Определение № 1353 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20248002102797 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 521/30.04.2024 г. по в. гр. д. № 615/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на С. М. Б. – П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ още 10 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 20 000 лв. или общо 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 3433/2016 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от 20.04.2019 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е потвърдено решение №3893/13.07.2023 г. по гр. д. №11078/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважена претенцията за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на С. М. Б. – П. сумата от 7 200 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита в наказателното производство, ведно със законната лихва от 20.04.2019 г. до окончателното изплащане. В частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над размера от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е привлечена в качеството на обвиняем с постановление на следовател при Следствения отдел на СГП от 25.03.2016 г. за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 13.08.2009 г. като Председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия и 1

Председател на академията С. Б. е сключила неизгоден договор за предоставянето на ползването на 9 726,224 дка земеделска земя и спрямо нея е взета мярка за неотклонение "подписка". На 27.07.2016 г. по повдигнатото обвинение е внесен обвинителен акт и в СГС е образувано НОХД № 1784/2016 г., което е прекратено и делото върнато на прокурора поради допуснати нарушения. Повторно е внесен обвинителен акт в и образувано НОХД № 3433/2016 г. по описа на СГС. След проведени 11 открити съдебни заседания, на 26.06.2018 г. е постановена присъда, с която ищцата е призната за невинена по повдигнатото й обвинение и оправдана. По подадения от прокуратурата протест е образувано НОХД № 25/2019 г. по описа на САС. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и е приключило с решение от 25.03.2019 г., с което САС е потвърдил оправдателната присъда и същата е влязла в сила на 20.04.2019 г. Въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата е била народен представител в 43-то и 44-то Народно събрание, поради което с две отделни искания главният прокурор е предложил снемането на имунитета й, а ищцата сама е дала съгласието си за това на 23.03.2016 г. и 27.04.2017 г. - и по двете искания. По делото е установено още, че воденото срещу ищцата наказателно производство и снемането на имунитета й са публично оповестени от медиите.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ - повдигнато и поддържано срещу ищцата от ответника обвинение в престъпление, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, поради което на същото основание ищцата има право на обезщетение за вредите, претърпени в причинна връзка с това наказателно производство. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид, че в случая срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК - тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказателното производство е проведено в рамките на 3 години и 1 месец, който период съдът е посочил, че не е прекомерно дълъг и продължителен като период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. Съобразена е взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение "подписка", както и че същата е взела лично участие в извършването на процесуално-следствени действия и се е явила лично в откритите съдебни заседания по разглеждане на наказателното дело в двете съдебни инстанции. Съобразена е също възрастта на ищцата, която към момента на повдигане на обвинението е била на 58 години, както и чистото й съдебно минало. Въззивният съд е посочил, че през този период, през който е била обвиняема и подсъдима, ищцата е претърпяла обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх, срам, неудобства, унижение.

От друга страна обаче, въззивният съд е установил редица други обстоятелства, които обуславят присъждането на по-висок размер на обезщетението, а именно: заеманата от ищцата длъжност на народен представител, свързаните с това искания за снемане на имунитет и силната разгласа на воденото наказателно производство в средствата за масова информация, както и начина на контролиране на наложената й най-лека мярка за неотклонение. В тази връзка съдебният състав е посочил, че депутатската професия е една от 2 тези, които предполагат по-силно негативно отражение на обвинението върху лицето, поради засилените очаквания на обществото и държавата към народния представител.

Посочил е, че народният представител излиза пред своите избиратели и след като бъде избран представлява българските избиратели като работата му се основава на обществено доверие, добро име, професионална компетентност. Като именно тези нужни за народния представител качества и умения се опровергават при повдигане на обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Съдът е заключил, че тази професия, упражнявана от ищцата, предполага по-сериозно имиджово ощетяване при повдигане на незаконно обвинение, поради което ищцата следва да се обезщети при установяване на незаконност на обвинението. На следващо място, въззивният съд е изложил, че искането на имунитет на народен представител е свързано с разгласяване сред колегите на ищцата на информация за повдигнатото й обвинение, което е намерил, че е унизително и стресиращо обстоятелство, поставящо ищцата в състояние на допълнително неудобство пред колеги и пред обществото.

Също така е отчел и обстоятелството, че избирателните райони на ищцата, посочени от свидетелите - Добрич и Търговище са сравнително малки населени места, поради което новината за повдигнатото обвинение на ищцата като кандидат или като народен представител е станала достояние по-лесно на голям обем от хора, което неминуемо е дало отражение на обществения имидж на ищцата.

Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователни доводите на прокуратурата, че тя не следва да носи отговорност за медийното разгласяване на процесното обвинение. Съдът е посочил, че разгласяването на обстоятелството за повдигнато обвинение, ако е причинило неимуществени вреди на засегнатото лице, е в пряка връзка с незаконните действия на прокуратурата, дори и сведенията за това да не са излезли официално от самата прокуратура. В тази връзка съдът е изложил, че в публикациите в средствата за масова информация е посочено не само името на ищцата, но е публикувана и нейна снимка, което прави нейния образ по-разпозаваем и то не само от близки лица. Това обстоятелството съдът е посочил, че е допринесло за увеличаване на понесените от ищцата неудобства.

За неоснователни за преценени и доводите на ответника, че ищцата като обществена личност следва да търпи по-висок медиен интерес към личността си. Съдът е изложил, че действително ищцата следва да търпи като заемаща висока обществена позиция медийно отразяване на дейността си, но не и разгласяване на унизителни или неверни факти, както и данни за повдигнато й незаконно обвинение.

От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено още, че ищцата е изпитвала силни неудобства и притеснения при посещенията в избирателните си райони, а хората са я посрещали студено, както и че повдигнатото обвинение е било предмет на обсъждане, както в Селскостопанската академия, така и в Народното събрание от хората в негативен за ищцата аспект, което логично й е причинило неимуществени вреди.

Като основание за завишен размер на обезщетението съдът е зачел и начина на контролиране на мярката за неотклонение "подписка", която е била наложена на ищцата.

Съдебният състав е посочил, че органите на МВтР са тези, които са контролирали изпълнението на наложената мярка за неотклонение, което е и тяхно задължение, като не се 3 установява тенденциозност при упражняване на този контрол от страна на МВтР, тъй като по делото не се установява, че контрол на наложената мярка за неотклонение да се е упражнявал само по отношение на ищцата, но не и по отношение на други лица с такава мярка за неотклонение. Това, което според въззивния съдебен състав всъщност води до завишен обем неимуществени вреди - неудобство и стрес, е обстоятелството, че ищцата е ходела ежемесечно да се подписва, според показанията на св. П., кредитирани от съда.

Изложени са съображения, че в НПК няма уредено задължение на лице с мярка за неотклонение "подписка" да се явява регулярно за подпис пред държавен орган и налагането на това задължение на ищцата приближава наложената й най-лека мярка за неотклонение към начина на контролиране на наказанието "пробация", което според НК може да се изпълнява чрез полагане регулярно на подпис от осъденото лице. В тази връзка съдът е посочил, че смисълът на мярката за неотклонение "подписка" не е санкция към обвиняемо лице, а има за цел да гарантира успешното призоваване на лицето от разследващите органи и съда и съответно успешното приключване на наказателното производство. Като липсва основание да се налага на лице с мярка "подписка" задължение да се явява пред държавен орган и да се подписва на определен период от време, в случая ежемесечно. Въззивната инстанция е приела, че така възприетият контрол на наложената мярка за неотклонение, без да е установено да е тенденциозен и осъществяван само по отношение на настоящата ищца, е прекомерен и е основание за допълнителен стрес и унижение на ищцата.

Също така въззивният съд е посочил, че по делото се установява и засилена активност на прокуратурата във връзка с движението и разглеждането на воденото наказателно производство, които са обективирани в исканията на главния прокурор за проверка на съдебния състав, постановил оправдателната присъда.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид и липсата на данни за наличие на здравословни проблеми във връзка с повдигнатото срещу ищцата обвинение, както и липсата на данни същата да е загубила работа си или подкрепата на семейството си.

Съобразявайки горепосочените конкретни обстоятелства и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., ведно със съдебната практика по сходни казуси, както и социално икономическите условия в страната към момента на влизане в сила на оправдателната присъда, въззивният съд е заключил, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 30 000 лв.

Въззивният съд е приел, че са доказани и имуществените вреди, настъпили в резултат на незаконното наказателно преследване. Прието е, че те се установяват от представените по делото договори за правна защита, пораждащи задължението на ищцата, така и от счетоводни документи за реалното плащане, като същите възлизат на 7 200 лв. и следва да се зачетат като намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно разследване, приключило с оправдателна присъда. Съдът е намерил за неоснователно направеното от прокуратурата възражение за намаляване на това обезщетение поради прекомерност, тъй като са съобразени минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения за защита по наказателни дела към съответния период, осъществените процесуални действия за защита, както и продължителността и сложността на делото и множеството събрани доказателства.