Решение № 13292 от 28.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13292 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П. като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20221110109509 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба на “*********** ЕАД против „****************” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ, за сумата 9196, 44 лева, представляваща цена на стоки и услуги, съгласно договор за комплексно обслужване с бетон и с правно основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забава за сумата 1051, 66 лева.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен неформален договор, съгласно който ищецът, като продавач, се е задължил да извърши комплексно обслужване на ответника с бетон, неговото транспортиране и полагане, а ответникът да заплати договорената цена. В исковата молба са наведени твърдения, че продавачът- „Строителна компания Загора“ ЕАД, е доставил бетон в договореното количество, превозил е стоката до указаното от купувача място и е положил бетона с бетонпомпа. Ищецът поддържа, че на 01.10.2021г. ответникът е платил на ищеца сумата 3000 лева, като не изпълнил задължението си да престира насрещно и да плати пълния размер на договорената цена. В исковата молба са релевирани твърдения, че от забавата на ответника ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.

При така изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 9196,44 лева, представляваща цена, съгласно договор за комплексно обслужване чрез доставка на стоки и услуги, от които: сумата 2621,28 лева, представляваща цена на стоки и услуги, за което е издадена фактура № ***************/ 31.12.2020г.; сумата 6268,68 лева, представляваща цена на стоки и услуги, за което е издадена фактура № ***************/ 29.01.2021г. и сумата 306,48 лева, представляваща 1 цена на стоки и услуги, за което е издадена фактура № **********/ 28.02.2021г., и сумата 1051,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за продажба, превоз и полагане на бетон, от който да произтичат процесните задължения. Изтъква се, че ответното дружество не отрича наличието на облигационно правоотношение между страните, но ищецът не е доказал твърдението си, че вземанията му по процесните фактури произтичат от сключен между страните неформален договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон.

Ответникът развива съображения, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията си по всички договори за покупка на бетон, транспортирането и полагането му, по които е страна. Ответникът оспорва представената товарителница № 0003190/ 02.02.2021г., с доводи, че не е ясно къде е транспортиран бетонът, нито къде е бил натоварен, колко километра са изминати, къде е положен и колко кв.м. са покрити с него. Изтъква се още, че в нея не са посочени наименованието на товара, превозната цена, мястото на разтоварване и конкретен вид на бетона. Относно представената експедиционна бележка за бетон от 02.02.2021г. са развити аргументи, че в същата е посочен единствено клас на бетона, C8/10S2, с количество 3 m3, но не са представени доказателства за транспортирането на останалите видове бетон.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат за възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, основано на неформален договор за покупко- продажба на стока- бетон, както и за предоставяне на услуги- транспортиране и полагане на закупеното количество бетон.

Релевантните към предмета на доказване обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за търговска продажба, по силата на който продавачът (ищец в настоящото производство) се задължил да прехвърли правото на собственост върху посочената стока, а продавачът (ответник в настоящото производство)- да плати договорената цена, че продавачът изпълнил задължението си- да достави стока- медицински изделия, в количество и с качество съобразно договореното; забавата на купувача. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуването на посочените обстоятелства.

Първият спорен въпрос между страните е възникнало ли е между тях валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за продажба на стоки.

Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на 2 плоскостта на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сдЕ.та, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.

Поради консенсуалния характер на сдЕ.та предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса възникнало ли е между страните облигационно правоотношение въз основа на договор за търговска продажба и изпълнил ли е задължението си продавачът по същото, ищец в настоящото производство.

Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/ 27.03.2008г. по т. д. № 454/ 2008г., решение № 96/ 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г., решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. и др., фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сдЕ.та- вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора.

С оглед тези принципни разяснения, съдът намира за доказано в производството, при съобразяване на ангажираните по делото писмени доказателства, че страните по делото са се намирали в търговски взаимоотношения, като в изпълнение на сключени договори за покупко- продажба, ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните в процесните фактури стоки.

На първо място, възникването на облигационно правоотношение се установява от събраните писмени доказателства- фактура № ***************/ 31.12.2020г., фактура № ***************/ 29.01.2021г., фактура № **********/ 28.02.2021г. В случая фактурите са подписани от страните по делото, в тях стоката е индивидуализирана със съществените си белези- вид, количество, стойност, посочен е начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване- в този смисъл фактурите следва да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за покупко- продажба.

В този смисъл решение № 23/ 07.02.2011г. по т.д. № 588/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

На следващо място, съгласно заключението на СИЕ фактура № ***************/ 31.12.2020г. и фактура № ***************/ 29.01.2021г. са редовно и своевременно осчетоводени, включени са в Дневниците за продажба и в справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди. Фактура № **********/ 28.02.2021г. за сумата от 306, 48 лева не е осчетоводена от търговското дружество- ответник.

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество- ответник, включването им в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит 3 по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В т.см. решение № 211/ 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010г., II т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д. № 465/ 2010г., II т.о., решение № 92/ 07.09.2011г. по т.д. № 478/ 2010г., II т.о., решение № 30/ 08.04.2011г. по т.д. № 416/ 2010г., I т.о., решение № 118/ 05.07.2011г. по т.д. № 491/ 2010г. на II т.о., решение № 71/ 08.09.2014г. по т.д. № 1598/ 2013г., II т.о. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II т.о., решение № 92/ 2011 г. по т.д. № 478/ 2010г. на II т.о. и решение № 47/ 2013г. по т.д. № 137/ 2012г. на II т.о., дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за "получател" от купувача по договора за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сдЕ., отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.

При съобразяване на цитираната по- горе съдебна практика и въз основа на анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и приетата съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за доказано в производството, че страните са били обвързани от договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон, за което са издадени фактура № ***************/ 31.12.2020г. за сумата 5621,28 лева и фактура № ***************/ 29.01.2021г. за сумата 6268,68 лева.

По отношение на изпълнение на задължението на ищеца да предаде правото на собственост (да предаде) стоката, предмет на правото на собственост. Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. С осчетоводяването от ответника на процесните фактури в месеците на издаването им по сметка "Доставчици" по партида на ищеца, включването им в дневниците за покупки и продажби за ЗДДС и ползването на данъчен кредит за същите, ответникът е удостоверил, че стоката е приета. Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от ищеца, което се установи от заключението на изготвената СИЕ, по своята същност представлява действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни действия и на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сдЕ.та за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 336/10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 708/02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.

4

Следва да се посочи, че от представените експедиционни бележки, върху които е положен подписа на техническия ръководител на обекта и товарителници към фактура № ***************/ 31.12.2020г. и фактура № ***************/ 29.01.2021г., от които се установява, че транспортирането на съответните количества бетон до обект „ЖП гара“.

От заключението на СИЕ се установява, а и не се оспорва от ищеца (съгласно твърденията в исковата молба), че на 30.09.2021г. ответникът е платил сумата 3000 лева, с посочено основание “фактури”. При съобразяване на обстоятелството, че ответникът не е посочил кое задължение погасява, настоящият състав счита, че е приложима поредността, посочена в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД плащането следва да бъде отнесено за погасяване на задължението за плащане на цена по фактура № ***************/ 31.12.2020г. за сумата 5621,28 лева. При това положение, дължима е цената на стоки по фактура № ***************/ 31.12.2020г. за сумата 2621,28 лева (след отчитане на плащането на сумата 3000 лева) и по фактура № ***************/ 29.01.2021г. за сумата 6268,68 лева, което обуславя извод за основателност на иска за плащане на цена на стоки, съгласно договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон, за което са издадени фактура № ***************/ 31.12.2020г. и фактура № ***************/ 29.01.2021г. Следователно главният иск следва да бъде частично уважен до сумата от 8889,96 лева и да бъде отхвърлен в частта, отнасяща се до задължението по фактура № **********/ 28.02.2021г., за сумата 306, 48 лева.