била потвърдена присъдата по НОХД № 1492/2013г. на СНС. Производството по ВНОХД № 59/2015г. по описа на АСНС продължило 4 месеца и 26 дни, а решението било изготвено 1 месец и 15 дни извън срока по чл. 340 от НПК. Решението по ВНОХД № 59/2015г. на АСНС било обжалвано и било образувано к.н.д. № 1167/2015г. по описа на ВКС, което приключило с решение от 25.01.2016г., с което е отменено решението на АСН по ВНОХД № 59/2015г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато абсолютно процесуално нарушение - липса на протокол от съдебно заседание, като делото е продължило 5 месеца и 15 дни. При връщане на делото в АСНС за ново разглеждане е входирано ново въззивно производство - вх. № 45/27.01.2016г., но поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа делото, то е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд. С разпореждане от 01.02.2016г. на заместникпредседателя на ВКС, делото отново е върнато на АСНС с указания за надлежното му деловодно оформяне. Поради неспазване правилата за администриране на производство от страна на АСНС, същото се е забавило с още 8 дни. На 03.02.2016г. материалите по делото били постъпили в АСНС и било образувано ВНОХД № 24/2016г. по описа на съда. С разпореждане от същата дата на председателя на АСНС делото било изпратено по компетентност на ВКС на основание чл. 43, т. 3 от НПК. В частното касационно производство по ч.н.д. № 148/2016г. по описа на ВКС с определение от 25.02.216г. ВНОХД № 24/2016г. е било изпратено за разглеждане от А--- съд - София / САС/, В САС било проведено въззивното производство по разглеждане протестите - основен и допълнителен на АСП срещу присъда по НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС - ВНОХД № 192/2016г. по описа на САС, по което било постановено решение от 16.05.2016г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена. Въз основа на подаден касационен протест срещу решението по ВНОХД № 192/2016г. на САС било образувано касационно дело, по което с решение от 16.03.2017г. по к.н.д. № 1118/2016г. на ВКС било оставено в сила въззивното решение от 16.05.2016г. по ВНОХД № 192/2016г. на САС и ищецът бил оправдан по всички обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК.Твърди, че необосновано дългият срок на продължилото наказателно производство предизвикал у него напрежение, стрес, несигурност за личния му живот, невъзможност да си намери работа. С оглед наличието на висящо наказателно производство търпял ограничения в свободата на придвижване поради наложената мярка за неотклонение „подписка” и процесуална принуда - „забрана да напуска пределите на Република България”, а също и „остраняване от длъжност” по чл. 69 от НПК, както и били накърнени доброто му име и репутация. С писмо изх. № 94-Г-184/ 2017г. на 2 заместник-министъра на правосъдието проф. Н--- бил уведомен, че след проверка по случая неговото заявление с искане за констатиране и обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на НОХД № 1492/2013г. по описа на СНС, IX състав, в разумен срок с претенцията за парично обезщетение от 10 000 лева било отхвърлено като неоснователно, поради което и предявява настоящите искове по реда на чл.2б ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С-------- не е подал отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А--- с-------.

Правната квалификация на предявения иск е: чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди.

УКАЗВА на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК че не сочи доказателства за твърдените неимуществени вреди.

В тежест на ответниците е да докажат, че производствата са протекли в рамките на разумния срок, предвид фактическата и правна сложност на делата.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже: продължителността на производството и настъпилите неимуществени вреди в следствие на разглеждане и решаване на делото извън разумния срок по чл. 6 ЕКПЧ.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023г. от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3