Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4915/2022
Вид
Решение № 621
Подписан
25.04.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл.първо · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3, ал. 1, 5 и 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3, ал. 1, 5 и 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3, ал. 1, 5 и 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 2- 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 2- 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 2- 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 2- 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 97а · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.261 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.264 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110204915 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 677588-F678568/23.11.2022 год. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

В жалбата се твърди, че дружеството „ФМ Банско 77“ ЕООД, ЕИК206736281 не е подало ГДД по чл. 92 ал 2 от ЗКПО, защото не е извършвало дейност през 2021 г..Сочи се, че отразените данни в справката на НАП в колона 14 и 15 са данъчна основа и получени доставки по чл. 82, ал. 2- 5 от ЗДДС и съответно са отразени в кл 12 и кл 22 от СД по ЗДДС, като се оспорва това да са приходи на фирмата, а се твърди, че посочените данни са от протокол по чл. 119 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС при получаване на доставки от ЕС.

Сочи се, че фирмата е регистрирана по ЗДДС на основание чл. 97а ЗДДС - задължителна регистрация за данъчно задължени лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС, а протоколът по чл. 119 за самоначисляване на ДДС е издаден на AIRBNB IRELAND UMLIMITED COMPANY IE9827384L, като се твърди,че това е разход за фирмата, който се отнася за следващ период, а не за .12.2021 г..Сочи се, че основната дейност на фирмата е управление на апартаменти в гр. Банско и региона на краткосрочни наеми. Наемодателите са собственици на имоти в гр.

Банско и региона, а наемателите са туристи или пътуващи по работа, които запазват имота през онлайн платформи като Airbnb, Booking.com. по банкова сметка на „ФМ Банско 77“ ЕООД. Посочва се, че дружеството посредничи между наемодател и наемател, за което си удържа комисионна, за която се издава фактура на наемодателя. Първата фактура и съответно приход за комисионна е издадена на 05.01.2022 г., първите получени суми за тези нощувки са получени през януари месец 2022г. Твърди се, че „ФМ Банско 77“ ЕООД не е имало приходи през 2021 год. и следователно не е било задължено да подаде на декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован,се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована се представлява от юк П.Николова, която оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира за разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 22.07.2022 год. св.И. Д., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна, при която установила, че Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** в качеството си на представляващ на „ФМ БАНСКО 77“ ЕООД с ЕИК ПО БУЛСТАТ 206736281, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е допуснал дружеството да не подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2021г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството - ТД на НАП-гр. Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО до 30.06.2022г..Д. приела, че горното се явява нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО, вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО, за което и съставила на Ж. АУАН № F678568/27.09.2022 год.

Приела , че нарушението е извършено на 01.07.2022г , тъй като през 2021г., дружеството е осъществявало дейност, видно от подадените справки декларации по ДДС. Декларираната данъчна основа в дневника за продажби за месец декември 2021г. е в размер на 513,11 лв. и начислен ДДС в размер на 102,62 лв..

Акта бил съставен в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя и му е бил връчен на 25.10.2022 год..

В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение със същото съдържание каквото е и на жалбата срещу НП.

АНО не приел така направеното възражение и въз основа на така съставения акт издал НП № 677588-F678568/23.11.2022 год. , с което за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО, вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО, на осн. чл.264 ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят Д. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на св.Д., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, въз основа на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,тъй като изпратената до него Покана изх. № 255-472/22.07.2022г. за съставяне на акта на адреса по чл. 8 ДОПК не била потърсена.

Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетеля П. И. И., служител в ТД на НАП Варна. Актът за установяване на административно нарушение бил предявен на управителя Ж. на 25.10.2022 год., когато му бил връчен екземпляр от съставения АУАН, видно от отбелязването в приложената разписка.

Това, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,според състава на съда не се явява съществено нарушение , тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

Според състава на съда при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника е описано достатъчно ясно от фактическа и правна страна. От обстоятелствената част на наказателното постановление се разбира, че "ФМ БАНСКО 77“ ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък, не е изпълнило задължението да подаде за 2021 г. в ТД на НАП-Варна в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

Същевременно е посочено, че Ж. Д. Ж. има качеството на представляващ това търговско дружество и при тези факти от правна страна като нарушена е цитирана разпоредбата на чл.

264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО. Съотнасянето на издирените и посочени от АНО правни норми към приетите от него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на Ж. е ангажирана за бездействието му да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО на изискуемата годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2021 г. на представляваното от него търговско дружество, явяващо се данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък по ЗКПО. Тъй като търговските дружества като ЮЛ извършват всички дължими действия не лично, е чрез своите органи и представители /по закон или по пълномощие/, то в случая подаването на регламентираната в чл. 92, ал. 1 ЗКПО данъчна декларация е следвало, макар и от името и за 3 сметка на "ФМ БАНСКО 77“ ЕООД, да се извърши от неговия законен представител, какъвто съгласно приложената по АНП разпечатка от ТРРЮЛНЦ е едноличният му собственик и управител Ж..

Правилно е определена датата на извършване на нарушението, тъй като според съдебната практика, когато законът вменява на правните субекти задължението да извършат в определен срок едно фактическо или правно действие, то нарушението, обективирано в неизвършването на дължимото действие, е осъществено в деня, следващ изтичането на последния ден от срока, ако последният ден от срока е присъствен ден, и респективно, ако последният ден от срока е неприсъствен, то нарушението е осъществено в деня, следващ първия присъствен ден след изтичането на срока. Приложено към конкретния казус, това означава, че нарушението е извършено в случая на датата 01.07.2022 г., тъй като 30.06.2022 г., до когато е следвало да се подаде декларацията по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2021 г., е присъствен ден /четвъртък/.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО предвижда отговорност и за физическото лице управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, за което е регламентирана глоба в размер от 200 до 1000 лева. Административно-наказващият орган правилно е отнесъл фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща административното наказание.

Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като настоящото деяние не се отличава с пониска степен на обществена опасност от обичайните случаи на този вид нарушения.

Състава на съда намира за неоснователни направените в жалбата и поддържани в съдебно заседание възражения.

По декларирани данни, дружеството е извършвало търговска дейност през 2021 год. извършена продажба през месец декември 2021 год. и в този смисъл не попада в условията на чл.92 ал.4 от ЗКПО, съгласно който годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/.

Наложеното административно наказание е определено правилно в размер на минимума, като е съобразена обществената опасност на деянието, както и че същото е извършено за първи път.

С оглед изложеното, състава на съда намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, съобразно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.С оглед на това, че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършваната дейност, както и на осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намери, че следва да 4 определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия,приключило в рамките на едно съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 677588-F678568/23.11.2022 год. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО, вр. чл.261 ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО, на осн. чл.264 ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв..

ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 80 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5