Решение № 13427 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13427 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110159866 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответниците А. П. С. и Е. П. Г., против всеки от тях за сумата от по 170,95 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.5.2019г. до 4.2021г., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 11.04.2023 г. в размер на 43,39 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 3.2020г. до 4.2021г. в размер на 12,43 лева , ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до 11.04.2023 г. в размер на 3,20 лева .

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на имот, находящ се на адрес: ***, са страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

В отговора на исковата молба , подаден от назначения от съда особен представител, се сочи, че ответниците не са потребявали ТЕ, не са ангажирани доказателства, че топломерите реално са отчитани, какво време е ползвана ТЕ, няма данни за извършвани периодични проверки на изправността на уредите в жилището. Твърди се, че ТЕ е начислявана винаги на пълна мощност, едностранно, без отчет. Не са представени документи за собственост, в представените списъци за ЕС фигурира друго лице. Не е представен договор за ТЕ с *** С., на когото ответниците са наследници по закон.

1

Представени са фактури, издадени на друго лице. Не е представен и договор. Оспорва се облигационната връзка, както и качеството „потребител“, като се твърди, че ищецът е осъществил непоискана доставка. Оспорва се твърдението, че ответниците са живели в апартамента. Оспорва се ищецът да доказва доставеното количество ТЕ.

Прави се възражение за давност.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото, с определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад в о.с.з., без възражения на страните, както и допълнително протоколно определение от 27.6.2024г., СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че топлоснабденият имот е придобит от *** *** С., както и че А. С. и Е. Г. са наследници по закон на *** С.. Видно от писмо на СО, район Надежда, *** С. е починал преди началото на исковия период – през 2002г.

*** *** С. фигурира в списък на брой живущи в жилищната сграда на адрес град София, ж.к.Надежда, блок 334,вход Г, за апартамент 93, като в списъка е вписано, че отопляемият обем на жилището е 197 куб.м. и е положен подпис. В приложение към протокол за взето решение на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение, за този имот се предвижда 5 броя радиатори, 1 разпределител, 1 брой вентил, като е положен подпис на етажен собственик. Двата списъка са приложения към решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение.

Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава, като собственик на топлоснабдения имот, придобил правото на собственост върху имота, по силата на наследствено правоприемство.

Тук е моментът да се посочи, че с оглед събраните доказателства, посочени по – горе, гараж 93 е съсобствен между двамата наследници по закон – децата на *** С..

Мотивите на ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК са неприложими, поради липса на представено заявление до ищеца. Ето защо, относно апартаментъ 93 се прилагат общите правила за наследяване, респективно – чл.30,ал.2 ЗС.

Ето защо, ответниците дължат по ½ ид.ч. от потребената енергия.

Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на 2 имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. Доводите на ответника относно недължимост на ТЕ, защото не е ползвана, са неоснователни, тъй като потребителят следва да осигури достъп, което не е сторено, видно от приложените протоколи.

По исковете за обезщетение за забава.

Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г. Задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на длъжника /ответниците/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В този смисъл акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2020 г., и считано от 15.09.2021 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2021 г, то и искът е основателен.

Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ 3 начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В случая за претендирания период м.3.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена такса за дялово разпределение в размер на 24,86 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към фактури/, от които ответниците дължат по 1/2.