Решение № 3229 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3229 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513239 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20159981 от 20.07.2021 г., постановено по гр. д. № 15827/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 162 състав, е признато за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. П. Д., с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.78, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ, че Д. П. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 399, 03 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.09.2017 г. – м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен № *******, както и сумата от 39, 47 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението - 19.01.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2789/2021 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав. Искът за главница за потребена топлинна енергия е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 2 399, 03 лв. до пълния предявен размер от 2 531, 26 лв. и за периода м.05.2017 г. – м.08.2017 г., както и исковете за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 322 ,08 лв. за периода 15.09.2018 г. – 08.01.2021 г. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 6, 56 лв. за периода 31.08.2018 г. – 08.01.2021 г., са отхвърлени изцяло. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 414, 85 лв. разноски в исковото производство и сумата от 90,82 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника – адв. Д. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 68, 82 лв., представляваща разноски в 1 производството съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че в конкретният случай изискуемостта настъпва съобразно приетите Общи условия на дружеството. В раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. В чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.33, ал.4 до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. Твърди, че за исковия период м.05.2017 г. – м.04.2020 г. са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от 2016 г., публикувани във в. „Монитор“, в сила от 11.07.2016 г. Изрично в чл.33, ал.2 от Общите условия е прието, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактура по чл.32, ал.2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят.

Издадената обща фактура през м. юли/август е за целия предходен отоплителен сезон. Задълженията за общата фактура от 31.07.2018 г. стават изискуеми едва на 15.09.2018 г., като от този момент следва да тече давностния срок. С оглед на това счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължимите суми не са погасени по давност.

Счита за неправилен изводът на решаващия съд, че не е доказано изпадането в забава на ответника. С Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г. топлофикационното дружество няма задължение за удостоверяване на публикуването на Общата фактура чрез нотариално заверен констативен протокол за да докаже изпадането в забава, тъй като съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия, клиентите изпадат в забава, ако не заплатят дължимото в 45-дневен срок без да е необходимо изпращането на покана. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Д. П. Д., с който оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд правилно е определил периода на изтеклата погасителна давност, като е взел предвид и специалния закон за извънредното положение, когато сроковете са спрени. Правилно с обжалваното решение са отхвърлени претенциите да лихви върху главниците 2 за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответникът Д. П. Д..

Излага съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и на общностното право. Поддържа, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и обжалваното решение са нищожни, постановени при липса на компетентност, съгласно практиката на СЕС. Счита, че заповедта за изпълнение е постановена в нарушение на т. 2б от ТР № 4 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва индивидуализация на дълга. Не са спазени основни изисквания за договорите от разстояние, съдържащи се в чл.2, т.1, чл.6 и чл.7 от Директива 2011/83, приложение А към Директива 2003/54 и чл.3 от Директива 93/13.

Определянето на цената на топлинна енергия едностранното от ищеца се явява неравноправна клауза по смисъл на последната Директива. Считат, че неправилно решаващият съд е кредитирал заключението на съдебно техническата експертиза, тъй като изчисленията са направени по грешни формули, а не въз основа на реални параметри. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, неправилно се разделя пропорционално на собствениците съгласно идеалните части. Счита, че задължението за заплащане на доставена топлинна енергия не е установено нито по основание, нито по размер. Представените документи – справки и извлечения, представляват частни свидетелстващи документи, които съдържат изгодни за ищеца факти и не следва да се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила. При неползване на отопление не следва да дължат технологични разходи за това. Липсват данни за температурата на топлата вода към абонатната станция и инсталираната мощност. Поддържа, че разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.42 от ДР съгласно които облигационните отношения между страните възникват по силата на закона, противоречат на ЗЗП. Счита, че чл.150, ал.3 ЗЕ , по силата на който не е необходимо общите условия да бъдат приети от потребителите, противоречи на Конституцията на Република България – чл.19 и чл.32, Регламент 2006/2004 на Европейската общност, както и чл.8 и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По делото не са представени доказателства, че са съгласни да закупуват топлинна енергия на пределна цена определена от КЕВР. Едностранното определяне на цената е неравноправна клауза. Позовават се на нормата на чл.62 ЗЗП, като считат, че се касае за непоискана услуга. Решаващият съд не е обсъдил наведеното възражение за нищожност на Общите условия, който не бил подписан от него съобразно изискването на чл.147а ЗЗП. Неправилно СРС приложил и разпоредбата на чл.86 ЗЗД, тъй като представените от ищеца съобщения и фактури са документи с невярно съдържание. Според тълкувателната практика на ВАС по производства във връзка със сметки на ЧЕЗ е прието, че начисляването на лихви по прогнозни сметки е нищожно. Моли съда да прогласи нищожност на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и да обезсили решението поради недопустимост на предявените искове. В случай, че съдът приеме същите за допустими, да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на 3 въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД, с която я оспорва. Излага съображения, че решението, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С молба от 19.10.2022 г. моли съда да потвърди същото в атакуваната му част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а в случай, че защитата е осъществена по реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1 ЗАдв. прави възражение за недължимост, поради липса на материалните предпоставки предвидени в закона.

Третото лице – помагач на ищеца - „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 11, находящ се в гр. София, община Триадица, ул. „******* аб. № *******, като му дължи сумата от общо 2 899, 37 лв., от която: 2 531, 26 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., сумата от 322, 08 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 08.01.2021г., сумата от 39, 47 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м.04.2020 г. и сумата от 6, 56 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 31.01.2018 г.- 08.01.2021 г. Във връзка с подадено на 19.01.2021 г. заявление, по ч. гр. д. № 2789/2021г. на СРС, 162 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа, че не дължи претендираните суми поради липса на облигационно правоотношение между страните и сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва доставката на претендираното количество топлинна енергия в процесния имот. Счита, че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е нищожен, както и че общите условия на топлофикационното дружество са неприложими спрямо него, респ., че в тях са предвидени неравноправни клаузи. Поддържа нарушение на разпоредби от правото на Европейския съюз и навежда възражение за нищожност на формули по Наредба № 16-334/07 г. за топлоснабдяването. Оспорва годността на индивидуалните разпределители на топлинна енергия, като посочва, че ищцовата претенция е основана на произволно определена от ищеца цена на енергията. Счита, че не дължи такса за извършеното в сградата дялово разпределение, която следвало да остане в тежест на топлопреносното предприятие. Прави възражение за изтекла 4 погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.