Решение № 354 от 22.10.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр. Лом, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20261620100658 по описа за 2026 година

Предявен е иск от М. Ц. Г. ЕГН: **********, чрез адв. Л. Г., против "СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: 202531869 по чл. 124 ГПК, 26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за паричен заем № *********** г., сключен със "Сити кеш" ООД е отпуснат паричен заем в размер на 300 лв. Моли се прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***********, сключен със "Сити Кеш" ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца получената от него без правно основание сума в размер на 54,71 евро, представляваща недължимо платена договорна сума, за осъждане ответника да заплати на ищеца разноските по делото.

Навеждат се твърдения, че ищеца е страна по сключен Договор за паричен заем с ответното дружество, според който е получил 300 лева, която следвало да върне на 11 седмични вноски, при годишен процент на разходите от 56,68% и обща сума за плащане – 318,31 лв. Съгласно чл.5 от процесния договор заемателят се е задължил в 3 дневен срок от сключване на договора да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка – 88,69 лв.

Ищецът сочи, че е усвоил изцяло кредитния ресурс, но процесният договор е недействителен поради противоречие с добрите нрави и е със специални основание, предвидени в чл.22 ЗПС, като се излагат подробни съображения.

Сочи се, че договорът е нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .

Ответната страна в срока по чл.131 са депозирали отговор на исковата молба, считат, че иска е допустим, но неоснователен, подробно аргументирайки се за това.

1

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорен е факта, че между страните е сключен договор за паричен заем, безспорен е и факта , че ищцата е усвоила сумата от 300 лв.

Спорът между страните е, недействителен ли е Договор за потребителски кредит № ***********г. на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1,пр.1 и 3 ЗЗД и дължи ли ответната страна сумата от 54,71 евро. / за прецизност следва да се отбележи че с нарочна молба пълномощника на ищцата е направил искане за изменение на осъдителния иск за намаление на същият в размер на 48,55 евро.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Настоящият състав намира, че договор за кредит от 17.08.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 17.08.2023 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 300 лв. , годишен процент на разходите /ГПР/ 56.68 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 44.50 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер н а клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.

1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Настоящият състав намира, че предвидената в чл.

11, ал. 1 от договора неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, 2 съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 56.68 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Предвид гореизложеното процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , а предявеният иск - основателен, поради което следва да бъде уважен.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .

Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният договор за потребителски кредит № *********** г. за нищожен. Безспорно е, че ищецът бил заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер от 394.96 лв., с която била погасена сумата от 300 лв. главница, лихви и неустойка. В случая разликата в размер на 94.96 лв. или 48.55 евро се явява общия сбор на заплатената сума по процесния договор над дължимата му 3 чиста стойност, доколкото при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради което този иск се явява основателен за сумата от 48.55 евро.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на РС Лом следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 30. 68 евро, представляваща платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 205 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от М. Ц. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Г., срещу „СИТИ КЕШ“, ЕИК 202531869 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , по договор за потребителски кредит № *********** г., сключен между М. Г. и „Сити кеш“, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“, ЕИК 202531869 да заплати на М. Ц. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Г., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 48,55 евро /четиридесет и осем евро и 55 евроцента/, представляваща недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит от 17.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“, ЕИК 202531869, да заплати по сметката на РС Лом на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 30,68 евро /тридесет евро и 68 евроцента/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“, ЕИК 202531869, да заплати на адв. Л. А. Г. САК, с личен номер: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

38, ал. 2 ЗА, сумата от 410,00 евро /четиристотин и десет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявените искове.

Решението може да бъде обжалвано пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4