Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260185 от 05.05.2021, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 2462/2020
Вид
Решение № 260185
Подписан
05.05.2021
В сила
01.06.2021
Състав
НЕВЕНА ТОДОРОВА КАБАДАИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Асеновград,

05.05.2021г

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2462 по описа за 2020г. и като обсъди:

Предявени искове с правно снование чл. 422 ГПК чл. 79, 86 ЗЗД.

ЮБЦ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул „България“ № 81 вх В ет.8 представлявано Ю. Б. Ц. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му по отношение на М.М.А., с посочен адрес *** в размер на 127,67лв,представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 87.01лв,неустойка по договора , сключен между ответника и „БТК“ ЕАД в размер на 40.66лв, съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

Отделно претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 21.67лв за периода от 21.10.2017г- 01.04.2020г. Исковото дружество предявява исковата си претенция въз основа договор за цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД ЕИК *********,което е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземанията „БТК“ ЕАД,за което е уведомил длъжника.Претендира разноски в заповедното и настоящото производство. Твърди, че соченият ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Между кредитора „БТК“ ЕАД и длъжника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16686522001 от дата 24.06.2017г., с мобилен номер за ползване ********** с месечна абонаментна такса от 15,99лв за срок от 24месеца.Ответникът не е заплатил дължимите суми в предвидения срок, поради което операторът е прекратил едностранно договора(01.11.2017г) с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Датата на деактивация на процесния абонамент е 04.10.2017г. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 1253/2020г на АРС. Представя писмени доказателства, претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

Ответникът признава иска. Признава посочените в исковата молба обстоятелства. Не оспорва твърдението,че е имала сключен договор с „Виваком“ за две години,с такса от 15,99лв. на месец, не оспорва и че не е платила дължимите суми по договора. Признава обстоятелството за сключен договор. Моли да изплаща по 30лв на месец.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предявеният иск е допустим, предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Разгледан по същество: ответникът е признал иска, като го счита за основателен и заявява, че твърдението на ищеца, отговаря на действителното правно положение.

От ищеца е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, и не е налице нито една от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл.

422 ГПК чл. 79, 86 ЗЗД да бъде уважен.

Съобразно този изход на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени направените по производството разноски, както и разноските в заповедното производство. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по настоящото производство в размер на 205лв и разноски в заповедното производство в размер на 205лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ЮБЦ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул „България“ № 81 вх В ет.8 представлявано Ю. Б. Ц. по отношение на М.М.А., ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр.Асеновград, ул „Лале Баир“ № 49 в размер на 127,67(сто двадесет и седем лв и шестдесет и седем ст)лв, представляваща сбор от главница в размер на 87.01(осемдесет и седем лв и една ст)лв,неустойка по договора в размер на 40.66(четиридесет лв и шестдесет и шест ст)лв, мораторна лихва върху главницата в размер на 21.67(двадесет и един лв и шестдесет и седем ст)лв за периода от 21.10.2017г- 01.04.2020г, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч гр д 1253/2020г по описа на АРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлениеето -07.08.2020г до окончателното плащкане.

ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр.Асеновград, ул „Лале Баир“ № 49 да заплати на ЮБЦ

ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул „България“ № 81 вх В ет.8 представлявано Ю. Б.Ц. разноски по производство в размер на 205(двеста и пет)лв и разноски в заповедното производство в размер на 205(двеста и пет)лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд

- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: