Решение № 343 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Н. Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Н. Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002104890 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. М. и А. Д. М., чрез адв. Т. П. срещу решение №107/24.02.2023г., постановено по гр. дело №162/2022г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение №8670/04.01.2022г. на Районен съд -Гоце Делчев по гр. дело № 220, с което е признато по отношение на ответниците П. И. М., К. П. М. и А. Д. М., че ищците Е. Л. К., И. К. З. и НАТАЛИЯ П. П. са изключителни съсобственици с равни квоти от по 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, с площ на имота 4.161 дка, нива в местността „Т. МОСТ“, съставляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, придобит по наследство по реда на чл.9 от Закона за наследството, като низходящи на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984г. и на саморъчно завещание от майката на Н. П. П. М. Н. М., починала на 25.09.2004г.; на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени констативен НА №7, том 1, рег. №130, дело 10, с който ответникът П. М. е признат за собственик на основание наследство и давностно владения на същия имот, и НА №9 от 15.01.2020г. за покупко-продажба на същия имот от М.. Според жалбоподателите решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда са противоречиви и нелогични, поради което решението е и необосновано, предвид което считат, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 281, ал.3 ГПК.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по жалбата П. Ил. М. излага становище за нейната основателност.

Постъпила и касационна жалба от П. М., чрез адв. Г. С.-пълномощник срещу посоченото решение с наведени твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, съ‐ ществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се твърди и очевидна неправилност. Според жалбоподателя липсва произнасяне по въпроси, включени в предмета на делото, като са формирани неправилни и необосновани изводи до степен на „очевидна неправилност“ и „явна необоснованост“, което води до основателно съмнение проведено ли е 1 въобще въззивно производство в съответствие с изискванията на материално правния и процесуалния закони. Касаторът счита, че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281, т.З и чл.280, ал.1, т.1 и т.З и ал.2, предл.З от ГПК за допускане до касационно обжалване.

Чрез депозирания писмен отговор, Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. излагат становище за неоснователност на касационните жалби, като считат, че в тях се навеждат неотносими към предмета на доказване възражения и съдебна практика, поради което се моли жалбите да не бъдат допускани до касационно разглеждане. Развити са и подробни съображения по съществото на спора с оглед тяхната неоснователност. В заключение се моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване поради липсата на основания за това, като им бъдат присъдени съдебно- деловодни разноски.

С определение №381 от 29.01.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: 1. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, формулиран в изложението на П. М. относно изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на жалбоподателите и да изложи мотиви по правните доводи на страните, от които черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните твърдения в контекста на соченото от касатора противоречие с практиката, обективирана в Решение №27 от 2.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г., в което ВКС приема, че преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.; 2. на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК за извършване на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение във връзка с потвърждаването на първ. решение, с което е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. не е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По основанието за допускане до касация:

По въпросa относно задължението на въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса твърдения, доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях, е констатирано противоречие с Решение №27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014г. и много други, в които се приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика, отразена и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №331/19.05.2010г. по гр. д. №257/2009г., решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г., решение №700/28.10.2010г. по гр. д. №91/2010г. и др., която задължителна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, според твърденията в исковата молба е установено следното:

Ищците Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. твърдят, че са собственици при равни квоти от по 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], представляваш нива с 4.161 дка, в местността „Т. МОСТ“, съставляващ поземлен имот с идентификатор №***, [населено място], обл. Благоевград, въз основа на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ на основание Протокол №2192 от 02.08.1993г., Решение №21920 от 26.04.2001г., Протокол за въвод във владение на имоти в землището на [населено място] от 21.05.2001 г. и Скица № К00116/24.09.2003г. на Поземлена комисия [населено място], тъй като са наследници по закон на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984г., а ищцата П. -и въз основа на саморъчно завещание от майката М. Н. М., починала на 25.09.2004г. Твърдят, че ответникът П.

И. М. се снабдил с Констативен нотариален акт №7, том I, per. №130, дело №10 от 14.01.2020г., с който бил признат за собственик по давностно владение същия недвижим имот, като на 15.01.2020г. продал същия на ответниците К. П. М. и А. Д. М., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. №158, дело 2

№12 от 15.01.2020г. Ищците твърдят, че са владели и ползвали имота чрез М. М. /след допусната поправка - П. Н. Ш./, като грижите относно същия са били предоставени на И. Б.. Тъй като ответникът М. не е осъществявал владение върху имота, то той не се легитимира като собственик въз основа на давностно владение, поради което не е могъл и валидно да прехвърли собствеността, то молят съдът да уважи така предявените от тях искове по чл. 124, ал.1 ГПК, след което двата нотариални акта бъдат отменени на осн. чл. 537 ГПК. В случай, че ответникът М. бъде признат за собственик на някаква идеална част от процесния имот, то ищците молят да им бъде признато право на изкупуване на осн. чл. 33, ал.1 ЗС.

Ответникът П. М. оспорва иска, като твърди, че така възстановеният имот бил предоставен от всички роднини на неговата съпруга М. М., починала на 25.09.2004г. за да използва сумите от обработката или от продажбата му за лечението си. След нейната смърт, ответникът се обадил на дъщеря им – ответницата Наталия П., но тя му отговорила, че нивата не трябва и той да прави с нея каквото иска. От тогава ответникът М. започнал да стопанисва земята със съзнанието, че е единствен собственик, като 4-5 пъти в годината ходел да я почиства от растителност, интересувал се дали някой иска да я купи, като в последствие се снабдил с КНА за собственост по давност.

Твърди, че през този период никой не е оспорвал владението и собствеността му. От своя страна оспорва претендираното право на собственост от ищците, като твърди, че правата, произтичащи въз основа на саморъчното завещание са погасени по давност.

Ответниците К. П. М. и А. Д. М. молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорват правата на ищците, както и правото на собственост по отношение на ищцата П., основаващо се на саморъчно завещание. Считат, че правото на собственост на ответника П. И. М. е констатирано в КНА, поради което е могъл валидно да им го прехвърли чрез договора за покупко-продажба.

От фактическа страна се установява, че ищците Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. са наследници по закон като низходящи на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984 година- ищцата Е. К. по право на заместване от майка си П. Ш., ищцата И. З. по право на заместване от баща си К. Ш., а ищцата Наталия П. /дъщеря/ и ответникът П. М./съпруг/ по право на заместване на М. Н. М., починала на 25.09.2004г.

С Решение №21920 от 26.04.2001г. на ПК Гоце Д., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и протокол №2192 от 02.08.1993г., на наследниците на Н. Ф. Ш. е било възстановено правото на собственост върху имот с №169001 с площ 4.161 дка в местността „Т.

МОСТ“, с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 7, том I, рег. №130, дело №10 от 14.01.2020г. ответникът П. И. М. е признат за собственик на процесния поземлен имот. С договор за покупко-продажба от 15.01.2020г., обективиран в нотариален акт №9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г., ответникът П. М. продава същия имот на ответника К. П. М., който към този момент се намира в граждански брак с ответницата А. Д. М..

Със саморъчно завещание от 24.01.2004г., М. Н. М. е завещала на дъщеря си Наталия М. притежаваните от нея 1/2 ид.част от жилище в [населено място], 1/2 ид.част от движимите вещи, както и притежаваната от нея ид.част от възстановените им земи от наследодателя Н. Ш.. Като изпълнител на завещанието е посочила сестра си П. Ш.. Същото е обявено с Протокол от 28.02.2020г.

Във връзка с твърдението за придобиване по давност, в хода на първоинстанционното производство са разпитани водените от страните свидетели.

Въпреки възраженията във въззивните жалби досежно достоверността и липсата на внимателен анализ на събраните гласни доказателства, въззивният съд не е изложил никакви свои съображения в тази насока, като само е посочил, че правните изводи на районния съд относно основателността на предявените искове са правилни и са базирани на установените по делото факти, и че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, като наведените в тази връзка доводи с въззивните жалби са неоснователни. Без да излага собствени мотиви, въззивният съд е отбелязал, че първоинстанционният съдът е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации, и е 3 достигнал до правилния извод за основателност на предявените искове, след което, на осн. чл. 272 от ГПК е препратил и към мотивите на първостепенния съд.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд не е обсъдил основното възражение на въззивниците досежно достоверността и заинтересоваността на свидетелските показания, като е посoчил само, че оценъчната дейност на съда по писмените и гласните доказателства е ясна и се споделя. По такъв начин, въззивният съд в нарушение на съдебната практика не е изложил мотиви по всички възражения на страните във връзка с правните им доводи, от които черпят своите права, както и по събраните по искане на страните доказателства в подкрепа на техните твърдения. Не е изпълнил задължението си, след обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, да отрази в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Освен това, в тази част на акта е останало изречение, което е в смисъл, противоречащ на предходните изводи на съда и касае други страни. Вероятно същото се дължи на техническа грешка, но би могло да породи в страните съмнения относно правораздавателната воля на съда.