Решение № 260039 от 12.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260039 12.02.2021 г. гр.***

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав в публично заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар:

Павлина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 3128 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Д.Д. *** , с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите съответно от 25 100 лв., съставляваща обезщетение за причинени й от непозволено увреждане неимуществени вреди, както и от 5 601,70 лв., съставляваща обезщетение за причинени й от същото непозволено увреждане имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 20.10.2017 г. около 14:50 часа, при придвижването си пеша по източния тротоар на ***”, след пресечката с ***, вървейки към ***, в района пред дом № 22 пропаднала с десния си крак поради липсата на тротоарни плочки, залитнала и паднала на земята на лявата си страна. Мястото от тротоара без плочки не било обезопасено и обозначено.

При падането си на земята А.Д.Д. изпитала остра, нетърпима болка в областта на бедрото на левия крак, и не успяла да стане. Очевидец на случилото се потърсил помощ от съпруга на ищцата, който бързо се отзовал на мястото на инцидента и се обадил по мобилния си телефон на спешен център към болнично заведение, където ищцата била откарана и приета по спешност. През цялото време ищцата изпитвала силни болки в областта на лявото бедро.

След проведените медицински прегледи било установено, че А.Д.Д. е получила счупване на лявата тазобедрена става в областта на шийката, което наложило оперативна интервенция за смяна на ставата, извършена на 23.10.2017 г.

Твърди се, че след операцията ищцата била в безпомощно състояние, продължавала да изпитва силни болки, била обездвижена, приемала множество медикаменти, не можела да извършва никакви движения с левия си крак. Следоперативното възстановяване протичало бавно, поради което А.Д.Д. престояла в ортопедично отделение на болницата 13 дни, а от там веднага постъпила в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където престояла до 08.11.2017 г. за възстановяване и раздвижване, и приучване за придвижване с патерици.

Възстановяването продължило в домашни условия, като в ежедневното си обслужване ищцата имала нужда от чужда помощ, включително и за личната си хигиена. Продължавала да изпитва силни болки в левия крак във връзка с което ежедневно приемала обезболяващи медикаменти и противосъсирващи кръвта медикаменти; придвижвала се с проходилка през първия месец след операцията, а през следващите 3 месеца с патерици, и в последствие с бастун.

Твърди се, че в резултат на травмата се влошило и психическото състояние на ищцата, като тя станала нервна и депресивна, затворила се в себе си, изпаднала в социална изолация и не желаела да общува с близки и познати; чувствала се несигурна при придвижването си и се страхувала да не падне, понижило се самочувствието й, т.к. не можела да извършва сама елементарни действия от ежедневието си, наложило се да приема успокоителни медикаменти.

Ищцата твърди, че през м.ІІ и м.ІІІ.2018 г. е посещавала няколко пъти седмично болнично заведение за рехабилитация, а от 25.05.2018 г. до 04.06.2018 г. е преминала рехабилитационен курс в специализирано болнично заведение за физиотерапия и рехабилитация. Подобен рехабилитационен курс в специализирано болично заведение за физиотерапия и рехабилитация преминала и завършила и в периода от 10.05.2019 г. до 20.05.2019 г. Твърди, че и през 2020 г. продължава да има нужда от лечение, т.к. все още периодично изпитва болки в левия крак, чиито движения са ограничени, поради което изпитва затруднения в придвижването си.

Ищцата твърди, че в резултат на травмата си е претърпяла неимуществени вреди, т.к. е изпитала значителни болки и страдания, за репарирането на които претендира присъждането на обезщетение в размер на 25 100 лв.

Освен това твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, т.к. във връзка с болничното си лечение и възстановяването си е заплатила за медицински услуги, помощни средства, консумативи и лекарства общата сума от 5 601,70 лв . Претендира присъждане на обезщетение в размер на 5 601,70 лв. за пертърпените от нея имуществени вреди.

Ищцата твърди, че материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове е Община *** , т.к. именно общината, чрез своите служители има нормативно задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община *** .

Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на законната лихва за забава върху главниците-обезщетения, считано от датата на увреждането-20.10.2017 г. до окончателното им изплащане, както и на сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Оспорени са твърденията, че счупването на лявата тазобедрена става на ищцата е станало по твърдения в исковата молба начин.

Оспорена е доказателствената стойност на представените снимки и констативен протокол на нотариус Стефка Чавдарова.

Възразява се относно началната дата на лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, т.к. самите разходи били направени на други дати след 20.10.2017 г.

Оспорва се претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разходите, които ищцата е направила за избор на стая при престоите си в специализираното болнично заведение за физиотерапия и рехабилитация, т.к. същите не са пряка последица от увреждането.

Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените от нея разноски.

Ответната община се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

От събраните по почин на ищцата гласни доказателства - показанията на свидетелите Н.К., Ж.Т. и Д.Д. се установява, че в ранния следобед на 20.10.2017 г., при ясно и слънчево време, при придвижването си пеша по източния тротоар на ***” в посока към ***, в района пред дом № 22, А.Д.Д. е пропаднала с десния си крак поради липсата на тротоарни плочки, залитнала е и е паднала на земята на лявата си страна. Участъкът от тротоара без плочки не бил обезопасен и обозначен, бил обрасъл с трева и нямало възможност да бъде забелязано наличието на неравности по тротоара. След падането си ищцата останала на земята, т.к. не била в състояние да стане, защото изпитвала силна болка в областта на бедрото. Била пребледняла, стенела и охкала от болка. На помощ й се притекли свидетелките К., Т. и друг случаен минувач, които помогнали на А.Д. да стане от земята и да седне на предоставено и от К. столче. Ищцата помолила свидетелите да повикат съпруга й, който работел в магазин наблизо. След пристигането на свидетеля Д., той се обадил по мобилния си телефон в болница “Тракия”, откъдето го уведомили, че ще следва да откара пострадалата в спешния център на болницата. С помощта на притеклите се на помощ минувачи, т.к. не била в състояние да се движи сама, чрез дърпане на тялото ищцата била настанена да легне на задната седалка на автомобила на свидетеля Д..

През цялото време А.Д. изпитвала силни болки, стенела, а левият й крак висял.

От показанията на свидетелите Д. и П.К., и от приетите по почин на ищцата писмени доказателства се установява, че след транспортирането й до болница „Тракия“ ищцата била приета за лечение, т.к. чрез рентгенография било установено счупване на шийката на тазобедрената й става. А.Д. била настанена в „Ортопедично отделение“ на болницата, и т.к. продължавала да изпитва силни болки, й били дадени обезболяващи и успокоителни медикаменти. Два дни била неподвижна на легло, без да е в състояние да става, след което на 23.10.2017 г. била оперирана и счупената става била подменена с изкуствена безциментна става. След операцията ищцата била в много тежко състояние, оплаквала се, че я боли, приемала множество медикаменти – някои през устата, други през поставена й система за вливане, а трети - против съсирване на кръвта - чрез поставяне на инжекции в корема.

Раздвижването й не се осъществило по план през първия ден след операцията, т.к. й се виел свят и губела равновесие. Едва на третия ден след операцията успяла да стане и да направи няколко крачки. Ищцата непрекъснато се оплаквала, че не може да спи. Раздвижването й в „Ортопедично отделение“ продължило десет дни, след което на 01.11.2017 г. била преместена в отделението по физиотерапия и рехабилитация на болницата, където продължило приучването й за движение.

Продължила да приема обезболяващи и противо-съсирващи кръвта медикаменти. Раздвижването било трудно, на няколко пъти А.Д. залитала и имало опасност да падне, а тя много се притеснявала от това, т.к. лекарите я били предупредили, че при падане ставата може отново да се счупи, което ще наложи нова операция. От болницата ищцата била изписана на 08.11.2017 г. и възстановяването й продължило в домашни условия, където се наложило за обгрижването си А.Д. изцяло да разчита на помощта на своя съпруг – св.Д., включително за личната си хигиена. В следващите 6 - 7 месеца продължила да изпитва силни болки, заради които вечер не можела да спи, както и да приема обезболяващи и други медикаменти. Придвижвала се трудно, като първоначално използвала проходилка за около месец, след това още

2-3 месеца се придвижвала с две патерици, впоследствие - с една патерица, а понастоящем използвала бастун. Продължила постоянно да се страхува да не падне, за да не се наложи нова операция. След травмата се влошило значително психическото състояние на А.Д.. По природа била жизнен, енергичен и социален човек, а след операцията се затворила в себе си, не желаела да общува с близки и роднини, с изключение на съпруга си. Била отчаяна и се притеснявала, че ще остане инвалид; тежало й, че трябва да разчита на чужда помощ. Ограничила значително контактите със сестра си и внучката си, т.к. не желаела да я виждат и запомнят в това й състояние.

От показанията на свидетелите Д. и К., както и от приетите по почин на ищцата писмени доказателства се установява, че след изписването й от болницата А.Д. е ходила допълнително на рехабилитация- първоначално в медицински заведения в гр.*** , а впоследствие и в специализирано болично заведение за физиотерапия и рехабилитация в гр.**. Подобни рехабилитационни курсове ищцата преминала и през 2018 г. и 2019 г. за периоди от по десет дни. След изтичането на 6 месеца след операцията продължавала да изпитва болки, които обаче не били толкова интензивни и се разредили във времето, но продължила да приема обезболяващи и успокоителни медикаменти.

От приетите по почин на ищцата писмени доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, което съдът кредитира като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при препъване и падане на 20.10.2017 г. А.Д.Д. е получила счупване на лявата бедрена шийка. Счупването е било получено по механизма на падане от собствен ръст с енергийно травмиране на зоната на таза в твърда повърхност. Лечението, което е било осъществено, е било оперативно, с ендопротезиране на лява тазобедрена става, последваща рехабилитация в специализирано заведение и в домашни условия и постепенно прохождане с помощни средства и по-късно без тях, до изглаждане и балансиране на походката. Нормалният период за възстановяване след ендопротезиране с механично закрепена ендопротеза, при оперативно лечение само три дни след травмата бил 6-7 месеца, а предвид възрастта на ищцата можело да се увеличи до 8-10 месеца максимум. Изхождайки от този стандарт и при липса на усложнения възстановителния период можело да се определи в разширен диапазон като 10-12 месечен. На възраст от 63 г. възстановяването след счупване на бедрената шийка, лекувана оперативно с имплантиране на изкуствена става, би трябвало да е напълно. При извършен преглед вещото лице е установило, че движенията на лявата тазобедрена става са относително ограничени спрямо тези на дясната – флексия -100 градуса, при 120 градуса норма; екстензия- пълна; вътрешна ротация –