Решение № 260152 от 23.04.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н

И Е

260152/23.4.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На първи февруари две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2279 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 27-0001152/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.1 ет.1 , ап.2 в качеството му на работодател, представлявано от Д.Д.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление за допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които не могат да бъдат санирани. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа депозираната жалба.

За административно-наказващият орган, издал НП, се явява Д.В. -И- юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да потвърди НП като излага доводите си затова. Счита, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин, както и, че не са налице съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното юридическо лице – „Гранд Билдстрой”, с ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. ”Съединение” № 68, вх.1, ап.2 и се представлява от Д.Д.М., ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 21.05.2020 г. контролни органи на Дирекция “ИТ” – Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж «Многофамилна жилищна сграда с гараж», находящ се в гр. Шумен, ул. «А. Попов №17-19, на който довършителните работи се изпълнявали от “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, гр.

Шумен. Извършена е и последваща проверка по документи на 28.08.2020г. и 01.10.2020г., представени в Дирекция «ИТ» -Шумен, било констатирано, че дружеството, при осъществяване на неговата дейност, не е изпълнило задължително предписание на ИТ – т.3 от Протокол № 2006257, връчен на 05.03.2020г. със срок на изпълнение – 06.03.2020г. и „занапред“, а именно: т.3 – „Работодателят да осигури своевременно провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите съгласно чл. 12 ал.1 и чл. 11 ал.5 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.“ Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2027458 от 09.10.2020 г.

Неизпълнението е констатирано относно“общия работник строителство на сгради“ А.А.А. ЕГН **********, постъпил на работа на 30.06.2020г. в изпълнение на сключен трудов договор № 014/29.06.2020г.

Въз основа на установените факти, на 09.10.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001152, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. В последствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001152/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на “ГРАНД БИЛДСТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх.1 ет.1 , ап.2 в качеството му на работодател, представлявано от Д.Д.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.В.С. и С.Г.Т. – свидетели при установяването на нарушението и на съставянето на акта, свидетеля А.С.Х. – отговорника по провеждането на първоначалните инструктажи в дружеството жалбоподател, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и Т., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства касателно неизпълнението на трудовото законодателство. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирала в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Показанията на свид. Х., съдът намира за защитна реакция от негова страна, тъй като се намира в трудово-правни отношения с дружеството жалбоподател. Чрез неговите показания се цели да се преодолее факта, че в книгата за проведени инструктажи не е отразено провеждането на първоначалния инструктаж, преди постъпване на работа на работника А.А.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001130/25.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр.

6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административно-наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.

Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило даденото му с Протокол № 2006257 от 27.02.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществило и от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 10

000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „Гранд Билдстрой” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружество - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в почти минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда /КТ/. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на наказателното постановление и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работниците и служителите. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на дружеството - жалбоподател не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилегирования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на нарушението след съставяне на наказателното постановление, но от него са произлезли вреди за работниците, както правилно е прието от наказващия орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на здравето и живота на работниците при изпълнение на техните трудови функции, като строителството е сред икономическите дейности с трудов травматизъм над средния за страната.Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 415в ал.1 от КТ.