Решение № 28 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. С., 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200759 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат И. Л. – защитник на подсъдимия Й. Т., на подсъдимия Т., на частния обвинител и граждански ищец П. Б. чрез повереника адвокат Х. и на частния обвинител и граждански ищец Д. Б. чрез повереника адвокат Т. против решение № 90 от 3.06.2024 г на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 301/2022 г. по описа на съда.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се излагат съображения за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Защитникът счита, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се развиват подробни съображения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – липса на мотиви на въззивното решение, доколкото са преписани мотивите на първата инстанция, а те от своя страна са буквален препис на фактическата обстановка на обвинителния акт, липсва самостоятелен анализ на въззивния съд на доказателствата и за приложението на закона.

Защитата излага многобройни доводи за това, че въззивният съд не е обсъдил съществените възражения на защитата: за местоположението на жертвите и подсъдимия към момента на произвеждане на изстрелите; за това по кого от двамата починали е произведен първият изстрел; за намерената под 1 трупа на Х. Б. гилза и за вероятността тя да е от първия изстрел преминал през тялото на баща му; че фактите по обвинението не са съобразени с обективните данни по делото и конкретно с намерената върху рамото на Х. Б. следа от обувка и разстоянията между труповете, вратата на склада и между отделните коридори и вещите в тях; че изводът за намерения в алуминиевата дограма на работилницата проектил да е преминал през челюстта на Х. Б. е изграден на основата на предположения и при игнориране на заключението на вещите лица; че фактическите изводи на съда за това Х. Б. да се е намирал между подсъдимия и работилницата към момента на изстрела спрямо него, не е съобразен със заключенията на видеотехническата експертиза и на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза; че разстоянията между телата на починалите и на подсъдимия към момента на произвеждане на изстрелите и местоположението им се установява от заключенията на видеотехническата и физико-химическата експертизи, протокола за оглед, обясненията на подсъдимия Т., като те се различават от обстоятелствата, приети от съдилищата по фактите; че Х. Б. е държал отвертка или нож; че приетото от съда, че подсъдимият е стрелял от средния коридор противоречи на установеното положение на труповете в десния коридор; че нападението срещу Т. не е било приключило към момента на произвеждане на изстрелите, като не са отчетени в цялост дадените от подсъдимия обяснения на различните фази и стадии на наказателното производство; че разположението на трупа на В. Б., отпечатъкът от обувка и намереният отвън проектил сочат, че при произвеждане на изстрелите той се е намирал между подсъдимия и вратата на складовото помещение; че не са налице доказателства, които да опровергават казаното от подсъдимия за заплахи срещу него и близките му от двамата починали; за достоверността на обясненията на подсъдимия, които са игнорирани при превратно тълкуване на действителното им съдържание и без да са налице доказателства, които да ги опровергават.

Касационната жалба съдържа доводи и за съществени процесуални нарушения при изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите чрез използване на предположения и игнориране на доказателства: на предположение почива изводът, че първият изстрел е бил насочен срещу Х. Б., както и за поредността на изстрелите срещу двамата починали; че не е обсъдено заключението на комплексната съдебномедицинска, балистична и физическа експертиза, включително и казаното от вещите лица при разпита им на 28.09.2023 г.; не е обсъдено заключението на съдебно-трасологичната експертиза за оставената върху лявата раменна област на дрехата на Х. Б. следа от обувка на Й. Т.; на предположение се основава изводът на съда, че Х.

Б. не е държал остър предмет в началото на нападението; на основата на предположения, при игнориране на доказателствата, при неясна и противоречива воля е фактическият извод на съда, че по време изстрелите подсъдимият се е намирал между двамата пострадали; по предположение е и изводът на съда, че проектилът, намерен в алуминиевата дограма в склада е преминал през челюстта на Х. Б..

Защита поддържа, че апелативният съд е игнорирал обясненията на подсъдимия от досъдебното производство (27.11.2019 г.), като при оценката 2 им е допуснал съществени процесуални нарушения – обясненията са тълкувани превратно и при неотчитане на действителното им съдържание; превратно са оценени и обясненията на подсъдимия от съдебното производство (21.02.2022 г.), като им е придадено съдържание, каквото те нямат. В жалбата се излагат и доводи за нарушение на материалния закон – твърди се, че установените от въззивния съд факти се субсумират под състава на чл. 118 НК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо – определено е максималното наказание лишаване от свобода, без да се отчитат множеството констатирани от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, както и са приети като отегчаващи обстоятелства такива, които са неясни – че подсъдимият произвел множество изстрели, които били съсредоточени в жизнено уязвими части на телата на жертвите, като така била проведена наказателна акция или обстоятелства, които нямат такъв характер – като родствените връзки и възрастта на пострадалите.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба на подсъдимия Т. се иска отмяна на решението на Пловдивския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане.

Поддържат се процесуални нарушения – преписване на мотивите на първата инстанция; необсъждане на доказателствата и възраженията на защитата; необсъждане на обясненията на подсъдимия; необсъждане на доказателствата относно последователността на изстрелите, игнориране на заключението на медико-балистичната експертиза и намерената следа от обувка; използване на предположения и игнориране на доказателства. Твърди, че е имало нападение, което не е било приключило; че не е приложен правилно законът – чл. 118 НК, а наказанието му е явно несправедливо, като не е отчетено нападението срещу него, изминалите пет години от деянието, данните за личността му.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец П. Б. чрез повереника адвокат Х. се твърди, че подсъдимият е действал хладнокръвно, когато е лишавал от живот бащата и сина Б.; че престъплението е с изключително висока степен на обществена опасност, поради което наказанието е явно несправедливо. С жалбата се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивната инстанция с цел да бъде наложено наказание доживотен затвор, а предвид принципа на справедливостта предявената от П.

Б. гражданска претенция за обезщетения следва да бъде уважена в пълен размер.

Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Д. Б. чрез повереника адвокат Т.. В жалбата се възразява срещу приетото от Апелативния съд фактическо положение, че Х. Б. пръв е нанесъл удари срещу подсъдимия, като в тази насока счита, че съдът не е обосновал защо кредитира обясненията на Т.. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възраженията на повереника за това, че Х. Б. не е нанесъл първи удари; че Х. Б. е получил повече физически травми извън огнестрелните; че са пренебрегнати показанията на свидетелите Н. и Т., които установявали, че 3 подсъдимият е сприхав човек, избухлив и лесно раздразнителен. В жалбата се възразява срещу приетото от въззивния съд, че в случая не са налице основанията на чл. 38 НК и чл. 38а, ал. 2 НК, като жалбоподателят счита, че извършеното от Т. престъпление е изключително тежко и се позовава в тази насока на Решение № 67 от 14.02.2023 г. на ВКС. Поддържа се, че Апелативният съд не е дал отговор на конкретните възражения във въззивната жалба на частна обвинителна Д. Б., с които тя мотивира изключителната тежест на престъплението; че съдът не отчел причината за конфликта му подсъдимия и пострадалите; че неправилно е оценено като смекчаващо обстоятелство оказано съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина, защото по-голяма част от неговите обяснения не са възприети от решаващия съд за достоверни; че съдът не е отговорил на възражението на жалбоподателката, че подсъдимият не е изразил съжаление или разкаяние за извършеното; че подсъдимият се държал грубо спрямо частния обвинител С. Б.; че единственото адекватно наказание за подсъдимия е доживотен затвор без право на замяна, в който смисъл се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С жалбата се отправя искане за увеличаване на присъдения размер на гражданския иск до пълния му претендиран размер от 500 000 лева, като се излагат аргументи за неотчетените от въззивния съд обстоятелства, свързани с претърпените от жалбоподателката болки и страдания от загубата на нейния съпруг и син.

По делото е постъпило възражение от адвокат Б., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец С. Б., срещу жалбата на подсъдимия, в което иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на подсъдимия на наказание доживотен затвор без право на замяна и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия адвокат Л. пледира за уважаване на касационната жалба, като поддържа изложените в нея подробни аргументи. Според защитата въззивното решение не съдържа собствени мотиви, тъй като представлява буквален препис на мотивите на първата инстанция; в решението на втората инстанция са игнорирани доказателствата, използвани са предположения и напълно е изключен единственият първичен източник на доказателства за инкриминираните събития – обясненията на подсъдимия; доказателствените проблеми са резултат на немарливите, непрофесионални и повърхностни първоначални следствени действия при оглед на помещенията и изземване на веществени доказателства; неяснотите и непълнотите в доказателствения материал, които са резултат на непълноценността на първоначалните действия по разследването са запълнени чрез предположения от прокурора и след това от съдилищата по фактите, във вреда на подсъдимия и без да се обсъждат възраженията на защитата, почиващи на обективните находки по делото.

Защитниците на подсъдимия по чл. 91, ал. 2 НПК Н. Т.а и З. Т. поддържат заявеното от професионалния защитник адвокат Л..

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д. Б. – адвокат Т.

4 пледира пред ВКС за уважаване на депозираната срещу въззивното решение жалба. Поддържа, че Апелативният съд не е отговорил на възраженията й за това, че не пострадалият Х. Б. първи е нанесъл удар срещу подсъдимия, а именно Т. е предизвикал възникването на конфликта; че в случая се касае за изключително тежко престъпление, тъй като двама човека са били разстреляни; че при индивидуализация на наказанието съдът е изпаднал в противоречие като е дал вяра на обясненията на подсъдимия, а същевременно е посочил конкретни факти, за които не му се доверява; че не е налице баланс между генералната и личната превенция.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените срещу въззивното решение жалби на подсъдимия, на неговия защитник и на частните обвинители и граждански ищци. Счита, че въззивният съд е отговорил на възраженията на защитата, че доказателственият анализ е подробен, цялостен и логичен; че съвпаденията в описанието на фактите в мотивите на първата и втората инстанция не е нарушение, доколкото въззивният съд е изпълнил задължението си за цялостна проверка на обстоятелствата и не е намерил основание за промяна на фактическата обстановка, която била детайлно установена още на досъдебната фаза; че правната квалификация е правилно определена, като е даден убедителен отговор защо липсва в конкретния случай неизбежна отбрана и физиологичен афект. Представителят на държавното обвинение излага аргументи за неоснователност и на довода за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че подсъдимият не би извършил тежкото престъпление, ако не е бил провокиран от пострадалите; че това обстоятелство, както и останалите със смекчаващ характер не са позволили на втория съд да определи по-тежък по вид наказание, както и по-висок размер на обезщетението по гражданските искове. Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивното решение.