Решение № 4415 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508907 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20077966/06.02.2023 г. по гр.д. № 7150/2021 г. поправено с решение № 20096276/05.07.2023 г. е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Н.

Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 2379,65 лева, дължима по договор за заем CrediGo от 10.11.2018 г., сумата 199,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г., и сумата 156,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.03.2019 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 4936/2020 г. на СРС.

Решението е обжалвано от ответника А. Н. Г. с доводи, че същото е постановено при неправилно тълкуване на фактите по делото и неправилно оценяване на доказателствата. Жалбоподателят излага възражение, че извършената цесия на вземанията не е породила действие спрямо него, тъй като той не е бил уведомен за извършената цесия на вземането от предишния кредитор. Поддържа, че с оглед липсата на доказателства за уведомяването му за извършената цесия, всички 1 последващи изводи на първоинстанционния съд се явяват неправилни.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за правилен изводът на районния съд, че съобщението за цесията е редовно връчено на ответника по делото – с връчването на уведомителното писмо в настоящото производство като приложение към исковата молба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявило А. Н. Г. искове за установяване съществуването на негови вземания за следните суми: сумата 2379,65 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем CrediCo № 5342-00020025/10.11.2018 г., сключен с „М.К.” АД; сумата 199,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г.; сумата 156,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д. 4936/2020 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между „М.К.” АД и ответника договор за заем CrediCo № 5342-00020025/10.11.2018 г., силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер 3300 лева, която сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, заемополучателят се задължил да погаси на 10 равни месечни вноски, всяка в размер 368,54 лева, считано от датата на първата погасителна вноска 10.12.2018 г. С подписване на искането за заем заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита” по групова полица на ЗК „Уника Живот” АД, като е определил за неотменимо ползващо се лице „М.К.” АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. На основание т. 3 от договора за кредит заемополучателят с полагане на подписа си удостоверил, че желае да ползва допълнителната услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка. Застрахователната премия по договора била определена в размер на 1650 лв., която сума заемополучателят се задължил да заплати на 10 бр. равни вноски, всяка в размер на 165 лв., като с подписването на искането за договора за заем същият приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва задълженията на застраховано лице по полицата. Срокът на договора бил изтекъл на 10.09.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по кредита, възлизащи на сумата 2379,65 лв.

– главница и 199,64 лв. – възнаградителни лихви за посочения период. Поради забава в плащанията на текущото задължения по кредита на кредитополучателя била начислена лихва за забава за периода от 10.03.2019 г. /датата, на която е станала 2 изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която е в общ размер 156,21 лева.

Твърди се, че с договор за цесия от 10.06.2019 г. кредитодателят „М.К.” АД прехвърлил вземанията по процесния договор за заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответника било изпратено от ищеца /упълномощен за това от „М.К.” АД/ уведомително писмо за извършената цесия, но писмото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Излага се възражение, че не е бил уведомен за извършената цесия, поради което ищецът не разполага с надлежна процесуална легитимация.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземания на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по гр.д. № 4936/2020 г. на СРС, за следните суми: сумата 2379,65 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем CrediCo № 534200020025/10.11.2018 г., сключен с „М.К.” АД; сумата 199,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г.; и сумата 156,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, и предявяването им в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По делото е безспорно установено, че на 10.11.2018 г. между „М.К.” АД и ответника А. Н. Г. е сключен договор за заем „CrediGo” № 5342-00020025, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер 3300 лева за срок на погасяване 10 месеца. В договора е посочен ГПР в размер на 50,00% и фиксиран лихвен процент от 24,73%. Съгласно договора част от отпуснатата в заем сума в размер на 942,16 лв. е за рефинансиране на друг заем /№ 5332-00014195/, при което сумата за получаване от кредитополучателя е 2 117,46 лв. Кредитополучателят се задължил да заплаща месечна погасителна вноска по отпуснатия заем в размер 368,54 лв., включваща главницата и уговорената възнаградителна лихва, с дата на първо плащане 10.12.2018 г. В договора е посочено, че общата дължима сума по кредита е 3685,40 лв. С договора е уговорено ползване на допълнителна услуга, представляваща финансирана и разсрочвана застрахователна премия по сключен договор за застраховка при посочените в договора условия. Застрахователната премия е дължима на 10 3 месечни вноски, всяка в размер на 165 лв., т.е. общо дължимата от кредитополучателя сума за застрахователна премия е в размер на 1650 лв.

Установено е от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита в размер на 2 117,46 лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя на 10.11.2018 г. По така сключения договор за кредит същият е извършил погасявания в периода от 11.12.2018 г. до 30.04.2019 г. в общ размер 1 601,11 лв., като с направените в този период вноски са погасени: главница - 920,35 лв., договорна лихва – 185,76 лв. и застрахователна премия – 495 лв.

С рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.05.2015 г. „М.К.” АД е прехвърлило на ищеца вземанията си, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в представен от цедента Опис – Приложение № 1 към договора.

На 10.06.2019 г. ищецът и „М.К.” АД са подписали Приложение № 1 към горепосочения рамков договор за цесия, с което са прехвърлени вземания на „М.К.” АД срещу посочени длъжници, сред които е и вземането към ответника А. Н. Г. по процесния договор за паричен заем. Цедентът „М.К.” АД е упълномощил ищеца да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за цесията.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправните клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата нищожност, съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните. Изрично в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие. Доколкото се касае за приложение на императивни материалноправни норми, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит 4 може да бъде установена и приложена служебно от въззивния съд без от страните да е наведен такъв довод.

След извършена от въззивния съд проверка за действителността на процесния договор за кредит, се налага извод, че същият е недействителен.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит. Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.