Решение № 14 от 03.02.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500508 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Д. М. Б., гражданка на Федерална република Германия, чрез адв. П. М. от АК-Варна, насочена против решение № 260084/18.10.21г., поправено с решение № 260024/15.08.22г., постановени по гр. д. № 1441/19г. на ОС-Варна, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на въззивницата срещу А. Х. И. от гр. Варна за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака им, за горницата над определените от съда 70% до претендираните от ищцата 80% преимущество, основан на твърдение, че нейният принос в придобиването значително надхвърля приноса на ответника, на осн. чл. 29, ал. 3 от СК. Счита се, че съдът не е извършил обстойна и правилна преценка на наличния по делото доказателствен материал, което е довело до неправилно определяне на нематериалния и материалния принос на ищцата в семейния живот на страните по делото. В тази връзка са приведени доводи относно значителния принос на ищцата в поддържането на домакинството и в отглеждането на общото им дете за сметка на липсата или незначителността на приноса на ответника в тази насока. Относно отчетения от съда материален принос на ищцата при придобиването на общото имущество се поддържа, че макар и решението като краен резултат да е удовлетворително в тази насока, то отново е налице превратна преценка на събрания 1 доказателствен материал. Сочи се на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка са преценяването на дадени в писмен вид свидетелски показания, досежно допълнителните постъпления от извършвана от ответника нерегламентирана дейност в Германия и в тази връзка за наличието на приходи, които да са послужили за придобиване на общото имущество. Счита се, че по идентичен начин е било процедирано и при обсъждане на доказателствата, касаещи твърдяния внос на автомобили, тъй като свидетелските показания са били недопустими за установяването на разпоредителни сделки с автомобили в България, предвид изискуемата писмена форма за действителността им. Изцяло са оспорени изводите за материален принос на ответника с такива източници. Поради това като найадекватни на събрания доказателствен материал се считат варианти 3 и 4 от заключението на вещото лице по изслушаната СИЕ, които сочат на материален принос на ищцата от повече от 85%. Поради всичко това се поддържа, че ищцата е имала значителен принос в придобитото имущество по време на брака между страните, изразяващи се в отглеждането на детето, финансовото обезпечение на домакинството и полагането на лични грижи в неговата поддръжка, организиране и благополучие, което следва да намери израз в съотношение на 80% за ищцата и 20% за ответника. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната му част и определяне на претендирания от ищцата обем на по-голям дял от общото имущество, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът не е сезиран с частна жалба против определение № 260271/28.09.22г. по гр.д. № 1441/19г. на ВОС, с което оставена без уважение подадената от ищцата молба за изменение на решението в частта за разноските, поради което и отправеното във въззивната жалба искане за ревизиране на решението в тази му част, не е предмет на настоящото дело.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. Х. И. чрез адв. Ив. В. от АК-Варна, с който се счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Направен е анализ на писмените и гласните доказателства от които счита, че се налага извода, че ищцата не е установила тя преимуществено да е влагала повече средства в закупуването на недвижимите имоти и в строежа на пансиона в с. Долен Близнак. Сочи се, че единствено с лични средства на ответника от частния му бизнес в Германия той е построил къщата в с. Долен Близнак. Разколебани са били показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите не са основани на непосредствените им впечатления за личните и финансовите отношения между съпрузите и приноса на всеки един от тях в общото домакинство и грижи за семейството и детето им. Поддържа се, че ответникът с лични средства е закупил цялото обзавеждане на двата имота. Поради всичко се претендира, че приносът на страните при закупуването на процесните недвижими имоти следва да се приеме, че е еднакъв, тъй като критерият е не само размера на получаваните доходи от трудовата дейност на всеки от съпрузите, а и изпълнението на съпружеските задължения за осигуряване на 2 благополучието на семейството, вкл. и чрез грижата за отглеждането и възпитанието на детето. Поради изложеното се претендира подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на разноските по делото.

В с.з. изразените становища във въззивната жалба и в отговора й се поддържат чрез процесуалните представители на страните.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съобразно наведените в исковата молба твърдения по фактите и отправения до съда петитум, предявеният иск е по чл. 29, ал. 3 от СК - за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака на страните общо имущество, тъй като съпружеската имуществена общност е прекратена поради развод, при съотношение 4/5 (равняващи се на 80%) в полза на ищцата и 1/5 (равняващи се на 20%) в полза на ответника (съотношението в дяловете, извършено с уточняващата молба на ищцата от 05.09.19г.).

От приобщените по делото доказателства се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 29.08.1981г., който е бил прекратен с развод с влязло в сила в тази си част с решение № 3121/02.07.18г. по гр.д. № 9969/17г. на ВРС, ХVІ с-в, считано от 02.08.18г. (т. І, л. 115-122).

Това означава, че предявяването по настоящото дело иск по чл. 29, ал. 3 от СК на 31.07.19г., е осъществено в предвидения в чл. 31 от СК преклузивен срок.

Произнасянето на първоинстанционния съд по така предявения иск и в рамките на отправения петитум, при наличието на съответните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, обосновават извода за допустимост на обжалвания съдебен акт.

По същността на иска.

С нормата на чл. 28 от СК е въведена оборимата презумпция, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, тъй като се предполага, че съвместният принос за придобитите по време на брака вещни права, е равен – чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 от СК. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК е предвидено, че в случаите на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Тази норма касае цялото имущество, придобито по време на брака възмездно , включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл. 21, ал. 1 от СК са съпружеска имуществена общност. Съдебната практика непротиворечиво приема, че изискването за изключителност, изведено в постановките на т. 8 от ППВС № 5/1972г. е относимо и при действието на СК от 2009г. – по-голям дял от общото имущество може да се определи в изключителни случаи и ако 3 приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия.

Преценката дали е налице изключителен случай и значително несъответствие в приноса на съпрузите е винаги конкретна, изведена от фактическите обстоятелства на съответния казус и при равнопоставено отчитане на всички форми на съвместния принос, посочени в чл. 21, ал. 2 от СК - влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството. По тълкувателен път са изведени в цитираното ППВС № 5/1972г. и други форми на съвместния принос: създаване от единия съпруг на спокойна обстановка за другия, за да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за материалното благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му, при еднакъв нематериален принос и то само ако доходът се е реализирал като принос, т.е. без него не би било придобито това имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на брака. Възможно е приносът на единия съпруг да се състои изцяло в осигуряване на материалното благополучие на семейството, а другият съпруг изцяло да е поел грижите за домакинството и отглеждането на децата. Освен това, при предявен иск по чл. 29, ал. 3 от СК, когато страните не спорят за имуществения режим, приложим към придобитото вещно право и не е предявен иск по чл. 24, ал. 4 от СК или чл. 23 от СК по отношение на конкретна индивидуално определена вещ, придобита по време на брака, съдът при определяне приноса на всеки от съпрузите следва да съобрази всички обстоятелства по чл. 21, ал. 2 СК, без значение дали средствата са лични като придобити преди брака или по дарение на единия съпруг, дали са в резултат от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи или са от осъществявана по време на брака дейност, като без значение е за какво са изразходвани тези конкретни средства – за придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност или за осигуряване бита на семейството и отглеждането на децата. Притежаването на лични средства не следва да се отчита единствено в хипотезата, когато по исков ред е установено, че те са вложени в придобиването на вещно право, за което е признато за установено, че е лична собственост, изцяло или отчасти, на единия съпруг на основание чл. 23 СК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение за уважаване на иск по чл. 29, ал. 3 СК се разпростира върху всички имущества, придобити в режим на съпружеска имуществена общност и то независимо дали са били посочени от страните при разглеждане на делото и преклудира исковете по чл. 24, ал. 4 СК и чл. 23 СК (за горните постановки виж обобщено в Решение № 50122 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4989/2021 г., II г. о., ГК и цитираната в същото съдебна практика).

По предмета на въззивното производство.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в частта му, 4 с която е определен в полза на ищцата Д. Балаш по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака й с ответника Александер И., в размер на 70%, тъй като приносът й за придобиването значително надхвърля приноса на ответника.

Количественото определяне на дела на ищцата от общото имущество в този му обем е в резултат на извършено средно претегляне на съвместния принос на съпрузите, изразяващ се от една страна във вложени средства и труд (80% към 20% в полза на ищцата), и от друга страна – в нематериалния принос, изразяващ се в поддържането на дома и грижи за детето (60% към 40% в полза на ищцата).

Поради това и основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта му относно определянето на нематериалния принос на брачните партньори при придобиването на общото имущество като един от компонентите, в които се изразява съвместния принос, за да се обоснове тезата за определянето на по-голям дял от ищцата от общото имущество в обем от 80%.

По установените по делото факти, относими към очертания с въззивната жалба предмет на въззивното производство:

От брака на страните е родено общото им дете Д. А. И. - на 22.05.1984г. (т. І, л. 88). Същият е навършил пълнолетие на 22.05.2002г.

Окончателната фактическа раздяла между съпрузите с пълно прекъсване на всякакви лични и финансови отношения е настъпила от м.