Решение № 6407 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6407 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100510539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 12644/17.07.2023г., постановено по гр. дело № 12646/2022г. по описа на СРС, 61 състав, ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД е осъден да заплати на ищцата И. Б. С., на основание чл.

432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, реализирано на 12.10.2021г. в гр. София, заедно със законна лихва от 21.02.2022г. до окончателното плащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. С решението на основание 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на сумата от 572 лв.; ответникът „ОЗК – Застраховане” АД е осъден да заплати на адв. Н. А. М.-ПА.

- член на САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 1040 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ в производството пред СРС и И. Б. С. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 80 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 8000 лева, е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД “ОЗК – Застраховане“ АД, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че е налице несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от първоинстанционния съд изводи за основателност на предявения иск. При условията на евентуалност се твърди, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на характера и степента на претърпените увреждания. Сочи се, че констатациите на първоинстанционният съд относно интензитета на увреждане на ищцата се базират единствено на свидетелските показания, които следва да бъдат ценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК. В тази връзка се сочи, че съгласно заключението на вещото лице, за ищцата липсват трайни последици от процесната травма, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуциран. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност – размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата – ищца И. Б. С. е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с характера и интензитета на претърпените увреждания. Моли решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

Решение № 12644/17.07.2023 г., постановено по гр. дело № 12646/2022 г. по описа на СРС, 61-ви състав, в частта, с която предявения от И. Б. С. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1, вр. чл. 380 КЗ е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., не е обжалвано от ищцата, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част.

По същество решението е частично неправилно.

Разпоредбата на чл. 432,ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща три групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца; 2) наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.

Като безспорно между страните по делото е отделено обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП – 12.10.2021г., отговорността на водача на лек автомобил „БМВ”, модел „725“ с рег. № ****, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД.

От събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 12.10.2021г. в гр. София, на бул. „Сливница“, в участъка след моста на „Захарна фабрика“, в посока Центъра, застрахованият при ответника водач на лек автомобил „БМВ”, модел „725“ с рег. № **** – Х.В.Д., вследствие на 3 движение с несъобразена скорост, удря спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ****, управляван от ищцата С., който от своя страна се удря в спрелия пред него автомобил „Фолксваген” с рег. № ****. С оглед на констатираното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП /движение с несъобразена скорост с условията на пътя /мокра настилка/, на водача на лек автомобил БМВ”, модел „725“ с рег. № **** – Х.В.Д., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв.

При липса на конкретно наведени във въззивната жалба оплаквания относно механизма на настъпване на процесното ПТП, спорният между страните във въззивното производство въпрос, който в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК очертава и предмета на въззивната проверка, е относно размера на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото.

В конкретния случай от неоспореното от страните заключение на приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, безспорно се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила шийна травма, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб – навяхване на шията (Дисторзио коли), като на по-късен етап е диагностицирано и увреждане на шийните коренчета.

Вещото лице дава констатации, че този вид шийна травма причинява средни по сила болки в острия период след травмата, в рамките на първите 3-5 денонощия, с постепенно стихване на болковите оплаквания и скованост до края на пълния възстановителен период от около 25 дни. Установява се, че ищцата е провела класическо лечение с обездвижване на шията с мека яка за предписан от неврохирург период от 10 дни и прием на медикаменти с противовъзпалителен и общооздравителен характер, както и с препарат за профилактика на възпалителни заболявания. Общият период на признатата 4 нетрудоспособност на ищцата е бил общо 34 дни. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението, липсват данни относно здравословното състояние на пострадалата, както и данни да не се е възстановила напълно от процесната травма. Експертизата е изготвена въз основа на събраните гласни доказателства и представената по делото медицинска документация, включително представени от ищцата амбулаторен лист, рентгенография на гръбначни прешлени и секторна рентгенография на шийни прешлени от 30.11.2022г., тоест около година след настъпване на инцидента, които документи са съобразени от вещото лице.

Съгласно показанията на свидетеля Й.И. /очевидец на процесното ПТП/, в резултат на инцидента, наред с първоначалните симптоми и световъртежа, ищцата е започнала да изпитва болки в ръцете, които оплаквания продължавали и към момента на провеждане на разпита, поради което ищцата продължила да провежда лечение с инжекции и рехабилитации.

Съгласно показанията на свидетеля Х. С. /сестра на ищцата/, след настъпване на процесния инцидент, ищцата е била в тежко състояние с много силно главоболие и силни болки във врата – виело й се свят, причернявало й и й се повръщало. Увреждането наложило носене на яка за врата, били й предписани лекарства за пиене и провеждала физиотерапия за месец – два.

Болките във врата и ръцете, както и главоболието, продължавали да се появяват и към момента на провеждане на разпита, като периодично били много силни, като ищцата продължавала да носи яка – да спи с нея и да я носи вкъщи. Съгласно показанията на свидетеля, процесният инцидент се е отразил и психически на ищцата – станала по-плаха, притеснителна и на моменти получавала паник – атаки.

По конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване за неправилно кредитиране на свидетелските показания в противоречие с правилото на чл.

172 ГПК, следва да бъде посочено, че действително показанията на свидетеля Х. С. /нейна сестра/, следва да бъдат ценени при условията на чл.172 ГПК, но настоящият състав на съда ги намира за обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Липсва процесуално основание да не бъдат кредитирани показанията и на другия свидетел.

При определяне на справедливия размер на обезщетението за 5 неимуществени вреди, следва да се има предвид, че получените травматични увреждания и изпитания стрес вследствие на процесното ПТП действително са създали неудобство в нормалната деятелност на ищцата, тъй като са били свързани с битови затруднения при воденето на нормален живот и изпитването на болка. Наред с това по делото се установява, че процесният инцидент и причинените в резултат на него увреждания са се отразили негативно и върху психическото състояние на ищцата – започнала да изпитва страх и да има паник-атаки. При съобразяване на определения от вещото лице срок за възстановяване - 25 дни и при съобразяване, че след изтичане на периода на временна неработоспособност от 34 дни, ищцата се е върнала към обичайната си деятелност, настоящата съдебна инстанция приема, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на сумата 6000 лв.

По отношение на неврологочните болки в шията към ръцете, които са взети предвид от СРС при определяне на обезщетението въз основа на гласните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че същите са установени от гласните доказателства, но по делото липсват медицински документи или други доказателства, от които да се направи извод за пряка причинно-следствена връзка между тези болки и процесното ПТП. В представените амбулаторни листове, включително последния от 30.11.2022г., са описани и други заболявания на ищцата – аденом на хипофизата, начална остеохондроза на шийни прешлени, включително операция през 2020г. по повод киста на септум пелуцидум; заличена лордоза съгласно рентгенография на шията. По отношение на проведена физиотерапия също не са ангажирани писмени доказателства. При така изложеното, по делото не е доказано пълно и главно чрез съответна медицинска документация, последващата неврологична симптоматика да е пряка последица от процесния инцидент.