Решение № 656 от 23.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Благоевград, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501073 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. Б. Ц. Б. в качеството на особен представител на А. Е. М., съдебен адрес: ** срещу Решение № 9377/29.06.2025 г., постановено по гр.д. № 303/2021 г. по описа на РС- Гоце Делчев, с което е признато на основание чл. 422 ГПК, че А. Е. М., ЕГН **, с постоянен адрес: **, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.С.Г. и А.Ч.Д.- изпълнителни директори, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев, а именно: сумата 471,82 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М.; сумата 13,37 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 15.12.2014 г.- 15.05.2015 г.; сумата 18,58 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2014 г.26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.

Сочи се, че в отговора на исковата молба от ответника са изложени възражения за недопустимост на иска, за неоснователност, както и възражения за недействителност/нищожност на процесния договор и за изтекла погасителна 1 давност, а в решението районният съд изложил мотиви единствено по отношение на възражението за изтекла погасителна давност.

Твърди се, че от събраните пред районната инстанция доказателства не било доказано лицето, сключило договора от името на кредитополучателя, както и не било доказано, че ответникът е получил стоката.

Според жалбоподателя клаузите в договора, регламентиращи еднократна такса за оценка на риска, са неравноправни. Твърди се, че с посочените клаузи кредиторът недобросъвестно и в ущърб на потребителя е уговорил предварително установени вземания, които не кореспондират с реално извършени от него действия по оценка на риска.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.03.2023 г. В указания двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- трето лице помагач на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се твърди, че не са налице изложените основания за отмяна на решението на районния съд, за което се излагат подробни съображения.

Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1861/30.06.2015 г., с която е разпоредено длъжникът А. Е. М. да заплати на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следните суми: сумата от 471,82 лева- главница по договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване, сумата от 13,37 лева- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2014 г. до 15.05.2015 г.; сумата от 18,58 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.12.2014 г. до 26.05.2015 г., както и разноските в заповедното производство- 25,00 левазаплатена държавна такса и 300,00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като заявителят е депозирал в указания от съда срок установителен иск за установяване дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение суми.

От приет като доказателство по делото договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., се установява, че между ответника А. Е. М. и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителки кредит в размер на 445,11 лв. за закупуване на стоки- мобилен телефон с цена 179,00 лв. и телевизор с цена 249,00 лв., както и услуги- Bank комбо живот- 8,47 лв. и Bank комбо безработица8,64 лв. Съгласно договора потребителят заплаща еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,71 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за 2 кредит. Таксата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно условията за усвояване на кредита, при потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга, кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно- по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В договора са включени следните услуги: Bank комбо живот- 8,47 лв. и Bank комбо безработица- 8,64 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 9,62 %, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. При просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Годишният процент на разходите е 33,53 %. Общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 485,17 лв. Съгласно погасителния план по договора, месечните погасителни вноски са 6 на брой, от които 5 в размер на 80,86 лв. и последна вноска в размер на 80,87 лв., първата погасителна вноска е платима на 15.12.2014 г. и последна погасителна вноска, платима на 15.05.2015 г. Към договора е приложено застрахователно удостоверение № 41850327642014 по групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и групова застрахователна полица № 1300586А001 за застрахован кредитополучател А. Е. М..

По делото е приета като доказателство фактура № 0727058097 от 11.11.2014 г., издадена от „Зора- М.М.С.“ ООД с получател/купувач ответника А. Е. М. за закупен телевизор Led LCD 2218 на стойност 249,00 лв. и телефон GT- S7392 Galaxy на стойност 179,00 лв. Фактурата е подписана от получателя и като начин на плащане е посочено: банков превод.

На 26.05.2017 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за продажба на вземания (цесия), по силата на който вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между ответника А. Е. М. и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Към исковата молба е приложено потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия).

В производството пред районния съд е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че по договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между ответника А. Е.

М. и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, кредитът е усвоен на 11.11.2014 г.

Предоставеният кредит е в размер на 445,11 лв. С него са заплатени 1 брой мобилен телефон на стойност 179,00 лв. и един брой телевизор на стойност 249,00 лв. Сключени са два вида застраховки- Bank комбо живот- 8,47 лв. и Bank комбо 3 безработица- 8,64 лв., или общо 17,11 лв. Към главницата по кредита е добавена и заплатената от кредитора в деня на подписване на договора за потребителски кредит, еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,71 лв. Експертът посочва, че за периода от 11.11.2014 г. до датата на сключване на договора за цесия (26.05.2017 г.) по банковата сметка, обслужваща кредита, не са постъпвали суми за погасяване на кредита. В периода след сключване на договора за цесия до 06.08.2024 г. също не са извършвани плащания от А. Е. М.. Задължението по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 485,17 лв., от които: главница- 471,80 лв. и договорна лихва- 13,37 лв.

В производството пред районния съд е назначена и приета графическа експертиза. В заключението експертът сочи, че от ответника А. Е. М. има положен подпис в следните документи: искане- декларация за потребителски кредит в позиция „кандидат“; на всяка страница от договор за потребителски кредит № 4185032764 от 11.11.2014 г. в позиция „потребител“, включително и имената, изписани в договора като „потребител“, са изписани от ответника; във фискален бон от 11.11.2014 г., издаден от „Зора- М.М.С.“ ООД; в застрахователно удостоверение в позиция „подпис на застрахования кредитополучател“. Вещото лице посочва, че подписът под текста “вярно с оригинала“ при копиране на личната карта на ответника, е положен от А. Е. М..

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по делото доказателства, първостепенният съд е признал за установено, че А. Е. М. дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев, а именно: сумата 471,82 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М.; сумата 13,37 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 15.12.2014 г.- 15.05.2015 г.; сумата 18,58 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2014 г.- 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. За да постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че договор за потребителски кредит № 4185032764/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М. е действителен и е породил правни последици между страните, като сумата по него е усвоена по предвидения в договора начин.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по реда на чл. 47 ГПК.

В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК, същата се явява частично основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на 11.11.2014 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М. е бил сключен договор за 4 потребителски кредит № 4185032764. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите в: исканедекларация за потребителски кредит в позиция „кандидат“; на всяка страница от договор за потребителски кредит № 4185032764 от 11.11.2014 г. в позиция „потребител“, включително и имената, изписани в договора като „потребител“, са изписани от ответника; във фискален бон от 11.11.2014 г., издаден от „ЗораМ.М.С.“ ООД; в застрахователно удостоверение в позиция „подпис на застрахования кредитополучател“, както и под текста “вярно с оригинала“ при копиране на личната карта на ответника, са положени от А. Е. М.. В договора е посочен и пълномощника на търговеца, подписал договора за потребителски кредит, поради което неоснователни се явяват доводите за липса на данни кое лице е подписало договора от страна на кредитодателя.