Решение № 759 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100503711 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба на Община Варна, ЕИК 000093442 с адрес: гр. Варна, ***, представлявана от кмета Иван

Портних, чрез юк. Б.Б., против решение № 261076/09.11.2020г., постановено по гр. д. № 3817/2020г. на 12-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес обл. Варна, гр. А., с. П., на осн. чл. 49 от ЗЗД сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - увреден цилиндров блок (комплект с глави) с бутала на автомобил „Мерцедес“ ЦЛ 600 с ДКН В 6414 СА, собственост на ищеца, вследствие бездействие на ответника да обезопаси пътния участък на ул. „Гео Милев“, посока бул.

„Христо Смирненски“, в гр. Варна, от което на 23.07.2019 г. насрещно преминаващ микробус е надигнал приливна вълна от насъбралата се на пътя дъждовна вода и е залял предната част на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г. до окончателното плащане на вземането, както и на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдена да заплати на Л. Д. М. с адрес обл.

Варна, гр. А., с. П. сумата от 475 лева, представляваща сторени в производството пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски. Счита обжалваното решение за неправилно, понеже не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД -вредоносното събитие, неговият механизъм и причинната връзка между 1 произшествието и вредите. Сочи, че водачът на процесното МПС не се е съобразил с разпоредбите на ЗДвП. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция отхвърлена, като бъдат присъдени сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемият Л. Д. М., с адрес обл.

Варна, гр. А., с. П., чрез адв. К. М. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено съгласно съдебната практика, поради което се моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно въражения от страните:

В исковата си молба Л. Д. М. излага, че е собственик на л. а. марка „Мерцедес ЦЛ 600“, рег. № В 6414 СА. На 23.07.2019 г., движейки се с автомобила си в гр. Варна по ул.

„Гео Милев“, посока бул. „Христо Смирненски“ забелязал натрупано количество вода на пътното платно вследствие на пороен дъжд, поради което намалил скоростта. Видял, че други автомобили преминават безпроблемно през участъка с вода, спрял и активирал найвисоката степен на ниво на автомобила и започнал преминаване. В същото време в обратна посока преминал микробус с висока скорост. Вдигнал приливна вълна, която заляла предния капак на автомобила му и същият изгаснал. При позвъняване на тел. 112 и на тел.

*** („Пътна полиция“), му обяснили, че тъй като не се касае за ПТП не могат да му помогнат, поради което се наложило автомобилът да бъде репатриран. На следващия ден се установили наводнени въздушни филтри и интерколери, увредени леви и десни цилиндри с бутала, неподлежащи на ремонтно-възстановителна работа – блок, цилиндри с бутала, ведно с биелите. След справка, разбрал, че стойността на щетата се калкулира на 60000.00лв., за подмяна на цилиндровия блок /комплект глави/ ведно с бутала. Претендира обезщетение за причинените от Община Варна като собственик на пътя в населеното място на осн. чл. 2, ал.

5 от ЗОС, вр. Чл. 31 и чл. 48, ал. 2, б. „а“ от ППЗП. Моли Община Варна да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, предявявайки частичен иск за сумата от 1250.00 лв., целият в размер на 60000.00лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

С писмен отговор ответникът Община Варна, ЕИК 000093442 с адрес: гр. Варна, бул.

„Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних, чрез юк.

Б.Б.,оспорвайки изцяло исковата претенция, изразява становище за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост. Водачите са длъжни да 2 намалят скоростта и да спрат при наличие на опасност на пътя. Водачът на ППС не се е съобразил със вменените му от закона задължения. Не е ясно дали е карал със съобразена с метеорологичните условия скорост. Счита претендираните суми за завишени, респективно, че стойността на възстановителните процесните щети работи са в по-нисък размер.

Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не се твърди ищецът да е ремонтирал автомобила, нито е представил доказателства за стойността на ремонта. Оспорва механизма на настъпване на твърдените щети. Претендира разноски, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност,у в случай, че това, заплатено от насрещната страна превишава минимума по Наредба № 1/09.07.2004г.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от фактическа страна:

От представения по първоинстанционното дело препис от свидетелство за регистрация IІ част е видно, че Л. Д. М. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600“, рег. № В 6414 СА.

От информацията в справка № ОД-03-217-1/05.09.2019г., изд. от Национален институт по метеорология и хидрология– филиал Варна се установява, че на 23.07.2019 г. в гр. Варна, в района на ж. к. „Трошево“ от 14:40 ч. до 00.40 ч. е валял дъжд, като в периода от 20.00ч. до 21.10.ч. е валял дъжд, с интензитет от слаб, през умерен до силен краткотраен дъжд, придружен от гръмотевична буря. Измерената сума на валежа от 20,6 л/м 2 представлява 56 % от нормата за месец юли за гр. Варна.

С писмо рег. № 105820-332/13.10.2020г. от МВР, Дирекция „Национална система 112МВР”, Районен център 112-Варна, е представена справка, от която се установява, че на 23.07.2019г. в 21:06 ч. е прието обаждане на номер „112“ в РЦ-Варна от тел. ***.

Приложен е диск със запис от проведен разговор с дежурен оператор.

От назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че при оглед на процесния автомобил на 21.08.2020г., поради изминалото време от 1 година и 29 дни, не са констатирани никакви белези от събитието, освен че същият не е с монтиран на него двигател, с който е бил произведен. На вещото лице е бил предоставен за оглед двигател с № 275953400165593 в частично разглобено състояние, демонтиран от автомобила, той е без налични работни течности /двигателно масло, охлаждаща течност и др./, като е демонтиран картера и двете двигателни глави. Вещото лице е посочил, че нахлуване на вода в двигателя обичайно се случва при навлизане на вода във въздуховодите, доставящи въздух за образуване на горивната смес. След засмукване на вода във въздуховодите, течността преминава през въздушния филтър, след това през турбината, междинния охладител и постъпва в цилиндрите на двигателя, като при голямо количество вода може да настъпи т.н.

3 хидравличен удар, при който буталото не се движи до края на хода си свободно, поради натрупаната течност. Това води до изкривяване на биелите или до счупване на блока им.

При по-малко количество течност в цилиндъра е възможно да се наруши смазването между буталото и цилиндъра, повишаване на температурата в цилиндъра или изкривяване на биелата, което да доведе до нараняване на цилиндъра на буталото. В конкретния казус въздухът, който постъпва във въздуховодите преди въздушния филтър се засмуква от двата края на средна долна решетка в предната броня, която е разположена ниско и в близост до пътната настилка. Въздуховодите, въздушните филтри, турбините, междинните охладители и цилиндрите са разположени в близост еден до друг, а не както при масовите автомобили с по-дълги турбо пътища. В с.з. на 11.09.2020г. вещото лице е обяснил, че моторът е бил разглобен, но отговаря на заводски монтирания мотор на автомобила. Описаните въздуховоди са поставяни допълнително. Автомобилът не е стандартно заводско изпълнение, а с допълнителен дизайн, който се води „Бляк едишън“, серия 2, където въздуховодите в бронята, през които постъпва въздуха и самата броня са по-големи като размери и модел от стандартните, за да се осигурява по-голям приток на въздух.

Минималната дълбочина при това изпълнение е 15 см. Вещото лице е констатирал нараняване на цилиндрите от попадане на вода в тях. В горния край на всеки от цилиндрите, представляващ пространството, в което буталото не е могло да достигне, поради наличието на вода, има черен отпечатък, следствие от отделянето на водород от водата. Установил е увреждания на гарнитурата на главата от отделилата се висока температура при горене.

Заключава, че този тип двигатели с алуминиев блок и Силитек покритие не подлежи на ремонт или възстановяване, а е нужна подмяната му с нов, заедно с прилежащите гарнитури, сегменти на буталата, маслен филтър, двигателно масло и въздушни филтри. Общата стойност на ремонта (труд и части) на цилиндров блок, ведно с буталата на автомобила към момента на настъпване на събитието, изчислен по средни пазарни цени, предлагани в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество, при използване на цени за оригинални части е в размер на 52214.60 лева, а по цени от алтернативен доставчик – в размер от 51347.22 лева. В с.з. вещото лице е посочил, че за да настъпят установените в заключението вреди би следвало при настъпване на събитието автомобилът да е бил в движение, а след събитието двигателят да е изгаснал и не може да се движи на самоход.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.П.П., без родство и дела със страните, призован по искане на ищеца.

Свидетелят излага, че месец юли 2019 г., около 18-19-20 ч., движейки се с автомобила си по ул. „Гео Милев“, валяло пороен дъжд и имало голям трафик. Преминал микробус, който залял една кола отпред. Тя спряла и не продължавала напред. Разминавайки се с автомобила, установил че познава водача му от фитнес залата. Тъй като автомобилът на ищеца не могъл да запали, поради теснината на пътя, същият предизвикал голям пътен трафик. Свидетелят слязъл и с помощта на преминаващи пешеходци, го избутали понапред. Водата била до глезени. Водачът казал, че ще чака пътна помощ. Свидетелят сочи ,че по тази отсечка от пътя няма поставени знаци за стеснение и е проблемна от много 4 години.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правни основания чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Съгласно §7, ал.1, т.4, пр.2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация и по арг. от чл. 56, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ улиците в населените места са общинска собственост. Ответната община има общото задължение да поддържа улиците, които са общинска собственост, в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин – чл. 11, ал.1 от ЗОС.