Решение № 1544 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

ЦветЕ.а Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100501789 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ вх.

№9915/18.05.2021г., подадена от В. К. ХР., ЕГН **********, Варна, чрез адв.С. З., срещу решение №300/29.04.2021г., постановено по ГД №9869/2021г. 17-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен изцяло предявеният от В.Х. срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 323 лева /след допуснато увеличение на частично предявен иск за 12 лева/, представляващи застрахователно обезщетение за понесени имуществени вреди по собствения на ищцата автомобил *** с рег.

№* **** **, причинени в резултат от ПТП на 16.06.2020г., когато друг л.а. ****, с рег.№* **** **, застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, преминавайки покрай паркирания автомобил на ищцата в гр.Варна, ул.Черноризец Храбър №6, причинил следните щети: увреждане на предна броня, предна подброня, декоративна лайсна лява, преден ляв калник, предна лява врата, лайсна на предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, странично ляво огледало, ухо на преден ляв фар и заден мост. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на предявения иск ведно с присъждане на сторените съдебни разноски за първа и втора инстанция, вкл.адв.възнаграждение.

1

По същество в жалбата се излага, че въз основа на изслушаната по делото СИЕ съдът е достигнал до погрешни изводи относно начина на определяне размер на обезщетението съгласно чл.386, ал.2 КЗ. Според въззивника, съдът е следвало да приспадне от установената стойност на увреденото имущество към датата на ПТП единствено посочената от вещото лице сума, която би могла да бъде получена при бракуване на автомобила, в размер на 600 лева. Направени са доводи, че ищцата като физическо лице и с оглед съществуващите законови забрани в Наредбата за излезли от употреба превозни средства, приета с ПМС №11/15.01.2013г., не е могла да реализира запазените части от автомобила си на свободния пазар, поради което и не би могла да реализира печалба от това, съответно да е налице неоснователно обогатяване.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД Далл Богг Живот и здраве, София, чрез ю.к.В.М., за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски за въззивна инстанция, вкл. ю.к.възнаграждение.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител на страната, в преклузивния срок. По отношение депозирания отговор съдът констатира, че е постъпил в срок, от упълномощено и за тази инстанция, лице.

Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и не правят доказателствени искания, не релевират нови възражения.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивната жалба се поддържа чрез адв.З..

Страната е редовно призована, не се представлява, постъпила е писмена молба на пълномощника за поддържане на жалбата.

Насрещната страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание, но не възразява за гледане на делото в отсъствието им.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на В. К.Х. от гр.Варна, срещу ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве, София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12.00 лева, частичен иск от общо 8 540 лева, за получени увреждания по собственото на ищцата МПС *** с ДК №* **** **, на 16.06.2020г., а именно: предна броня, предна подброня, декоративна лява лайсна, преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, странично огледало ляво, ухо на ляв преден фар, заден мост, при твърдения, че същите са получени в паркирано съС.ие на автомобила на ул.Черноризец Храбър №6, когато друг автомобил **, модел ***** с ДК №* **** **, преминавайки по улицата е причинил вредите. Твърди се, че за произшествието са уведомени органите на КАТ, които са съставили протокол за ПТП, издаден е АУАН на виновния за ПТП водач за нарушаване на чл.5 от ЗДвП. Твърди се наличие на валидна за този водач застраховка на гражданската му 2 отговорност в ответното дружество. Твърди се извършено по банкова сметка на ищцата плащане от застрахователя на сума в размер на 428.12 лева на 01.07.20г. Твърди се, че определеното и изплатено обезщетение не отговаря на стойността на вредите като в резултат на това, автомобилът на ищцата не може да бъде възстановен. Претендират се законните лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 30.03.2021г. съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК увеличение на иска до пълния му размер от 2 323 лева.

В срока за отговор, застрахователят оспорва основателността и размера на иска.

Твърди се, че водачът на застрахованото МПС не е нарушил правилата по ЗДвП, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя на ГО. Прави се довод, че процесното произшествие има случаен характер по смисъла на чл.15 от НК.

/случайно деяние/ Въвеждат се възражения, че увреденият автомобил е бил неправилно паркиран. Оспорва се механизма на ПТП и вината на водача Е. М.. Оспорва се размера на нанесените вреди по л.а.***. Оспорва се наличието на състава на чл.45 ЗЗД. Оспорват се и констатациите на органите на КАТ, обективирани в протокол за ПТП от 16.06.2020г. Твърди се съпричиняване от страна на увреденото лице, което е паркирало неправилно пред вход на ул.Ч.Храбър №6, на проход за влизане и излизане на автомобили, поради което е допринесло с 50% за настъпване на вредите. Твърди се, че изплатената като обезщетение сума от 428.12 лева съответства на принципа на справедливост. Оспорва се причинно-следствената връзка на вредите с процесното ПТП както и претендирания размер на вредите. Твърди се, че при уважаване на иска би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца. Евентуално, твърди се отремонтиране на автомобила и ползването му. Евентуално се твърди тотална щета съгласно чл.390 КЗ. Твърдят се запазени части, чиято стойност следва да бъде приспадната от действителната стойност на МПС към датата на ПТП. Възразява се по основателността на лихвата като се твърди, че в случаи на тотална щета, следва да бъде представено доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС. /а липсват и такива твърдения/ Претендира се отхвърляне на иска.

Въззивният състав, въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея за допустимо.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при редовно администриране. На тези изисквания отговаря и постъпилият отговор.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените 3 искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Основният поставен с жалбата въпрос е относно начина на определяне на обезщетението при краен извод за наличие на тотална щета на МПС съгласно чл.390 КЗ.

Поради обхвата на въззивно обжалване, съдът приема, че в останалата част направените от първоинстанционния съд изводи са съответни на събраните по делото доказателства, поради което и препраща към тях.

Не е спорно наличието на правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а.** ****, причинил увреждане на паркирано на улицата МПС, собственост на ищцата –л.а.***, при ответното дружество, с покритие към датата на настъпване на ПТП на 16.06.2020г. Не се спори, че въз основа на заявена щета от увредената В.Х., на 01.07.2020г. е определено и изплатено от ответника застрахователно обезщетение в размер на 428.12 лева.

От изслушаното и възприето от съда заключение на Автотехническата експертиза /на л.101 и сл. по делото, т.11 от заключението/ и гласните показания на водача М. /л.126/, се установява ясно и точно механизма на настъпване на вредите по описания в исковата молба начин. Настоящият състав, при преценка съвкупността на тези доказателства, неопровергани от насрещно доказване на застрахователя, също достига до извод за настъпване на вредите по описания начин, за наличие на причинно-следствена връзка и за противоправно поведение на водача М.. Не се установяват възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на застрахователя, а такива доказателства не са ангажирани. В тази си част, изготвеният протокол за ПТП №1721248 от 16.06.20г. /л.7/ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като обективираните данни относно начина на настъпване на вредите не са пряко възприети от служителя на Сектор Пътна полиция при МВР –Варна. Протоколът се ползва с обвързваща доказателствена сила в частта по отразената схема на ПТП, относно завареното съС.ие на автомобилите на местопроизшествието, в която част същият съвпада с констатациите на вещото лице по изслушаната САТЕ. /и двата автомобила не са могли да се придвижват самостоятелно след ПТП/ Съдът цени като допълнително доказателство и представения АУАН №20-0819-002401 от 10.07.20г., за установяване на адм.нарушение и налагане наказание на виновния водач Е. М. по реда на чл.53 ЗАНН – за нарушаване на 16.06.2020г. правилата на чл.5 от ЗДвП, при което е причинил имуществени вреди на л.а.*** с ДК №* **** **. Или, въззивният състав намира че се установяват предпоставките за ангажиране обусловената от деликта отговорност на застрахователя.

От заключението се установява пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП в размер на 3 352 лева. Установява се изкупна стойност като цяла вещ в размер на приблизително 600 лева.

Не е спорно изплащането по банкова сметка на ищеца на обезщетение в размер на 4

428,12 лева. Поради това, с жалбата се претендира сумата от 2323 лева, след приспадане от пазарната стойност на вещта на платеното и запазените части. Искането за увеличение е направено след изслушване на експертизата. В заключението, т.4, вещото лице е посочило и стойността на запазените части и агрегати на автомобила, в размер на 3 770 лева и изкупна стойност на автомобила – средно 600 лева.

Съдът кредитира заключението на САТЕ и в частта относно констатираните вреди по автомобила и тяхната стойност, посочена от вещото лице в няколко варианта, като: при подмяна на увредените детайли с алтернативни части при посочена средна пазарна цена на труда в гр.Варна от 36.54 лева – 2384.97 лева; при оригинални части от алтернативен доставчик /и при запазване стойността на труда/ - 3 740.88 лева и при подмяна с нови части – общо 5 797.91 лева /при същата цена на труда/. В заключението, т.7 и т.8, са посочени крайното частно на средната пазарна цена на автомобила и изкупната му цена/съотв. на запазените части и агрегати/. В т.9 вещото лице е посочило, че в преобладаващия брой варианти на отремонтиране, е налице тотална щета, т.е. стойността на ремонта надхвърля 70% от пазарната стойност на автомобила към ПТП.

Спорът, поддържан с въззивната жалба, е концентриран в определяне размера на обезщетението, съответно в правните изводи на съда за неоснователността на иска изцяло.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение съставът на ВОС съобрази нормата на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/, стойност на застрахованото имущество. Съгласно чл.400 КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.