Решение № 33 от 14.06.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Силистра, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Людмил П. Хърватев

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева в присъствието на прокурора Св. Г. Т. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600056 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №7 от 09.06.2021г. постановена по НОХД №259/2020г., Тутракански районен съд е признал подс.Р. ДР. СТ. за виновна в това, че след като е била осъдена с Решение №162 от 05.12.2016г. по гр.д. №304/2016г. по описа на ТРС, влязло в законна сила на 23.12.2016г., да издържа свой низходящ-дъщеря си Мария-Магдалена Мирославова Т.а, с ЕГН**********, съзнателно не е изпълнила това си задължение за периода от 10.10.2017г. до м.октомври 2019г. /вкл./ в размер на повече от две месечни вноски, а именно 24 пълни и една частична месечна вноска на обща стойност 2 594,52 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183, ал.4, вр.с ал.1 НК й е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител-два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Наложил е на подсъдимата наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местните седмични печатни медии „Напредък“ и „Тутракански глас“.

1

Признал е подс.С. за невинна в това да не е изпълнила задължението си за периода от м.септември 2017г. до 09.10.2017г. /вкл./-една пълна и една частична вноска на обща стойност 135,48 лева, като е оправдал подсъдимата по обвинението в тази му част.

Осъдил е подс.С. да заплати направените по делото разноски.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Р. ДР.

СТ., която в жалбата си срещу първоинстанционния съдебен акт излага оплаквания срещу предявеното й от прокурора обвинение, и иска да бъде повдигнато обвинение срещу районният прокурор, поради осъществявания срещу нея тормоз. Редовно призована, подс.С. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа жалбата си. Твърди, че плаща редовно издръжката си и е невинен човек.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че към присъдата са изложени убедителни мотиви, и предлага на въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

От фактическа страна е установено, че детето Мария-Магдалена Мирославова Т.а е родено на 30.03.2007г. от родителите Р.Д. Т.а и Мирослав Кирилов Т.. С определение №130 от 29.06.2016г. по гр.д. №304/2016г., влязло в сила на 23.12.2016г., Тутракански районен съд е осъдил подсъдимата да заплаща на дъщеря си, чрез лицето осъществяващо заместваща грижа Вероника Трифонова С. /баба на Мария-Магдалена/, месечна издръжка в размер на 105 лева, считано от влизане на определението в сила.

Подс.С. не е изпълнявала определеното й от съда задължение в продължение на единадесет месеца за периода от 29.09.2016г. до 09.10.2017г., за което е била осъдена с влязла в сила присъда №64/30.04.2018г. по НОХД №721/2017г. по описа на ТРС, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което е отложено за изтърпяване за срок от три години.

Впоследствие, подс.С. отново не е изпълнила това си задължение, и не е изплатила двадесет и четири месечни вноски, плюс една частична, на обща стойност 2 594,52 лева за периода от 10.10.2017г. до м.октомври 2019г., включително.

Делото е изяснено от фактическа страна. Фактическите констатации, както и направените правни изводи кореспондират и са в логическа връзка 2 със събраните по делото доказателства относно извършеното деяние, авторството и вината.

Предвид на това, въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.

За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от задълженото лице. В настоящият случай са налице всички елементи от изпълнителното деяние на това престъпление, поради което и настоящият състав намира, че повдигнатото срещу подсъдимата обвинение е доказано по несъмнен начин. Анализът и съпоставката на събраните по делото доказателства установяват от обективна страна факта, че за период от двадесет и четири месеца, подс.С. не е превеждала по установения ред, нито е предавала на ръка дължимите парични средства за издръжка на детето си Мария-Магдалена Т.а.

Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи дори и да съставлява особено затруднение на родителите.

Това означава, че в инкриминирания период подсъдимата не е изпълнявала своите задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори и да няма никакви доходи. В случая това дори не е относимо за подсъдимата, която признава, че е реализира трудови доходи. От наказателно-правна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два месечни периода, т.е. дължат се две или повече месечни вноски.

С оглед на това, правилно ТРС е приел, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК, действайки виновно, с пряк умисъл, а не както е посочил първоинстанционния съд-с евентуален умисъл.

В случая е налице и квалифициращия състав „повторност“, тъй като подсъдимата е извършила деянието, след като е била осъдена за същото престъпление, с присъда №64/30.04.2018г. по НОХД №721/2017г., влязла в сила на 14.08.2018г., по описа на Тутракански районен съд.

Наказанието пробация е напълно съответно на извършеното от подс.С. деяние, и в пълна степен й осигурява възможност за изпълнение както на задълженията й за изплащане на издръжка, така и на целите предвидени в чл.36 НК.

3

С оглед на гореизложеното, ведно с приетите от ТРС аргументи за взетото решение, въззивния съд счита, че като е признал подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение по чл.183, ал.4, вр.с ал.1 НК, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №7 от 09.06.2021г. постановена по НОХД №259/2020г. на Тутракански районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4