Решение № 907 от 29.11.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Шумен, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630101891 по описа за 2023 година

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Искова молба от пълномощник на С. И. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД, и цена от 428 лева имуществени вреди.

Ищецът сочи, че в следствие образуване и водене на изпълнителен процес /ИД № 1172/2021г. по описа на ЧСИ Д. Златева, с район на действие този на ШОС/, от ответника, по два акта за установяване на задължения, посочените в които били погасени по давност, претърпял имуществени вреди, в размер на исковата сума, представляващи заплатен адвокатски хонорар за представителство по изпълнителното делото и изготвяне копия на документи.

Считайки, че действията на ответни служители, по образуване на изпълнително производство след погасяване на вземанията по давност са противоправни, иска осъждането му, да заплати 428 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от увреждането, което счита датата на образуване на изпълнителното дело/18.11.2021г./, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на 1 които се основава. Твърди, че изпълнителните титули послужили за образуване на изпълнителното дело, са потвърдени с влезли в сила решения, като законосъобразни административни актове. Липсва причинна връзка между действията на общинските служители и твърдените вреди. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че по молба, от 21.10.2021г. на ответни служители било образувано изпълнително производство срещу ищцата за събиране на задължения за местни данъци, такса битови отпадъци и лихви, по два акта за установяване на задължения, по чл. 107 ДОПК – АУЗ № АУЗД001074/28.01.2016г., за задължения от посочения вид, в периода 2011г.

– 2015г. и АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г., за задължения в периода 2016г. – 2019г..

С Решение № 457/12.06.2023г., по ГД № 1089/2023г., по описа на ШРС, влязло в сила на 29.06.2023г., е признато за установено, между настоящите страни, че ищцата не дължи на ответника сумата от 307,56 лева местни данъци и такси по АУЗ № АУЗД001074/28.01.2016г., за която сума е образувано ИД № 20218760401172, по описа на ЧСИ № 876. В мотивите на решението е посочено, че давността за посочените вземания е изтекла на 28.03.2021г..

С Решения № 135/17.11.2022г. по АД № 7/2022г. и № 138/21.11.2022г., по АД № 228/2022г., и двете по описа на Административен съд – Шумен, са отхвърлени жалби срещу двата акта за установяване на ищцови задължения.

Според приложен на л. 30 в ИД № 20218760401172, по описа на ЧСИ № 876, ищцата заплатила 380 лева на настоящия си повереник, за защита и на ЧСИ, сумата от 48 лева за изготвяне копия от дело /л.41-43 от ИД/.

С Решение № 7/10.01.2022г., по ВГД № 510/2021г., по описа на ШОС е 2 оставена без разглеждане и без уважение в различните и части жалба на настоящата ищца, срещу действия на ЧСИ по изпълнителното дело, като частично е отменено постановлението му за разноски.

На 22.11.2022г. ищцата заплатила дължимите по АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г., заедно с разноските по споменатото АД № 228/2022г. на АдмС – Шумен.

С постановление от 24.07.2023г. на ЧСИ, ИД № 20218760401172 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Така приетата за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на лице изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа страна, сочи липса на част от предпоставките – противоправно поведение на лицето изпълнило възложена му работа и причинна връзка между противоправното му поведение и вредата. Не е твърдяна и посочена причина, поради която, образуване на изпълнително дело за вземания, само част от които са погасени с изтичане на предвидената давност, е в противоречие с правна норма. Вярно е, че към датата на образуване на ИД, вземанията по единия от актовете /АУЗ № АУЗД001074/28.01.2016г./ установяващи вземания на *** за местни данъци, такси и лихви, са били погасени по давност, но това е констатирано от съд, след образуване на производството, а към нея дата, нито кредитора, нито изпълнителния орган са били длъжни и могли да прилагат последиците на давността. Отделно, с оглед разпоредбите на чл. 118 от ЗЗД и чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК, образуването на изпълнително производство за частично погасени по давност публични общински вземания, трудно би могло да се определи като противоправно.

Платеното адвокатско възнаграждение от ищцата на сина /справка НБД на стр.11 от ИД/, не е за защита по недопустим и незаконосъобразен изпълнителен процес, както се твърди в исковата молба, видно от изброените съдебни решения и доброволното плащане, в хода му, на задълженията, по един от подлежащите на изпълнение актове, представен с молбата за 3 изпълнение, а съставлява престация по договор с близък родственик насочен към препятстване събирането на публични общински вземания. Тоест сумата по договора за защита и съдействие не може да съставлява вреда на ищцата, в резултат на действия, на ответни служители, в насока събиране на тези вземания, по предвидения в закона ред, а в съвкупност, с основаването на настоящия иск, върху факта на плащането на същата сума, според настоящият състав, представлява упражняване права, в нарушение на забраната, в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 57, ал. 2 от Конституцията, което е самостоятелно основание да се откаже търсената защита.

С оглед горните изводи за липса на основни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лева, съразмерно отхвърлена част от иска и определеното юрисконсултско възнаграждение на ответния представител от 300 лева /чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждане ответника, да заплати сумата от 428 лева обезщетение за непозволено увреждане – имуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 300 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4