Определение № 5 от 06.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Плевен, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501073 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 36538/18.11.2025г., подадена от ЕАД „Е. И.“ с Булстат № 180978004, представлявано от адв. Е. Г.

И. от АК - Пловдив, като процесуален представител на Л. В. С. от гр.Плевен, ЕГН ********** против Определение № 5595/07.11.2025г., постановено по гр.д. № 4089/2024г. на РС - Плевен /ПлРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за присъждане на по-висок, разумен и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, като се иска изменение на Решение № 841/11.06.2025г. по същото дело в частта за разноските, по което „СИТИ КЕШ“ ЕООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.*** е осъдено да заплати на адв.Е. И. сумата от 240,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна помощ, присъдени на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В частната жалба се твърди, че определението на РС-Плевен е неправилно. Оплаква се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е определил по чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 240,00лв. с ДДС без да съобрази липсата на пропорционалност между определеното адвокатското възнаграждение и положените усилия от адвоката за осъществяване на правна защита на ищцата съобразно предмета на делото и 1 цената на иска.

Счита, че след изменението, публикувано в ДВ бр. 14/18.02.2025г. на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, адвокатското възнаграждение подлежи на свободно договаряне при критериите, залегнали в Наредбата и противоречието с европейското законодателство, установена с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С- 438/2022г. е преодоляно. Счита, че неправилно съдът е приел, че критерий при определяне на възнаграждението следва да бъде фактическата и правна сложност на спора, тъй като този критерий не намира приложение при определяне на държавната такса, а последната се определя съобразно цената на иска като обективна величина и по аналогия именно този критерий следва да се вземе предвид от съда при определяне на адвокатското възнаграждение при оказана безплатна правна помощ по делото, още повече, че за другата страна съществува възможността да се защити с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Счита, че когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответният предмет и стойност на спора, неговото намаляване е необосновано, като в противен случай се достига до неравнопоставено третиране на адвоката спрямо съда и се отказва на страната ангажирала адвокат реалните разноски по делото.

Твърди, че съобразно цитираната актуална практика на ВКС Наредба № 1/2004г. няма обвързващ съда характер, но може да служи за ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. при служебното им определяне, а наред с това в цитирано определение на ВКС, постановено след обявяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. се приема, че при предявяване на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което е от значение за преценката за фактическата и правна сложност на делото, респ. за размера на адвокатското възнаграждение. Излага подробни доводи относно тезата, основана на цитирани решения на СЕС, че неприсъждането на разноски в полза на потребителя ще има възпиращ ефект да се търси защита на потребителски права по съдебен ред. Позовава се също на решение на СЕС от 07.04.2022г. по дело С-385/2020г. и счита, че присъдените разноски следва да са в разумен размер, пропорционален на разходите в производството, като в противен случай материално затруднените 2 потребители няма да получават изобщо или достатъчно квалифицирана правна помощ и това ще стимулира ответника да сключва договори с неравноправни клаузи.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което присъди допълнително на адв. Е. Г. И. адвокатско възнаграждение съобразено с цената на иска и Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Ответникът по частната жалба – „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез Адвокатско дружество “***, ***, М.“, представлявано от адвокат Х. М. от САК депозира в срок отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Твърдят, че поисканите разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв е следвало да са отхвърлени, а не редуцирани, като посочват три основания за това – неиндивидуализиран Договор за правна помощ; злоупотреба с право от страна на ищцата; неконкретизирано качество на предоставената безплатна правна помощ от процесуалният представител на ищцата.

Навеждат доводи, че в настоящият случай липсват изискуемите от закона предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение, като от Дружеството посочват съдебна практика в тази насока.

Молят съда да потвърди Определение № 5595/07.11.2025г., постановено по гр.д. № 4089/2024г. по описа на ПлРС, като съдът остави без уважение искането в частната жалба.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок – л.108 от делото на ПлРС, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че нормата на чл.7, ал.2 НВАР определя правила за изчисление на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните претенции.

3

В този смисъл се позовал на определение № 60345 от 11.10.2021г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на ответниците.

Намерил съща така, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от определените с НВАР размери на адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище съобразил практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС.

Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект Висшият адвокатски съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на Съдът на ЕС, съгласно което съответстваща на правото 4 на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО.

Така приемат и българските съдилища в редица свои актове - Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./.

Отчел, че предявената претенция се отличава с ниска правна и фактическа сложност. Предявен е един иск за нищожност на клауза от Договор за потребителски кредит, като множество от този тип дела, образувани включително и от настоящия ищец по делото. Делото е приключило в едно съдебно заседание след предявяване на иска срещу надлежния ответник, а процесуалният представител на ищцата не се е явявал в открито съдебно заседание и по делото са събрани само писмени доказателства.

ПлРС намерил също така, че липсват нови наведени основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата на адвоката за изменение на Решение № 841/11.06.2025г. по гр.д. № 4089/2024г. по описа на ПлРС в Частта за присъдените на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв разноски се явява неоснователна и като такава я оставил без уважение.

Тази мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при 5 условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето определение.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба за размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата за конкретното производство като несъобразено с релевантните за определянето му критерии, цената на иска и положените професионални усилия от адвоката.

При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело № C438/2022г., актуалната практика на ВКС и Наредба № 1/2004г. на ВАС, която определя критериите, при които свободно се договорят адвокатските възнаграждения, при определяне на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като цената на иска не може да бъде изведена като единствен и основен критерий при определяне на размера на адвокатското възнаграждение при определянето му от съда в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

В конкретният случай релевантни са обстоятелствата, че е разгледан и уважен един установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза от Договор за потребителски кредит с цена на иска 3 305,43лв. и спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, че по делото след прекратяването му спрямо първия ответник е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е явил и е депозирал писмено становище и по делото са събирани само писмени доказателства.