Решение № 260235 от 21.06.2021, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Лом, 21.06.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.

№ 2329 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”

ЕАД, ЕИК ********, гр. София, представлявано от ******** В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу Н.Г.Г., ЕГН

**********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми по договор, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за потребителски паричен на кредит с третото лице Б. П. П. ФАЙНЕНС ЕАД, по силата на който е получила кредит от 930,77 лв..

Кредитът трябвало да бъде изплатен на 12 месечни погасителни вноски, но това си задължение ответникът не е изпълнил. Първата неплатена вноска била на 18.07.2014 год. крайният срок за погасяване на задължението е 20.06.2015 год.

На 10.01.2017 год. между първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.

По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч..гр.д. № 1662/2018 год. на ЛРП била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ГПК.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че съществува вземане на ищеца към ответника, за които е издадена зааповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1662/2018 год. на ЛРС в общ размер на 1257,85 лв., от които:

- 797,59 лв. – главница,

- 137,07 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2014 – 20.06.2015 год., - 323,19 лв. лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът въвежда възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва уведомяването за извършината цесия. Оспорва съдържанието на приложната с и.м. фактура.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. Л. Г., МАК, назначена при условията на чл. 47, ал.

6 ГПК, която поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на Заповед № 1067 от 24.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника Н.Г.Г., за сумата от 1257,85 лв., представляваща: 797,59 лв. – главница – задължение по договор за потребителски кредит № CREX-10792955/19.06.2014 год., както и 137,07 лв. – възнаградителна лихва за периода 18.07.2014 – 20.06.2015 год. и 323,19 лв. – лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,16 лв., направени по заповедното производство.

За издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 15.10.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 23.10.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От доказателствата по делото се установява, че между ответника и третото лице П. П. ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София, на 16.06.2014 год. в гр. Монтана е бил сключе Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014 год., по силата на който третото лице е финансирало покупката на избрани стоки от търговски обект – санитарен теракот на обща стойност 1030,77 лв., които ответникът се е задъжил да върне заедно с уговорените лихви и надбавки на 12 месечни вноски от по 93,46 лв., с падеж 20-то число на месеца в срок до 19.06.2015 год.

Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 1221,58 лв., без да е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен е годишен лихвен процент 29,80% и ГПР 33,31%.

Към договора е приложено копие от фактура № **********/16.06.2014 год., издадена от ДАНО ЕООД, гр. Монтана на ответницата, за теракот на стойност 1030,77 лв. с ДДС. При покупката е платена първоначална вноска в размер на 100 лв., видно от приложената касова бележка.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2014 год. ответникът е преустановил плащанията.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 год. първоначалният кредитор, Б. П. П.

Файненс ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил две свои вземания към ответника на настоящия ищец (под № 4344 в списъка-приложение към договора за цесия – вземанията си по Договор за потребителски кредит CREX-10792955 в размер на 797,59 лв. главница, 137,07 лв. лихва и 178,62 лв. – неустойка или общо 1113,28 лв. и вземанията си по Договор за потребителски кредит CREX-10785142 в размер на 1301,96 лв. главница, 399,52 лв. лихва и 291,57 лв. неустойка или общо 1993,05 лв.).

По делото е приложено и потвърждение от цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, за което липсват по делото данни да е изпратено и получено от него, поради което съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.

Към датата на цедиране на вземането от страна на третото лице-цедент /10.01.2017 год./, а и към датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК /23.08.2018 год./, уговореният между страните срок по Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014 год.. е бил изтекъл – на 19.06.2015 год., поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.

По делото е доказано, че сумата по кредита е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.

Не се констатираха очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи служебно в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за лихва.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, адв. Л. Г., МАК за недоказаност на твърдяната изправност на кредитора.

Неоснователо е и възражението за липса на валидно уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 22/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.

В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.

С доклада си по делото съдът изрично е приел и страните са се съгласили, че претенцията не се оспорва по размер.

За това съдът приема за доказано, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати на първоначалния кредитор, а след прехвърлянето на вземането – на ищеца, в качеството му на цесионер, следните суми, основани на Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014 год.:

- 797,59 лв. – главница,

- 137,07 лв. възнаградителна лихва за периода 17.07.2014 – 20.06.2015 год., - 323,19 лв. лихва за забава за периода 19.07.2014 – 07.08.2018 год., За тези суми е издадена Заповед № 1067 от 24.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по описа на Ломския районен съд.

Заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1662/2018 г. по описа на Ломския районен съд е подадено на 23.08.2018 год.

Вземането на кредитора по Договор за потребителски кредит CREX-10792955/16.06.2014 год. е с краен срок за погасяване 19.06.2015 год.

Разпечатката съдържа 58 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e26ea9c-4829-4074-aad9-23adf9cf013b