Решение № 117 от 23.10.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Златоград, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100020 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от В. К. К., ЕГН **********, с адрес обл.

С., гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № , чрез адв. Е. М. В. със служебен адрес гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № , против М. Д. К., ЕГН **********, с адрес об С., гр. Н., ул. „Д.

Ч.“ № ; Р. К. К., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ; А. К.

К., ЕГН **********, с адрес гр. С., общ. С., гр. С., ж.к. „М.“, , вх. , ет. , ап. ; Е.

И. К., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. С., гр. С., ул. „П.“№ , вх. , ет. , ап.

; М. С. К., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. С., ул. „Х. Х. П.“ № , вх. , ет. , ап. ; В. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., обл. С., ул. „П.“ № , вх. , ет. , ап. ;

Б. Д. С., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ; Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ; К. Б. М., ЕГН **********, обл. К., общ. А., гр. А., ул. „Б. Б.“ № , ет. , ап. , с цена на иска 92,10 лева и правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът, чрез пълномощника си адв. Е. В. сочи, доверителят му и ответниците по делото са законните наследници на общия им наследодател К.

А. К. с ЕГН **********, бивш жител на Н., починал 02.02.1996 г., видно от 1

Удостоверение за наследници изх. № 94-00-67/15.01.2024 г., издадено от общинска администрация Н..

Сочи, че с Решение № 513/06.04.1999 г. на Поземлена комисия Н., комисията е признала, определила и възстановила правото на собственост на К. А. К. с ЕГН ********** на земеделски имоти, включително и на Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., м. „Х.“, вид територия - Земеделска, категория - 8, НТП- Нива, с площ 2925 кв. м., стар номер 003472, по КККР на Н., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***; ***.

Пълномощникът сочи, че горният имот е идентичен с имота, който е възстановен в т. 3 от реституционното решение на поземлена комисия с № 513/06.04.1999 г.

Адв. В. твърди още, че по силата на извършена неформална делба през 1990 г. от общия наследодател между сънаследниците на К. А. К. с ЕГН **********, бивш жител на Н., починал 02.02.1996 г., ищецът, падайки се в негов дял процесния имот, го владее за себе си явно, непрекъснато и необезпокоявано, както от преди издаването на реституционното решение, така и след него до настоящия момент, показвайки на всички останали, включително и на другите съсобственици сънаследници, че счита имота за свой, установявайки изцяло фактическа власт върху имота, считайки го за свой.

Ответниците са запознати с извършената неформална делба, както и с факта, че процесният имот - предмет на настоящото производство е в дял на ищеца, като в никой момент от 1990 година до сега ответниците не са имали достъп и владение върху горния имот.

Пълномощникът на ищеца сочи още, че от 1990 г. до сега единствено и само, чрез едностранни действия ищецът обработва процесния земеделски имот, чрез засаждане на различни селскостопански култури - картофи, тютюн, зеленчуци. Оградил имота с масивна бетонна ограда през 2018 г., като в него е построил в периода 2019 - 2022 г. масивен гараж и второстепенна постройка и ищецът е този, който със собствени средства и труд е изградил и автомобилен достъп до имота от към главния път Н. – К., като с оглед наличната денивелация, направил и укрепваща стена. Тези действия са манифестирани спрямо ответниците по настоящия спор открито и явно и те са били с ясното съзнание, че имотът е изцяло на ищеца.

Във връзка с горното на ответниците никога не им е било позволявано от страна на ищеца, а и същите никога не са извършвали фактически действия в процесии имот, именно, защото са съзнавали, че имотът е собственост, единствено и само на ищеца и че същите нямат права над него. На тях ответниците не им е било позволявано от страна ищеца, да ползват, да владеят или да се разпореждат по някакъв начин с процесния имот.

Ответниците по настоящото дело като наследници и съсобственици са 2 били наясно със завладяването на правата им, същите не са ги защитавали, чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на фактическата власт установена от страна ищеца изцяло върху процесиите имоти. Няма действия от страна на ответниците, които да водят до прекъсване на давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.

С наличието на неформална делба от собственика на имота се установява владение не вследствие на наследяването, а на предхождащ факт извършено приживе от общия наследодател разпореждане със собственото си имущество. Неформалната делба, след като включва знанието и съгласието на сънаследниците към настоящия момент, срещу които се твърди придобиване имота по давност, не предполага съвладение, а напротив - установяване на самостоятелно владение от страна на доверителя му над процесния имот.

С тези действия на отричане на праватана ответниците над гореупоменатия имот, по явен и недвусмислен начин се показва отричане владението на останалите съсобственици и сънаследници. Това е т. нар преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

Ищецът придобил правото на собственост върху процесния имот с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, с начало от 1990 г., които към момента на подаване на исковата молба са изтекли в негова полза. В конкретния казус ответниците са изгубили правото на собственост върху процесния имот, тъй като ищеца го придобил на оригинерно придобивно основание.

С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда, да постановите съдебен акт, с който да признаете за установено спрямо ответниците, че той ищецът В. К. К., ЕГН ********** е собственик на основание наследство, неформална делба и давностно владение започнало от 1990 г. на Поземлен имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., м. „Х.“, вид територия - Земеделска, категория - 8, НТП - Нива, площ 2925 кв. м., стар номер 003472, по КККР на Н. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***.

В съдебно заседание, адв. В. поддържа иска по съображенията изложени в исковата молба и моли да се уважи изцяло, като на доверителя му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника А. К. К. е постъпил писмен отговор, с който заявява, че не е съгласен, че само брат му В. К. К. е собственик на имота, тъй като не съществува неформална подялба между тях.

От ответниците Е. И. К., М. С. К. и В. С. К. е постъпил писмен отговор, чрез 3 назначения им особен представител, а именно адв. Н Д. Същият оспорва исковата претенция. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба документи. Предвид качеството му на особен представител на ответниците и липсата на възможност за осъществява на личен контакт с тях, е лишен от възможността да представи писмени доказателства към настоящия момент.

Ще се ползва от доказателствата представени от ищцовата страна.

В съдебно заседание адв. Н. Д поддържа отговора, като съдът постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недокаан.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Страните по делото са законни наследници на К. А. К. с ЕГН **********, бивш жител на Н., починал 02.02.1996 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 94-00-67/15.01.2024 г., издадено от общинска администрация Н..

С Решение № 513/06.04.1999 г., влязло в сила на 12.11.1999 г., ПК – Н. е възстановила правото на собственост на наследници на К. А. К. в съществуващи стари реални граници на общо девет земеделски имоти, един от които процесния – Нива в м. „Х.“, вид територия „Земеделска“, категория 8, с площ 2925 кв. м., стар номер 003472, по КККР на Н. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***, посочен под номер 3 в решението.

За процесния имот по делото е представена скица от СГКК гр. С.: № 15-34463-15.01.2024 г. за поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2925 кв.м., вид територия „Земеделска“, категория „Осма“, НТП „Нива“, с предходен номер 003472, по КККР на Н., местността „ Х.“.

Като собственик, по данни от КРНИ е записан К. А. К., съгласно Решение № 513/06.04.1999 г. на ПК – Н..

Като свидетели по делото са разпитани В. М. В., Р. С. В. и Р. М. Б..

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с писмените доказателства. От същите съдът приема за установено, че процесното място е в м. „Х.“ и е с площ около 3 дка.

Първоначално имотът са го обработвали майката и бащата на В., а след това и самия В.. Бащата на В., а именно К. е споменавал, че на другите деца е давал други имоти, близо до този. Процесното място е дадено на В. от неговия баща.

Не по- малко от 30 години има откак само В. владее и ползва място. Никой от другите наследници не е влизал в мястото да го владее и ползва или пък е спорил с В.. А. също не е влизал в спорното място.

В момента мястото е оградено със стена, а В. го е дал имота на дъщеря му. В мястото в момента има две постройки.

4

Е., В. и М. не са обработвали имота, нито пък свидетелите са чували за техни претенции.

В съдебно заседание ответникът А. К. заявява, че той е владял имота в периода 2000-2004г., след това е заминал да работи в С. строителство. Поради това е спрял да обработва имота след това.

Другият ответник Р. К., в съдебно заседание признава, че баща им е дал този имот на В.. Той е разделил имотите между всички. Според нея А. постоянно иска до говори и да спори, да има караници.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху имота в местността „Х.“, с площ 2925 кв.м., с непрекъснато владение, продължило над 30 години.

Установява се, че процесният имот е владян непрекъснато от ищеца, още след възстановяването му от ПК – Н.. В тази насока са свидетелските показания на разпитаните свидетели. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответника А. К., че и той е владял процесния имот, то отново е налице повече от 10 годишна давност на владеене от ищеца В. К., защото самият ответник А. К. признава, че е владял имота до към 2004г. Т.е., след това е налице постоянно, явно, непрекъснато и несъмнено владеене от страна на ищеца К..

Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците, нито близки на ищците, нито други жители на Н. са установявали владение върху процесния имот, така че да прекъснат владението на ищеца.