Определение № 239 от 02.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 02.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500142 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез пълномощника му адв.

В.Г., срещу

Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2021г. по ч. гр. д. № 19648/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу КР. Р. Т., с ЕГН:

**********, за сумата от 92,52 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.06.2019 г. с предпочетен номер *** . В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това 1 са следните:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна, респ. неравноправна клауза. Развити са мотиви, че уговорената в договора неустойка излизала извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото мобилният оператор получавал част от очакваната и уговорена печалба по договора, без да дължи насрещна престация до края на срока.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни услуги от 17.06.2019 г. Съгласно предвиденото в т.11 от споразумението , в случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП.

Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на 2 договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от

ГПК от

14.12.2021г. по ч. гр. д. № 19648/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу КР. Р. Т., с ЕГН: **********, за сумата от 92,52 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.06.2019 г. с предпочетен номер ***.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3