Решение № 6090 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6090 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110163927 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от Н.

М. Г. против Софийски районен съд искове по чл.17 ал.1, т. 3, предл. 5-то от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) вр. чл. 357 КТ за допълнителни възнаграждения, които се претендират като дължими за 2021 г. и на основание вътрешен акт на работодателя от Заповед АС-579/15.12.2021г. на Председателя на Софийски районен съд), както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава, които искове съгласно заявено в хода на производството и допуснато изменение по размер (с корекция на правната обосновка, не и на фактическото основание на исковете) са следните:

-за допълнително трудово възнаграждение за 2021 г. в размер на 1618,50 лв. (827,53 евро), което се претендира като дължимо на основание Заповед № АС-579/15.12.2021 г. на Председателя на Софийски районен съд, издадена на основание чл.80, ал.1, т. 1 ЗСВ вр. чл.2, чл. 3, т. 1 и т.2, чл.5, чл.6 и чл.9 ПОИСДТВ, вр. т.11.7. от решение по Протокол № 42/23.11.2021г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.10.2024 г./ до окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 556,83 лв. (284,70 евро) за периода от датата, на която са изплатили допълнителното възнаграждение за 2021 г. на останалите съдебни служители от СРС /17.12.2021 г./, съгласно Заповед № АС- 580/15.12.2021г. на Председателя на Софийски районен съд, до датата на подаване на исковата молба /25.10.2024 1 г./, което се счита за дължимо след отмяната на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ и с оглед чл.5, ал.2, т.7

ПОИСДТВ;

-за допълнително трудово възнаграждение за 2021 г. в размер на 2096,08 лв. (1071,71 евро), на основание т. 3 от Заповед № АС579/15.12.2021г. на Председателя на Софийски районен съд, издадена на основание чл.80. ал.1, т. 1 ЗСВ вр. чл.2, чл. 3, т.1 и т.2, чл.5, чл.6 и чл.9 ПОИСДТВ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.10.2024 г./ до окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 721,14 лв. (368,71 евро) за периода от датата, на която са изплатили допълнителното възнаграждение за 2021 г. на останалите съдебни служители от СРС /17.12.2021 г./, съгласно Заповед № АС-580/15.12.2021 г. на Председателя на Софийски районен съд, до датата на подаване на исковата молба /25.10.2024 г./

Твърди се, че ищецът заема длъжността «съдебен секретар» във Втора административна служба «Съдебни секретари», Наказателно отделение в Софийски районен съд. Твърди се наложено на ищеца дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 КТ «забележка» - със Заповед № АС–501/ 27.10.2021 г. от Председателя на Софийски районен съд. Счита, че поради наложеното наказание, на ищеца не са били изплатени допълнителни възнаграждения за 2021 г. по силата на Заповед АС-579/15.12.2021 г. на Председателя на Софийски районен съд, каквито възнаграждения са били изплатени на нейните колеги, като поддържа, че такива й се дължат по силата на същата Заповед АС579/15.12.2021 г. на Председателя на Софийски районен съд - първо защото към датата на издаване дисцпилинарното наказание е било своевременно обжалвано, но не е било влязло в сила, а на второ място защото това наказание е било отменено с влязло в законна сила решение.

С Писмената защита допълнително се аргументира, че според чл. 5, ал.

1 и ал. 2, т. 7 от представените с ОИМ Правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ съдебните служители имат право на ДТВ при висящо дисциплинарно производство - до приключване на производството, тоест с оглед изхода на дисциплинарното производство, което в случая за ищцата е благоприятно поради признаването за незаконосъобразен акта, с който й е било наложено дисциплинарно наказание, като се касае за отпаднало ограничително основание, въведено с хипотезата на т. 1, б. “ж” от Заповед № АС- 579/1 5.12.2021 г. на Председателя на Софийски районен съд, и при това положение и при този изход на преюдициалния спор, следва на ищцата да й бъдат изплатени всички следващи й се ДТВ за 2021 г. включително поради отпадане на основанието, заради което е била лишена неправомерно от изплащането й.

2

От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които и ч е плащането, което ищецът претендира на основание Заповед № АС579/15.12.2021 г, се предоставя изцяло по преценка на работодателя, като не е задължително, дори при добро изпълнение на служебните задължения, както и че ищецът не е обжалвала Заповед № АС-579/15.12.2021 г. като административен акт. При евентуалност – оспорва иска по размер, като твърди, че според взетото на ВСС максималният праг, който може да бъде определен на служител е в размер на 1,5 (едно цяло и пет) основни месечни възнаграждения. Счита, че тъй като основното месечно възнаграждение на ищеца е било в размер на 1379 лева, то дори и да бъде определен максимален размер на ДТВ, то същото не е възможно да бъде калкулирано в претендирания от ищеца размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има действащ трудов договор Издадена от ответника Заповед АС-579/15.12.2021 г. /без съдържанието/; Наложено на ищеца дисциплинарно наказание «забележка» със Заповед № АС–501/ 27.10.2021 г. , което наказание е отменено, по жалба на ищеца, с решение на СГС от 2025 г. Ищецът не е получила плащане, предвидено в Заповед АС-579/15.12.2021 г.

Производството по делото е било спряно в периода 01.04.2025 г.— 08.12.2025 г., с оглед преюдициалният спор на страните относно законосъобразността на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „“забележка“.

Не се спори и се установява, че от страна на ответника е издадена Заповед АС-579/15.12.2021 г., подписана от председателя на Софийски районен съд за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, Неоснователно от страна на ответника се счита, че издадената от Председателя на Софийски районен съд Заповед № АС-579/15.12.2021г. представлява административен акт. Посочената заповед не е административен акт, тъй като издателят й действа не като орган на власт, а като страна по трудово правоотношение. По същество представлява вътрешен акт на работодателска власт в упражнение на предоставените с КТ права на работодателя, в т.ч. да прецени и определи за изплащане допълнителни, т.е. над индивидуално уговорените, парични възнаграждения – по аргумент от чл.

269, ал. 1 КТ и предвидени в чл.17 ал.1, т. 3, предл. 5-то от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които норми на Кодекса на труда са приложими за съдебните служители по силата на чл. 359 от Закона за съдебната власт.

3

Не се спори, че посочената Заповед АС-579/15.12.2021 г. е издадена за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, съгласно предвиденото в т.на Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на посочени служители в органите на съдебната власт / ПОИСДТВ/.

Съгласно чл.2 от Правилата – „При наличие на финансови средства по § 01-00 “Заплати” по бюджетите на органите на съдебната власт и неизползвани наличности от предходната година по бюджета на съдебната власт, след изплащане на всички задължения…“ „…могат да бъдат стимулирани за постигнати резултати“.

В чл. 5, ал. 2 от Правилата са изброени лицата, на които не се изплаща допълнително възнаграждение:

„Не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител в случаите на:

1. влязла в сила присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление;

2. влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание;

3. подаване па оставка от магистрат или молба за освобождаване от съдебен служител, при образувано срещу тях дисциплинарно производство с предложение за налагане на наказание

„дисциплинарно освобождаване от длъжност“;

4. привличане към наказателна отговорност на магистрат или съдебен служител за извършено умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното производство;

5. получена от магистрата при последното му атестиране положителна комплексна оценка „задоволителна“ или комплексна оценка „отрицателна“;

6. получена от съдебния служител при последното му годишно атестиране задоволителна или слаба оценка;

7. при висящо дисциплинарно производство - до приключване на производството.

/ 3 / /Нова, съгласно решение на Пленума на ВСС по пр. № 18 от 12.05.2022 г./В случаите по ал. 2, т. 7 след приключване на дисциплинарното производство с влязъл в сила акт, с който не е наложено дисциплинарно наказание, на лицата по чл. 2 се изплаща допълнително възнаграждение за периода от образуване до приключване на производството. Средствата за 4 допълнително възнаграждение се начисляват и изплащат в рамките на бюджета на съответния орган на съдебната власт, одобрен за календарната година, в която е приключило производството с влязъл в сила окончателен акт, като съответният административен ръководител следва да се произнесе в 14 - дневен срок от узнаването.

/4/ /Предишна ал.З, съгласно решение на Пленума на ВСС по пр. № 18 от 12.05.2022 г./ След заличаване на дисциплинарното наказание на магистрат или съдебен служител в рамките на календарната година, на същия може да бъде определено допълнително възнаграждение, в съответствие с настоящите правила, по преценка на административния ръководител и след отчитане на индивидуалния му принос към дейността на съответния съдебен орган.

Чл.6. /1/ Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в течение на годината на … и на съдебните служители, се определя от административния ръководител, като се взема предвид приноса им за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт за годината.

В съответствие с така цитираните правила с процесната Заповед № АС-579/15.12.2021 г. на Председателя на СРС е посочено:

Т. 1 - да не се изплаща допълнително възнаграждение на служители, които имат влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание или при висящо дисциплинарно производство - до приключване на производството;

Т. 2 - Да се изплати еднократно допълнително възнаграждение в размер па 80 % (осемдесет процента) на съдебни помощници и съдебни служители в СРС, които: не попадат в случаите по т.1 от настоящата заповед, имат повече от 65 работни дни. включително времето на ползване на платения годишен отпуск и имат получена оценка „добър при последното им годишно атестиране;

Т. 3 - Да се изплати еднократно допълнително възнаграждение в размер на 100 %

(сто процента) за постигнати резултати през 2021 г. на ….. и съдебни служители, които не попадат в случаите но т.1 и т.2 от заповедта и имат отработени през 2021 г. повече от 65 работни дни, включително времето на ползване на платения годишен отпуск;

Т. 4 - Да се изплати еднократно допълнително възнаграждение в индивидуално определен размер на…. И съдебни служители, показали високи постижения при текущото изпълнение на задълженията си през 5 годината.

Неразделна част от заповедта са Списъци на лицата по цитираните т. 1, 2, 3 и 4 от Заповедта.

Не се спори и се установява, че ищецът Н. М. Г. е включена в Списъка на лицата по т. 1 от заповедта като служител, на когото не следва да бъде изплащано допълнително възнаграждение – видно от неоспорения документ на препис-извлечение от Приложение № 1 /л. 100 от делото/. Не се представят Списъци на лицата по т. 2, 3 и 4, но в тях очевидно не е била включена ищецът, след като е сред лицата по т. 1, които са изключени от изплащане на допълнително възнаграждение.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са неоснователни. Ищецът твърди, че процесните допълнителни трудови възнаграждения са дължими от ответника на някое от предвидените по т. 2, 3 и 4 основания на Заповед № АС-579/15.12.2021 г., като се твърди, че с отмяната на дисциплинарното наказание е отпаднало основанието за изключване на ищеца от правоимащите служители.