Решение № 3116 от 20.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. Варна, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20233110113391 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Образувано е след постановяване на определение № 2967 от 25.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1301/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в което са дадени указания на съда да се произнесе по реда на чл. 250 от ГПК по отношение на искането на Д. Я. П., обектирано в молба с вх. № 25980/20.03.2025 г. за допълване на постановеното решение, при което ответното застрахователно дружество по обрания иск да бъде осъдено да й заплати сумата от 1216.32 лева, представляваща сторени от С. С. съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при условие, че Д. П. изпълни задължението си към последния.

В молбата е изложено, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ответницата, като липсва произнасяне по отношение на искането да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, да заплати на Д. Я. П., сумата от 1216,32 лв., представляваща сторени от С. Г. С., съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, при условие, че Д. Я. П., изпълни задължението си към С. Г. С..

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК насрещната страна С. Г. С., чрез адв. Й.

А. депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на подадената молба. Твърди, че по делото не е представено доказателства за реално извършени разноски на страната по обратния иск, като сочи, че това е предпоставка за присъждане на претендираните разноски.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК ответникът по обратния иск ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. М. Г. е депозира отговор, с който моли молбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Сочи, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди само при доказателства за реалното му заплащане, като молителят не е представил доказателства за такова и по 1 делото липсват нови обстоятелства, които да обосноват промяна на вече постановеното по делото решение.

Искането по чл. 250 от ГПК е направено в законоустановения срок за това, предвиден в ал. 1 от същата разпоредба, поради което се явява допустимо.

Разгледано по същество, съдът намира същото за основателно.

Производството е образувано по предявен от С. Г. С. срещу Д. Я. П. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3957,23 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му л.а. „Шевролет Авео“, с рег. № В2218НА при настъпването на ПТП на 13.06.2023 г. в гр. Варна, бул. „ВладиС. Варненчик“ в посока центъра на града, причинено по вина на ответницата като водач на л. а. „Пежо 508“, с рег. № В2020НН, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е и обратен осъдителен иск от Д. П. срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл. 435 от КЗ за заплащане на сумата от 3957,23 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица

№

BG/02/122003696416 за причинени имуществени вреди на л.а. „Шевролет Авео“, с рег. № В2218НА, собственост на С. Г. С., при настъпването на ПТП на 13.06.2023 г. в гр. Варна, бул. „ВладиС. Варненчик“ в посока центъра на града, причинено по вина на Д. Я. П., като водач на л.а. „Пежо 508“, с рег. № В2020НН, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, при условие, че Д. Я. П. изпълни задължението си по първоначалния иск на С. Г. С. с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Изрично в петитума на обратния иск е направено искане застрахователното дружество-ответник по обратния иск да бъде осъдено да заплати на Д. П. и заплатеното от последната адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода от спора по главния иск, в полза на ищеца по него – С. Г.

С. се дължат направените по делото разноски, а с оглед изхода от спора по предявения обратен иск, на присъждане подлежат направените от ищеца по него – Д. Я. П. против ответника по обратния иск – ЗД „Бул Инс“ АД разноски.

По отношение на претендираната сума за заплащане на разноските по делото на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 5 от КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. В този смисъл е и предвиждането в чл.

493, ал. 1, т. 4 от КЗ, съгласно която разпоредба, застрахователят заплаща 2 разумно направените разходи по предявяване на претенцията по т. 1-3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

В указанията, дадени от въззивния съд с постановеното определение по в. ч. гр. д. № 1301/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е посочено, че доколкото ищцата по обратния иск е формулирала петитум по обратния иск и за присъждане на разноските, дължими по главния иск като част от цялото вземане по обратния иск, което тя има право да получи от ответника по обрания иск след заплащането им от ищеца по главния иск, то е налице непроизнасяне от съда по цялото искане на страната.

В настоящото производство застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ е било привлечено, като трето лице помагач, по делото срещу застрахования и няма представени доказателства, че поради извършени от застрахователя плащания лимитът е изчерпан, то дължими от застрахователя са и разноските, които ищецът по обратния иск е бил осъден да заплати на увреденото лице, които са в размер на 1216.32 лева.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че постановеното по делото решение от 09.03.2025 г. следва да бъде допълнено, поради което депозираната молба в тази насока се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА, по реда на чл. 250 от ГПК, Решение № 827/09.03.2025 г., постановено по гр. д. № 13391/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, като ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ружа“ № 32, сумата от 1216,32 лв.

(хиляда двеста и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки), на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ, представляваща определени разноски в тежест на Д. Я. П., ЕГН ********** по водените срещу нея искове от С. Г. С., ЕГН: ********** по настоящото гражданско дело № 13391/ 2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ПРИ УСЛОВИЕ, че Д. Я. П., ЕГН ********** изпълни постановеното срещу нея решение по първоначалния иск, в частта, с която е осъдена да заплати на С. Г. С., ЕГН: **********, сумата от 1216,32 лв. (хиляда двеста и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща 3 сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е неразделна част от постановеното Решение № 827/09.03.2025 г. по гр. д. № 13391/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, след влизането му в законна сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4