Решение № 20940 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20940 гр. С., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110122620 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Б. Д. Д., М.

Б. П. и В. Б. К. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „М. 3“, бл. 321, вх. В, ет. 3, ап. № 78, с аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена, поради което твърди, че са начислени следните вземания: за сумата от 835,85 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., сума в размер на 186,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2022 г., сума в размер на 19,16 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., както и сумата в размер на 4,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г . Сочи, че имотът е придобит от ответниците в качеството им на наследници на Г. Е. А., при квоти 2/4 за Б. Д. Д. и по 1/4 за ответниците М. Б. П. и В. Б. К.. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: Б. Д. Д. – сумата от 417,92 лв., представляваща стойността на 1 незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 93,00 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2022 г., сума в размер на 9,58 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,34 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г .; ответникът М. Б. П. – сумата от 208,96 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 46,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2022 г., сума в размер на 4,79 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г .; и ответникът В. Б. К. – сумата от 208,96 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 46,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2022 г., сума в размер на 4,79 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,17 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г.

Ответниците М. Б. П. и В. Б. К. в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който признават исковете и навеждат твърдение за извършено плащане на претендираните от тях суми след завеждане на исковата молба. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът Б. Д. Д. в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер по отношение на претендираната сума за дялово разпределение и лихви, като конкретизира, че оспорването по отношение на главницата касае само частта от иска, за която твърди да е погасена по давност, като сочи, в останалата част не оспорва иска.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД изразява становище за 2 основателност на исковете.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни срещу ответниците М. П. и Б. К. и частично основателни срещу ответника Б. Д.. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки 3 съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Като неоспорени от ответниците и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото на основание чл. 153 ГПК са отделени обстоятелствата, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа и е топлоснабден, през релевирания период до същия е доставена топлинна енергия на посочените в исковата молба стойности 835,85 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., сума в размер на 186,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2022 г., сума в размер на 19,16 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., както и сумата в размер на 4,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г ., както и че ответниците са собственици на същия при посочените от ищеца квоти.

От представено удостоверение за наследници на Г. Е. А. изх. № 2613/31.05.2023 г.

/л. 42/ се установява, че същата е починала на 06.08.2022 г., като е оставила като законни наследници Б. Д. Д. /дъщеря/ и М. Б. П. /внучка/ и В. Б. К. /внук/.

Принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент № 78, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 321 от наследодателя на ответниците Г. Е. А. не се 4 оспорва, а и се установява от съвкупната преценка на представени по делото доказателства – протокол за извършване на съдебна делба от 28.01.1990 г., по силата на която в дял на съделителя Грежа Е. А. е предоставен същия имот, както и от постановление за налагане на възбрана от 09.12.2019 г. По делото е представена също молба – декларация за откриване на партида на името на Г. А. относно процесния имот, деклариран като собствен и ползван за жилищни нужди.