Решение № 10040 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10040 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110155945 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 417703/22.12.2025 г., подадена от Д. А. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес и настоящ адрес гр. София, ж.к. “Д”, бл. 58, вх. Б, ет.3, ап.22, чрез пълномощника адвокат А. Д., член на САК, личен № ...., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Я“, ***, ет. 1, ап. 1, тел. ***, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], срещу и ПКБ" ЕООД, ..............» със седалище н адрес на управление: Област: София (столица)» Община: Столична, населено място: гр. София, п.к. 1404, р-н Средец, ж.к. М, ***, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощник юрк. ЕК, с която са предявени са обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит ПКС № 40029627972, сключен между страните, поради това, че противоречи на закона, а при евентуалност – иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1во от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за недействителна клаузата на чл.6 от Дружество е сключен Договор за потребителски кредит ПКС № 40029627972 в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“.

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит ПКС № 40029627972. Съгласно чл. VI от договора, параметрите на договора са, както следва: 1) сума на кредита: 4000.00 лв.; 2) срок на кредита 36 месеца; 3) размер на вноската по кредита: 194.35 лв.; 4) ГПР: 49.21 %; 5) годишен лихвен процент:

41.00 %; 6) лихвен процент на ден: 0.11%; 7) дължима сума по кредита: 6996.80 лв.; 8) възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1800.00 лв.; 9) възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси: 2360.00 лв. Твърди, че съгласно чл. VI от договора „При кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в чл. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този договор за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга е подробно описан в Общите условия на ПКБ ЕООД към договорите за потребителски кредит /ДПК/ на 1 физически лица. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 115.56 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяването на кредита. В случай, че клиента поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената 3 допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „ Фаст“ - дължи възнаграждението за същата в пълен размер“. Сочи, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е в размер на 11 156.80 лева, а на вноската - 309.91 лв.

Твърди, че размера на таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са уредени и в чл.15 от Общите условия на ответното дружество.

Ищецът твърди, че има качеството на потребител и излага подробни доводи за това.

Твърди, че договорът е недействителен, тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Твърди, че тези такси представляват пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като таксите се явяват 100 % от главницата, с което ГПР би нараснал значително над посочения в договора размер, а оттук следвало, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Твърди, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Счита, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Твърди, че това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Счита, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Ищецът сочи, че въпреки, че в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението, тъй като се касае за поемане на допълнителна тежест и заплащане на възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което е почти равно на размера на отпуснатия кредит, за услуги, представляващи една евентуална възможност, тъй като не е сигурно, че кредитополучателят ще се възползва от тях, а не реално предоставени такива. Счита, че таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР, и като не е направено, размерът на ГПР е неправилно посочен в договора. Позовава се на съдебна практика – национална и на СЕС (дело С714/22), която приема грешен размер на ГПР на липсващ ГПР.

Твърди, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, поради което счита, че нищожен се явява целият договор за кредит, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.

Излага съображения, че в Договора не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Позовава се на национална съдебна практика и практиката на СЕС (Решение С-714/22, Решение С-448-17). Сочи, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Ищецът твърди, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното 2 правоотношение, като посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, според ищеца, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи, поради което счита договора за недействителен, поради неспазено изискване на посоченото законово основание. Счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че в процесния договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

По отношение на евентуалния иск, който се предявява в случай, че бъде отхвърлен главния иск, ищецът сочи, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Счита, че включените в пакета услуги действия обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което счита, че не се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като предвидените такива в закона нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва. Сочи, че посочените в споразумението допълнителни услуги касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от 10 ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Счита, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата, а именно т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал.

1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК.

Позовава се на практиката на националните съдилища и на СЕС (Решение по дело С714/22). Твърди, че изискваните от ищеца такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 4160.16 лева са явно непропорционални на отпуснатия кредит в размер от 4000.00 лева, тъй като представляват над 100 % от главницата по кредита. Моли да му се присъдят разноски, както и възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не са налице основанията за обявяване на договора за нищожен. Оспорва всички основания и доводи, твърдения и 3 оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани. Твърди, че договор за потребителски кредит № 40029627972 е действителен. Излага подробни съображения. Сочи, че въпросът дали възнаграждението за закупените допълнителни услуги следва да се включи в ГПР или не, е правен въпрос. Твърди, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК. Счита за напълно неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва. Напротив, от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно може да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1.