Акт № 342 от 23.01.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда №

Номер

Година

9.9.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.09

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Илияна Стоилова Катя Стайкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Маргарита Коцева дело номер

20111200600293 по описа за

2011 година

На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК съдът

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА присъда № 1822 от 16.05.2011 г. по н.ч.х.д. № 123/2010 г. по описа на РС - Г. Д. в частта, с която подсъдимият Д. Д. Х. е оправдан в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 НК, отхвърлен е предявения граждански иск за претърпени вреди от това престъпление и в частта за разноските и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. Х., роден на * г. в с. С., с постоянен адрес в С. О., община С., област Б., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, шофьор във фирма "Й.", неосъждан, с ЕГН:*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2010 г. на входа на детска градина в С. О. е ударил с юмрук в лицето малолетния Р. Е. С. от с. О., при което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание посочените по-горе разпоредби и чл. 78а /стар/ НК го освобождава от наказателна отговорност, К. му налага административно наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. ОПРАВДАВА подс. Х. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление във връзка с ал. 1 на чл. 130 НК.

ОСЪЖДА подс. Х. с посочена по-горе самоличност да заплати на малолетния Р. Е. С. Ч. неговата майка и З. представител Р. Х. К. на адрес с. О., общ. С., сумата от 500 (петстотин лева) К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до окончателното плащане на дължимото, в частта над уважения размер отхвърля предявения граждански иск за вреди от това престъпление К. неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, с която подс. Х. е оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди от това престъпление.

Присъдата не подлежи на проверка по жалба на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

МОТИВИ към присъда № 267/09.09.2011 г. по в.н.ч.х.д. № 293/2011 г. по описа на Благоевградски ОС

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адвокат К. Б., в качеството й на повереник на Р. Х. К., с ЕГН:*, последната в качеството й на Р. и З. представител на Р. Е. С., двамата с адрес с. О., общ. С., обл. Б. - частен тъжител по н.ч.х.д. № 123/2010 г. по описа на РС - Г. Г. Д., срещу постановената по делото присъда, с която подсъдимият Д. Х. е признат за невиновен в извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.4 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК, а частната тъжителка е осъдена да заплати на Д. Х. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, както и да заплати по сметка на РС - Г. Д. сумата от 60 /шестдесет/ лева разноски за вещо лице и призоваване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена при непълен и неточен анализ на събраните по делото факти и доказателства. Твърди се, че съдът е допуснал грубо процесуално нарушение, некредитирайки показанията на бащата на пострадалото дете – св. Е.С. и тези на чичото – св. Р. С.. Изразява се и несъгласие с възприетата от съда фактическа обстановка по делото, К. същият е направил извод за липса на следи от насилие върху детето непосредствено след инцидента, въз основа на показанията на свидетелите А., Н. и К.. Според жалбоподателката съдът е интерпретирал неправилно показанията на свидетелите Г. и С., К. е приел, че и двете свидетелки твърдели, че детето е отговаряло със заучени фрази и постоянно е било апострофирано от близките си относно даваните отговори. Изразено е мнение за противоречия в изложените от съда мотиви към присъдата. Посочва се още, че съдът в мотивите си не се е спрял върху престъплението по чл.148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй К. данни за такова имало само в показанията на свидетеля Е.С., които показания обаче не са взети предвид, тъй К. той е баща на Р. С.. Иска се отмяна на присъдата на РС Г. Д. и да се признае подсъдимият Д. Х. за виновен в извършването на престъпленията по чл. чл.131, ал.1, т.4 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146,ал.1 от НК и да се уважат изцяло предявените граждански искове, както и да се присъдят разноските по делото.

Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител иска да се отмени постановеният от РС Г. Д. съдебен акт К. незаконосъобразен. Сочи се наличието на преки доказателства за вината на подсъдимия и се изразява недоумение за причините, поради които първоинстанционният съд е игнорирал свидетелските показания на бащата на детето.

Защитникът на подсъдимия иска да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Според него не са събрани безспорни доказателства, че Д. Х. е извършил престъпление, каквото е описано в жалбата на частния тъжител. Счита показанията на бащата за тенденциозни.

Съдът, след К. обсъди наведените в жалбата и от страните в хода на съдебните прения доводи, К. взе предвид събраните доказателства от първата инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие, намира установената фактическа обстановка и направените от районния съд правни изводи за неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Фактите, които следва да се приемат за установени с оглед събраната във воденото наказателно производство доказателствена съвкупност са следните:

Синът на Р. К. – частният тъжител Р. С., и детето на подс. Д. Х. посещавали една и съща детска градина в с. О., общ. С., обл. Б.. На 27.01.2010 г., около 17:00 часа в магазина на Е. Л. имало диалог между св. Е.С. /баща на частния тъжител/ и св. Р. З. /първа братовчедка на подсъдимия/, който прераснал в скандал, в който З. твърдяла, че детето на С. е ударило нейното дете. След К. С. казал, че не знае нищо по въпроса и трябва да се обърнат към учителките в детската градина, разговорът приключил. На следващия ден, около 08:00 часа, на 28.01.2010 г., Е.С. изпращал сина си на детска градина в с. О. и пред входа се засякъл с подсъдимия Д. Х., съпругата му – св. Е. Л., и св. Р. З.. Частният тъжител /Р. С./ тръгнал да влиза в детската градина, но пътят му бил препречен от подсъдимия Д. Х., който го нарекъл „копеленце” и го хванал за якето. Започнал разговор между подсъдимия и св. Е.С., в който Х. поискал обяснение от С. за нараняването на дъщеря му /А./ от сина на св.С. – ч.т.Р.. Междувременно частният тъжител понечил отново да влезе в детската градина, но бил хванат от подс. Х. с ръка за якето, а с другата ръка подсъдимият му нанесъл удар в областта на главата. Детето се разплакало, а баща му /св. Е.С./ успял да го издърпа и да го изпрати обратно вкъщи.

За възникването на скандала бил уведомен директора на училището в с.О. – свидетелят А., който провел среща с Е.С. и Д. Х. в присъствието на детето – частен тъжител. По-късно детето било заведено при лекар – свидетеля К., който издал медицинско свидетелство, от което е видно, че детето Р. е било с травматичен хематом на десния ъгъл на мандибулата с размер 2-3 см. и тъмно оцветяване, оскъдно кръвотечение от дясната ноздра и малка разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на горната устна, причинена от горния резец. По-късно бащата на детето – св. С., сигнализирал и органите на полицията и тези от Дирекция „Социално подпомагане” Отдел „Закрила на детето”, К. служители на дирекцията - свидетелите С. и Г., посетили пострадалото дете и провели беседа със същото непосредствено след инцидента.

При постановяване на присъдата си първоинстанционният съд неправилно е анализирал показанията на свидетелите З., Н., Д., К. и А.. Съдът е приел, че според показанията им не е имало следи от насилие по детето непосредствено след инцидента. Внимателният прочит на показанията на тези свидетели обаче показва, че изводът, направен от първоинстанционния съд не е правилен. Свидетелят Н., началник на П. У. в с. С. заявява, че детето е било спокойно, но не сочи категорично за липса на следи от насилие, К. дори споменава, че бащата на детето /св. С./ е посочвал рана в устата му. Свидетелят Д. пък никога не е виждал детето, а е работил само по преписка за случая. Свидетелката К., която е детска учителка в с. О. заявява, че по времето на инцидента не е била на работа и е дошла по-късно, К. дори не помни дали детето Р. е било там, не е обърнала внимание. Свидетелят А. е директор на училището в с. О. и разказва, че също не е бил в детската градина по време на случката, а след К. е пристигнал не помни да е било детето в дирекцията. По-късно е видял детето, но е било за много кратък период от време и не може категорично да заяви имало ли е следи от насилие или не. Свидетелят заявява, че е минало много време от събитията /28.01.2010 г./ и към датата на провеждане на неговия разпит в съдебното заседание /10.05.2010 г./, вече не може да си спомни подробности за детето на С.. Единствено свидетелката З. от кредитираните от първоинстанционния съд свидетелски показания сочи, че не е имало следи от насилие върху детето на С., К. нейните показания съвпадат най-точно с показанията на свидетелката Е. Л.. Тук обаче трябва да се уточни, че Л. е жената, с която подсъдимият Д. Х. живее на семейни начала, а З. е негова първа братовчедка. Ето защо въззивната инстанция счита, че на показанията на З. поначало трябва да се даде по-малък кредит на доверие в сравнение с показанията на горепосочените свидетели, които са незаинтересовани лица. От друга страна показанията на свидетелите С. и Г. говорят за наличие на следи от насилие върху детето на С.. Свидетелката С., служителка в Д. - с. С., в показанията си ясно заявява, че е видяла детето непосредствено след случката в детската градина, около 09:00-10:00 часа и категорично сочи, че на бузата му е имало синина, засъхнала кръв по носа и устната му е била подута. При разговора с детето то е посочило, че го е ударил „бащата на С.” /подсъдимия Д. Х./. Свидетелката Г., служител в Д. Г. Д., не е видяла детето непосредствено след случката, а няколко дни по-късно. Тя заявява, че детето е посочило подсъдимия Х. за човекът, който го е ударил. Следва също да се отбележи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на св. Р. С. с аргумента, че той е брат на Е.С., но за сметка на това кредитира показанията на св. З., която е първа братовчедка на подсъдимия. В показанията си св. Р. С. също сочи за наличието на травма по лицето на детето Р. С., К. го е видял с разкървавена уста да тича по улицата до детската градина непосредствено след инцидента. Всички посочени по-горе показания на свидетели подкрепят показанията на св. Е.С., който е бил очевидец на случилото се, за заявения от него факт на нанесен удар от подсъдимия с юмрук в лицето на пострадалото дете. Близката родствена връзка между този свидетел и частния тъжител не е основание съдът да приеме, че св. Е. С. дава неверни показания, поради това, че са разпитани редица незаинтересовани от изхода на делото лица, нямащи родствена връзка с частния тъжител, чиито показания се доближават в по-голяма степен до показанията на свидетеля Е. С., отколкото до показанията на свидетелките Л. и З., които са съответно жената, с която подсъдимият Х. живее на семейни начала и неговата първа братовчедка. Първоинстанционният съд е направил извод, че частният тъжител /Р. С./ отговаря със заучени фрази на въпроси, свързани с инцидента и определя неговите показания за взаимно изключващи се. Този извод категорично трябва да се отхвърли, тъй К. е направен на база изначално недопустим разпит на частния тъжител. Съгласно чл. 118 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен изброените в НПК, сред които обаче законодателят не е включил частен тъжител. Тук явно съдът е приложил неправилно процесуалния закон, тъй К. частният тъжител не може да участва и в качеството на свидетел в същото наказателно производство. Следователно всички изводи направени на база на неговите показания следва да не се вземат под внимание.