Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 20.09.2026, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 716/2026
Вид
Решение № 255
Подписан
20.09.2026
Състав
Пепа Димова Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10(2) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. гр. Димитровград, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100716 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 3072216/06.11.2024 г., съединен в условията на евентуалност с установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 3072216/06.11.2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на недействителност на договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК **** и С. В. В..

В исковата молба се твърди, че между С. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. *********, в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 3 000 1

/три хиляди лева/ на доверителката ми. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 40 % /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 48.21 % /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Уговорена е срок за издължаване на кредита от 24 /двадесет и четири / месеца.

Във връзка с договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищцата сключила и договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ****, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че доверителката ми дължи възнаграждение на втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК **** за това, че става гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплаща от г-жа В. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК **** ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.

Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК **** не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, г-жа В. е плащала такса „поръчителство“, въпреки че такава не е предвидена в основния договор.

Обстоятелството за наличие на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година, както и параметрите на последния се потвърждава от представената с настоящата искова молба, справка от Централен кредитен регистър към Българска Народна банка.

Счита, че че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е събрал от доверителя ми лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

В договора не са включени такси, комисионни и други видове плащаия, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 48.21 % /четиридесет и осем цяло и двадесет и един 2 процента/. Това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка считам, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на доверителката ми относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Излага подробно становище и цитира практика.

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не произвела правен ефект, смятам, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК **** за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожна.

Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор.

Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на 3 задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.

На самостоятелно основание, счита че приложената по договора възнаградителна лихва, в размер на 40 % /четиридесет процента/ е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.

9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит № 3072216/06.11.2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК **** и С. В. В., с ЕГН ********** е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска да се признае за установено, че следните клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК **** и С. В. В., с ЕГН **********, Договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година, са нищожни, а именно:

-т. 7 от Приложение № 1 – Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 40 % /четиридесет процента/ върху главницата.

-чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 година, съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последния следва 4 да представи банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице "Поръчител" в срок до 48 часа от подаване на заявлението Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № 3072216 от 06.11.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и С. В. В., с ЕГН ********** е изцяло недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не оспорва сключването на процесния договор за кредит. Потвърждава, че главницата в размер на 3000,00 лева е била усвоена в цялост от кредитополучателя – ищец, за което свидетелства и обстоятелството, че ищецът е извършил плащания по сметка на доверителя ми за възстановяването .

Не оспорва, че ищецът във връзка с процесния договор за кредит е извършил плащания в размер на 3000,00 лева, с които е погасил предоставената му в заем главница.

Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца.

Възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора.

Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР.

Не оспорва, че ищецът е извършил плащания за погасяване на 5 задълженията си по договора за кредит в размер на 1844.35 лв., както и, че същите на основание чл. 23 от ЗПК ще следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата при прогласена нищожност от съда.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като доверителят ми не е посочил коректна стойност на ГПР. Ищецът твърди, че макар и формално в договорът да е посочен размер на ГПР в законовите изисквания (до 5 пъти размерът на законната лихва), действителният размер следва да е по-голям, тъй като възнаграждението за поръчител следва да се включи като разход по кредита. Това възражение е неоснователно, тъй като възнаграждението за поръчител не отговаря на изискванията за „разход“ по смисъл на легалната дефиниция в § 1. Т. 1 о Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на доверителя ми към момента на сключване на договора за кредит.

Сочи съдебна практика.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като излага доводи Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит доверителят ми е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Описва подробно начина на сключване на договора.