Определение № 20064 от 16.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5987/2025
- Вид
- Определение № 20064
- Подписан
- 16.10.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.282, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.6, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20064 гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100505987 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Т., подадена чрез пълномощника адв.М.Б. срещу определение № 20139281 от 17.04.2025 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 58235/ 2016 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав, с което е прекратено производството по гр.дело № 58235/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. С оглед на което частният жалбоподател, чрез своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Определението на СРС, Г.О., 148 с-в, е правилно и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното 1 определение, поради което и на основание чл.272 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на СРС, Г.О., 148 с-в. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в частната жалба са изцяло неоснователни.
С обжалваното определение № 20139281 от 17.04.2025 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 58235/ 2016 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав, е прекратено производството по гр.дело № 58235/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав.
В мотивите на обжалваното определение е прието за установено, че по делото е установено по безспорен начин, че спорът предмет на настоящето производство е бил предмет на разглеждане по друго дело- гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС, приключило с влезли в сила решения за допускане и извършване на делбата; че е налице пълен субективен и обективен идентитет между двете производстванастоящето и това по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС по изложени в мотивите подробни съображения. Прието е за установено, че предмет на делбата и по двете дела е недвижим имот, придобит от общите наследодатели Д.С.Х. и Е.К.Х., както и че К.Д.Х.- наследодател на ищцата е участвал в производството по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС. Прието е за установено, че в делбеното производство по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС не е участвала само сънаследницата Н.Д. Г., но това се дължало на факта, че същата е продала притежаваната от нея ¼ ид.част от делбения имот на своята сестра Ц.Д.В., която е участвала в делбата и делбата е допусната при квота 2/4 ид.части за Ц.Д.В., които обстоятелства били отразени в мотивите на решението за допускане на делбата по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС. С оглед на което е прието, че допусната и извършена делба по това дело не е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН. Прието е също така, че съгласно чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуването на правото на иск, като в този смисъл същата се явява отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Защитната функция на силата на пресъдено нещо се състои преди всичко в задължението на страните спрямо държавата да преустановят правния спор.
Безспорно в правната теория и практиката на ВКС се приема, че силата на 2 пресъдено нещо обхваща спорното материално право, което е признато или отречено със съдебното решение и обвързани от нея са страните по делото, техните наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и необходимите другари, дори и да не са участвали по делото, които не могат да предявяват нов иск за същото материално право, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда - чл.298 и чл.299 ГПК.
Съдебната делба е предвиден в закон способ за прекратяване на съсобственост.
Предмет на първата фаза на делбата е наличието на потестативното право да се иска прекратяване на съсобствеността, съществуването на което се установява с постановяване на решението по чл.344, ал.1 ГПК. Предмет на втората фаза на делбата е начина на прекратяване на съсобствеността с оглед предвидените в закона способи.
Следователно решението за извършване на съдебна делба формира сила на пресъдено нещо относно способа за прекратяване на съсобствеността между лицата и върху имотите, за които решението по допускане на делбата е формирало сила на пресъдено нещо, че са съсобствени, съответно - че са съсобственици при конкретни права. Силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата не зависи от това дали с него се прекратява съсобствеността при условията на чл.352 или чл.353 ГПК или за прекратяване на съсобствеността са необходими последващи действия, както в хипотезата на чл.348 ГПК, включително когато публичната продан е постановена в хипотезата на чл.349, ал.6, изр.второ ГПК.
С влизане в сила на решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което се допуска съдебна делба, обаче споровете по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират, независимо дали са били релевирани в делбеното производство или не. В този смисъл са и Решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г., І гр.отд. на ВКС, Решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394/2014 г., ІІ гр.отд. на ВКС и др./. В случая влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на съсобственост върху страните при съответните части. В практиката на ВКС се приема, че решението по чл.344, ал.1 ГПК /чл.282, ал.1 ГПК-отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им, като забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. От друга страна решение във втората фаза на делбата, формира сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и е пречка за предявяване на нов иск за делба.
На следващо място, когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Такава делба не поражда 3 предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл.75 ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим /срв. ППВС 7/1973г. т.7/. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. Практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР 3/2017г. на ВКС, ОСГК, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост. Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В процесния случай по делото има достатъчно данни, от които може да се направи извод, че делбата на делбения имот по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС е извършена с участието на всички съсобственици на имота. Всички съсобственици на делбения имот/ включително наследодателя на ищцата/ са взели участие при извършване на делбата на процесния имот, поради което същата не е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН. Решението по извършване на делбата по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС е формирало сила на пресъдено нещо и е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба на процесния недвижим имот. Решението във втората фаза на делбата по гр.дело № 3153/1972 г. по описа на СРС е формирало сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и е пречка за предявяване на нов иск за делба на процесния недвижим имот.
По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В с-в,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Д. Г. Т., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.М.Б. срещу определение № 20139281 от 17.04.2025 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 58235/ 2016 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав, с което е прекратено производството по гр.дело № 58235/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5