Решение № 4110 от 01.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4110 гр. София, 01.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110171073 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. СТ., ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС срещу „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС, представлявано от З С Р А М с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 417.95 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № *****/03.01.2017г., договор за кредит № ******/04.01.2017 г. и договор за кредит № ******/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

Ищецът твърди, че между страните са сключени три договора за кредит както следва:

На 03.01.2017 г. М. П. СТ. сключила договор за кредит № ***** с „ФИРМА” ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на 1130.08 лева, платима пет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.30 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.50 %. Също така в договора е уговорено, че М.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 124.56 лева. На 04.01.2017 г. М.С. сключила нов договор за кредит № ****** с „ФИРМА” ЕООД, с който й била отпусната допълнително сумата от 600.00 лева. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 600.00 лева, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на 761.99 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.98 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.60 %.

Също така в договора е уговорено, че М.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 141.78 лева. На 05.01.2017 г. М.С. сключила трети поред договор за кредит № ****** с „ФИРМА” ЕООД, с който й била отпусната нова допълнителна сумата от 500.00 лева. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на 639.99 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.98 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.60 %. Също така в договора е уговорено, че М.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

1

Твърди се, че М. П. СТ. е погасила изцяло сумите по гореописаните договори, а именно в общ размер на 2517.95 лева.

Твърди се, че договорите са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Сочи се, че всеки един договор е нищожен:

-на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

- на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

- на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв / в размер на 975.60 % за договор за кредит № *****, 323.98 % за договор за кредит № ******, респективно 335.98 % за договор за кредит № ****** е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя.

По отношение на такса за експресно разглеждане в общ размер на 389.49 лева (124.56 лева за договор за кредит № *****, 141.78 лева за договор за кредит № ******, респективно 123.15 лева за договор за кредит № ******), която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „ФИРМА” ЕООД, се сочи, че тя не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани е усвояване и управление на кредита, а не са включени в ГПР разходите за заплащане на „такса за експресно разглеждане“.

Твърди се, че начислените такси за експресно обслужване са заплатени при начална липса на основание и представляват заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на М.С..

- на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

-на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК. тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

- на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Твърди се и, че договорът е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Евентуално, се твърди, че ако договорът е валиден и действителен, нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност,са отделни клаузи от процесия договор.

Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан.

Не се оспорва, че между страните са сключени посочените 3 броя договори за кредит като се, сочи, че:

- на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № *****, като е внесла сумата на стойност 1130.08 /хиляда сто и тридесет лева и осем стотинки/ лева,

-на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1257.97 /хиляда двеста петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева и

-на 06.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1259.98 /хиляда двеста петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева.

Оспорват се твърденията, че не е спазена предвидената от закона форма на сключване на договор за кредит. Оспорва се договорите да се нищожни са нищожни на основание чл.11, ал, 1, т. 7, т.10, т.9 и т. 11 от ЗПК.

Оспорват се твърденията относно ГПР по договора, като се сочи, че той включва единствено договорната лихва, определена на годишна база. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане е цена на допълнителна услуга, нямаща отношение към процесния договор, а само км първоначалния етап на кандидатстване.

Сочи се, че договорната лихва не нарушава нормите на ЗПК и ЗЗД.

Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.

С протоколно определение от 19.04.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му, като се претендира сумата от 648.03 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № *****/03.01.2017г., договор за кредит № ******/04.01.2017 г. и договор за кредит № ******/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В рамките на процеса е налице промяна на фирменото наименование на ответника от „ФИРМА“ ЕООД на „ФИРМА“ ЕООД с вписване в ТР с №********* което следва да се отчете при постановяване на съдебния акт.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между страните са сключени процесните три договора за кредит по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като от страна на ответника е представена по делото преддоговорна информация по смисъла на чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР.

Установява се, че на 03.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № *****/л.8 от делото/, по силата на който е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което е приложено преводно нареждане/ л. 33 от делото/. В предоговорената информация и договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 5 дни – до 08.01.2017 г. при обща дължима сума 1130.08 лева, лихва 5.52 лева и такса за бързо разглеждане 124.56 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.3 % и ГПР 49.5 %. Не се спори, че на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № *****, като е внесла сумата на стойност 1130.08 лева.

Установява се, че на 04.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № ****** /л. 36 и 40/, 3 по силата на който след използване на услугата допълнителен кредит по смисъла на т.8 от ОУ, е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което са приложени преводни нареждания/ л. 37 и 41/ от делото/. В предоговорената информация и договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 30 дни – до 03.02.2017 г. при обща дължима сума 1257.97 лева, лихва 33.68 лева и такса за бързо разглеждане 224.29 лева.

Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.97 % и ГПР 49.6 %. Не се спори, че на 04.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1257.97 лева.

Установява се, че на 04.01.2017 г. е сключен Договор за кредит № ****** /л. 44 и 48/, по силата на който след използване на услугата допълнителен кредит по смисъла на т.8 от ОУ, е отпуснат заем в размер на 1000 лева, усвоен от ищцата, за което са приложени преводни нареждания/ л. 45 и 49/ от делото/. В предоговорената информация и договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика е посочено, че сумата от 1000 лева се отпуска за 30 дни – до 04.02.2017 г. при обща дължима сума 1259.98 лева, лихва 33.68 лева и такса за бързо разглеждане 226.30 лева.

Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 40.98 % и ГПР 49.6 %. Не се спори, че на 06.01.2017 г. М.С. е погасила своето задължение към „ФИРМА“ ЕООД по Договор за кредит № ******, като е внесла сумата на стойност 1259.98 лева.

По делото са приложени общите условия на договорите за кредит. В т.2.4. е посочено, че таксата за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит(и) при срокове и условия, посочени в Общите условия. В т.2.4 е уредено, че за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели - както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит.