Решение № 8 от 09.02.2022, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Административно наказателно дело 7/2022
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 09.02.2022
- В сила
- 28.06.2022
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.165 ал.2 т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.2 т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.2 т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Момчилград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20225150200007 по описа за 2022 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ц. К. Д. с ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 5132050, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП , на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева , за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адв. С.П. от АК- Пловдив, наказаното лице, изразява недоволството си от процесният електронен фиш, и иска отмяна на същият, поради допуснати нарушения на процесуаалният и материалният закон, и по подробни съображения, изложени в същата. В съдебно заседание– жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява, като от адв.С.П. от АК- Пловдив е постъпило становище, в което се поддържа жалбата и се оспорват представените писмени доказателства- Протокол за използване на АТСС, т.к. по същият е имало поправки, които не били направени по предвиденият ред. Не било ясно също така и разстоянието от АТСС и пътният знак, и всичко това водело до липсата на извод, че нарушението е осъществено от жалбоподателката. Иска отмяна на ел.фиш и претендира разноски по делото.
1
Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВРКърджали, не се представлява. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С издаденият Електронен фиш серия К № 5132050, издаден от ОДМВР- Кърджали, на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева , на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП- за това, че на 01.08.2021г. в 09,14 часа, в път І-5, км.349+850, разклон Балабаново, общ.Момчилград, в посока от гр.Кърджали към ГКПП- Маказа, при въведено ограничение на скоростта 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- „*******, вид лек автомобил с рег.№ *******, извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-М 615. Разрешената скорост е 60км/ч, установената скорост– 93км/ч, а превишението е с 33 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Към електронния фиш е приложен клип № 11937 от радар № 615, който съдържа 4 бр. снимки от дата 01.08.2021г., 09:14:54 часа, като в 2 от снимките е видно, че се касае за МПС рег.№ *******, като измерената скорост е 96 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение е от 36км/ч., като е прието наказуемо превишение от 36 км/ч.
Посочено е и мястото на нарушението, но само с координати.
Посочен е също регистрационния номер на автомобила, като от съдържащите се снимки се установява, че се отнася до л.а. ,марка „Мерцедес“ с посоченият по-горе рег.номер. Представена е справка за собствеността на заснетият на приложения клип лек автомобил, от която се установява, че същият е собственост на жалбоподателката по делото- с посочените по-горе имена, ЕГН.
От протокол № 1-19-21 от 19.02.2021 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-М се установява, че същото преминало проверка. Представен е и Протокол от проверка № 190/ 05.06.2021г. на Българският институт по метрология, в който е посочено, че мобилна система 2 за видеоконтрол TFR 1-М отговаря на съответните изисквания. Представен е Протокол от 04.12.2020г. за извършено обучение на съответни полицейски служители за работа с мобилните системи за контрол на пътното движение.
От представения Протокол за използване на АТСС от 02.08.2021 год. е видно,че техническо средство TFR 1-М №615 е използвано на 01.08.2021 год. за времето от 08,40 часа до 11,00 часа, за контрол на разклон Балабаново, път І-5,км.349+850 посока Кърджали-ГКПП-Маказа, при въведено ограничение на скоростта от 60км./ч , с пътен знак. От този протокол е видно, че за това време са били направени 17 клипа /с нарушения/ с посочените в протокола номера, в т.ч. и процесният, упоменат по-горе. В протокола се сочи разстоянието пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта до АТСС- 130 метра, посоката на движение и други необходими атрибути.
Действително, по протокола има зачертаване и удебеляване, касаещи вида на АТСС, но това не прави протокола невалиден, т.к. е изписаното АТСС отговаря по вид и №, на записаното в обжалваният ел.фиш.
Не е приложена схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол, и това и не е необходимо, защото разположението е описано в клипа, както и в протокола за използване на АТСС.
От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство.
От горното е видно, че процесният л.а. е собственост на жалбоподателят по делото /и записан в процесният ел.фиш/.
По делото се установи, че собственикът на автомобила, жалбоподателката не е подала на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната декларация, с която да посочи лицето, на което е предоставено за ползване МПС- процесното.
Така АНО предвид тези писмени доказателства /и липсата на декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/ е издал ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателката, сиреч, по делото няма данни последната да се е възползвала от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, на което тя е предоставила процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.
3
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, т.к. е налице яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателката, съдът приема, че е същата е подадена в срок /върху ел.фиша е отбелязано ръкописно „връчен лично на 03.01.2022г.. с подпис, представляващ параф“/. Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че н яма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
Посочен е собственикът на МПС/ ползвателят в конкретният случай и това е жалбоподателят.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на посочената ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
4
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение п о чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията , които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към 5 момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. , която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид на изложеното по- горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е у становено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с описаният № 615, за което свидетелства приложеният клип с цитираният номер от процесната дата, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.