Определение № 614 от 29.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000474 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ю. Ф. Ф. от гр.***** срещу определение № 1356 от 19.09.2025г. по търг.дело № 30/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, поради което и направените от ищеца разноски в производството следва да останат в негова тежест. Твърди, че в конкретния случай разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК не намира приложение и ответникът не следва да бъде освободен от отговорност за разноски, тъй като в тази хипотеза той с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Позовава се на практика на касационната инстанция и твърди, че нормата на чл.78 ал.2 от ГПК не намира приложение включително и когато изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемция, тъй като изпълнителният лист позволява на ответника кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело, в което ищците няма да могат да се позоват извънсъдебно на давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител по причина, че защитата на длъжника с 1 позоваване на изтекла погасителна давност може да бъде реализирана само по съдебен ред.

Твърди, че без правно значение за основателността на иска по чл.439 ал.1 от ГПК, а от там и за отговорността на ответника за разноски, е формалната покана на ответника към ищеца да получи оригинала на издадения срещу него изпълнителен лист. Сочи, че това действие не е сторено преди предявяване на иска, а едва след това, единствено с цел за да се обоснове искането по чл.78 ал.2 от ГПК.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата му по чл.248 от ГПК и да присъди по реда на чл.38 от ЗА разноски в полза на адвокат Д. в размер на сумата 5 550лв.

В по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна по частната жалба „Алианц Банк България“ АД със седалище гр.София, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение, евентуално в случай на уважаване да съобрази размера с даденото от СЕС разрешение, че посочените минимални размери в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не са задължителни и не обвързват съда при определянето на размера им.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 30/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен установителен иск от Ю. Ф. Ф. срещу „Алианц Банк България“ АД по реда на чл.439 от ГПК, че не дължи суми, претендирани от банката като задължение по изпълнително дело, за които е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 2131/10г. поради погасяването им по давност. С влязлото в сила към момента решение № 306 от 17.07.2025г. предявеният иск е уважен изцяло.

Пред първа инстанция е нямало спор между страните по отношение на твърдените от ищеца в исковата молба факти. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск, приложил е към него за връщане на ищеца оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано прекратеното изпълнително дело.

2

По молба на Ф. по чл.248 от ГПК е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което съдът е приел, че с оглед поведението на ответника, същият не е дал повод за завеждане на иска, поради което и разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат на основание чл.78 ал.2 от ГПК.

Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:

ПоС.на е съдебната практика на касационния съд, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК е в смисъл, че ответникът не трябва да понася съдебните разноски, когато неговото извънсъдебно поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл.78 ал.2 от ГПК. Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, поради което то може да се релевира само когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение. В този смисъл, това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно. В конкретния случай дори и при прекратено изпълнително дело – на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, банката притежава изпълнителен лист, който винаги овластява кредиторът да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. В този смисъл, за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора.

За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по 3 образуване на ново изпълнително дело. Изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника, преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на тези притезания. В случай, че впоследствие кредиторът поиска издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, длъжникът ще може да му противопостави всички възражения и оспорвания, вкл. и че първообразният изпълнителен лист не е изгубен или унищожен, а доброволно е предаден от кредитора (взискателя) на длъжника като доказателство, че изпълняемото право или процесуалното право за принудителното му удовлетворяване с помощта на държавната принуда е погасено /чл.409 ал.3 от ГПК/. В този смисъл определение № 3006 от 27.10.2025г. по търг.дело № 2266/24г., второ търговско отделение на ВКС.

Предвид на това разрешение на касационната инстанция, съставът на въззивния съд намира, че установените в първоинстанционното производство факти: липса на изпълнителни действия спрямо ищеца въз основа на изпълнителния титул, посочен в исковата молба и отправената след завеждане на иска в отговора на исковата молба покана от ответника до ищеца да получи изпълнителния лист, представен в оригинал към отговора, са обстоятелства ирелевантни относно разпределение на отговорността на разноските и приложението на чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото към момента на завеждане на иска по чл.439 от ГПК липсват предприети от ответника извънсъдебни действия по връщане на изпълнителния лист, а материалноправното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, не може да бъде упражнено извънсъдебно. Ето защо, при съществуваща към момента на завеждане на отрицателния установителен иск възможност кредиторът отново да образува изпълнително производство въз основа на оригинала на изпълнителния лист, не може да се приеме, че ответникът в настоящото исково производство чрез своето извънсъдебно поведение не е станал причина за предявяване на иска по чл.439 ал.1 от ГПК, поради което не е налице една от кумулативно уредените в чл.78 ал.2 от ГПК процесуални представки за освобождаване на ответника по иска от отговорността за направените в исковия процес съдебни разноски.

4

Поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и първоинстанционното решение изменено в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева с ДДС на пълномощника на ищеца, осъществил представителство по чл.38 ал.2 от ЗА, съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 1356 от 19.09.2025г. по търг. дело № 30/25г. по описа на ОС – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 306 от 17.07.2025г. по търг.дело № 30/25г. в частта му за разноските като

ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, ЕИК 128001319, да заплати на адвокат С. С. Д. от Адвокатска колегия Варна сумата 2 000лв. /две хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на Ю. Ф. Ф. пред първа инстанция на основание чл.38 от ЗА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1356 от 19.09.2025г. по търг. дело № 30/25г. по описа на ОС – Варна, в частта му с която молбата по чл.248 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА е оставена без уважение за разликата над 2 000лв. до претендираните 5 500лв.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000474 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ю. Ф. Ф. от гр.***** срещу определение № 1356 от 19.09.2025г. по търг.дело № 30/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, поради което и направените от ищеца разноски в производството следва да останат в негова тежест. Твърди, че в конкретния случай разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК не намира приложение и ответникът не следва да бъде освободен от отговорност за разноски, тъй като в тази хипотеза той с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Позовава се на практика на касационната инстанция и твърди, че нормата на чл.78 ал.2 от ГПК не намира приложение включително и когато изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемция, тъй като изпълнителният лист позволява на ответника кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело, в което ищците няма да могат да се позоват извънсъдебно на давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител по причина, че защитата на длъжника с 1 позоваване на изтекла погасителна давност може да бъде реализирана само по съдебен ред.

Разпечатката съдържа 48 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e23f458-b33a-40b6-bada-4503fabc6955