Решение № 91 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Плевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600823 по описа за 2024 година Производство по Глава XXI от НПК.

С Присъда № 18/3.07.24г. по НЧХД № 48/23г. по своя опис РС-Червен бряг е признал подсъдимия Г. М. И.,ЕГН **********, роден на *** г. в гр.

Червен бряг, живущ в с. ***, обл. Плевен, ул. ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неосъждан, за невинен в това, че на 21.11.2021 г. около 13.30 часа в с. ***, обл. Плевен, на ул. „***“, пред дом № 8, чрез нанасяне на удари с глава в лицето, нанасяне на удари с дървен кол /инструмент за борба със змии/ в областта на главата и кръста, да е причинил на А. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето, като го оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс.

Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителя А. Д. Т. от гр.Червен бряг,който я е атакувал пред въззивната инстанция чрез повереника си – адвокат И. В. от АК-Плевен.В жалбата бланкетно се навеждат доводи,че повдигнатото с тъжбата обвинение е доказано по несъмнен начин,а РС-Червен бряг е пропуснал да се произнесе по предявения граждански иск като се отправя искане за отмяна на постановената присъда,осъждане на оправдания подсъдим и уважаване на предявения граждански иск.

1

В съдебно заседание въззивният жалбоподател и повереникът му поддържат подадената жалба.Навеждат се доводи,че РС-Червен бряг неправилно е отказал да кредитира показанията на свидетелите Н. Л.,П. М.,В.

Т.а /същата не е разпитвана по това дело и състав,бел.с.д./ и В. И. като е приел,че същите се намират в близки или приятелски отношения с подсъдимия.Аргументирал се е с тяхната последователност и с обстоятелството,че същите кореспондират със заключението по изготвената и приета по делото СМЕ,от която се установяват както описаните в тъжбата наранявания на тъжителя,така и заявения механизъм – нанасяне на удари в областта на лицето с глава и с дървен кол или предмет,известен като уред за борба със змии.Заявява се още,че тази фактическа обстановка се установява и от показанията на доведените от подсъдимия свидетели и частично от обясненията му пред въззивната инстанция като се акцентира в допълнение върху показанията на свидетелката Д. В.,която възприела кръв върху лицето на пострадалия и му помогнала да се почисти от нея.

Показанията на свидетелите Б. Е. и Л. В. се оспорват с аргумента,че същите противоречат на доказателствената съвкупност като първия е посочен като свидетел четири години след процесния инцидент,което поставя под съмнение бил ли е на местопроизшествието и какво е възприел,а по отношение на втория се сочи,че има познанство с подсъдимия,което лишава от достоверност неговите показания.

Ответникът по въззивната жалба – Г. М. И. се явява пред въззивната инстанция лично и с адвокат П. К. от АК-Плевен,оспорват същата като молят да се потвърди атакувания съдебен акт,който оценяват като обоснован.Навеждат се доводи,че показанията на ангажираните от частния обвинител свидетели са предварително съгласувани и противоречиви,а И. добросъвестно е изложил в обясненията си процесните събития,които кореспондират с останалите набрани по делото доказателства. Твърди се,че ако Г.И. е имал намерение да се саморазправя същия е нямало да доведе органите на полицията до местопроизшествието,нито да се подаде сигнал до ЕННСП 112 с оглед поведението на Н.Л. като водач на процесния л.а. ,с който пътувал А.Т. като в допълнение сочи,че от събраните доказателства не може да се установи механизма на деянието и съпричастността на неговия подзащитен.

Въззивната инстанция като съобрази доказателствата по делото,оплакванията в жалбата,становището на страните и извърши самостоятелна служебна проверка на присъдата намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК,процесуално ДОПУСТИМА е,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От набраната пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност и проведеното пред настоящата съдебна инстанция съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка:

В обедните часове на 21.11.21г. тъжителят А. Т. пътувал в управлявания от свидетеля Н. Л. лек автомобил марка „Опел Астра“.Наближили къщата на 2 подсъдимия Г. И. в с.***,обл.Плевен като Л. въздействал върху спирачната система на превозното средство.В резултат на несъобразената с пътните условия скорост и упражненото спирачно усилие същото поднесло като се насочило към подсъдимия и свидетелите Н. Р. и Н. В. Н.,които цепели дърва на улицата. Л. овладял автомобила и продължил по маршрута си,но поведението му усъмнило Р.,Н. и подсъдимия,които го последвали с управлявания от последния л.а. марка „Сузуки самурай“.Настигнали Л. като Г. И. поискал обяснение за случилото се,взел ключовете на л.а.,за да му попречи да продължи и се обадил на 112,за да извика полиция,която провери състоянието на Н.Л. с оглед рисковото му поведение и вземе отношение по случая, а впоследствие слязъл в центъра на населеното место,за да посрещне полицейските служители – свидетелите В. В. и Л. В. и ги доведе при Л..Възникналия вербален конфликт ескалирал във времето,намесили се близки на участниците в разпрата,а преди свидетеля В. да състави АУАН № 526630/21.11.2021г.,с който вменил нарушение по чл.16,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП на Н. Л. като вписал като свидетел по него подсъдимия Г. И.,А. Т. влязъл в къщата на свидетелката Д. М.,за да си изтрие кръвта от носа.

Набраната по делото доказателствена съвкупност не установява по изискуемия от закон стандарт както авторството на вмененото с тъжбата деяние,така и неговия механизъм и в този аспект крайното заключение,до което е достигнал първостепенния съд в тази насока следва да бъде споделено,при критично отчитане на структурата на мотивите.

Видно от изготвеното от съдебния медик доц.д-р С. К. СМУ № 523/21г. при прегледа на 22.11.21г. на частния тъжител А. Т. са установени следните травматични увреждания : „…на темето в ляво - слабо набелязан оток и бледо мораво кръвонасядане, около 1 см. в диаметър. По гърба на носа под междуочието - оток, бледо мораво-синкаво кръвонасядане и две дребни охлузвания по около 2 мм. в диаметър, с кафеникава коричка над кожното ниво…“.Прието е,че уврежданията са резултат на тъпи травми,и може да са получени по начин и време, както се съобщава от освидетелствания – удар с кол по главата и удари с глава няколко пъти – в носа /текло кръв от носа/ като са довели до болка и страдание.

РС-Червен бряг е назначил съдебно-медицинска експертиза като видно от същата /№4/2024г./ на тъжителя А. Д. Т. е причинено - оток и кръвонасядане на ляво теме на главата, охлузване и кръвонасядане в основата на носа - между две очи. От същата експертиза се установява, че уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава - удар с твърд тъп предмет по главата и с глава по лицето.Вещото лице д-р П. Т. е посочило,че ако се приеме,въз основа на свидетелските показания, че е имало и кървене от носа може да се приеме,че е налице разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на пострадалия като тези травматични увреждания,с изключение на установените по гърба и лявото теме,могат да бъдат получени от пътник в л.а. при ПТП,ако същия е без поставен предпазен колан.В този контекст и без да има резерви на някоя от страните по съдебно – медицинското удостоверение и обосноваността на експертното заключение,следва същите да бъдат експлоатирани,така както правилно е 3 сторил и РС-Червен бряг, за проверка и оценка на достоверността на събраните по делото гласни доказателства.

Въззивният съд споделя извода на РС-Червен бряг за необходимостта от изключване от доказателствената маса на показанията на свидетелите П. А. и В. М. – същите не са очевидци на случилото се като възпроизвеждат заявеното от А. Т. при това по различен начин – А. като тъща на Т. сочи,че според неговите обяснения подсъдимия го удрял с дърво,М. – като съпруга на пострадалия твърди,че според заявеното от него „…подсъдимия Г.,зет му и негов племенник…започнали да бият А.…“.Тези свидетели не сочат Т. да е бил удрян с глава в лицето,така както същия е споделил пред съдебния медик,а това е от съществен означение с оглед заявения механизъм на увреждане от негова страна,а същевременно дават разнопосочна ангажираност на участниците в заявения травматичен процес.Показанията на свидетелката Д. М. дадени по НЧХД № 347/21г. и № 48/23г. на РС-Червен бряг,както и тези през въззивния състав бележат асинхронност не в частта относно възприетата кръв по лицето на въззивния жалбоподател,а относно причините за същата – така по НЧХД № 347/21г. М. заявява,че тъжителя влязъл в имота и,за да поиска хартия,но не казал нищо,а в отдалечените темпорално показания по НЧХД № 48/23г. сочи,че Т. споделил,че подсъдимия го е ударил,като и в двата случая,а също и пред настоящата инстанция /тук посочва,че няма спомен какво е казала – л.96 от СП/ не заявява да е споделян механизъм на увреждането.

Разпитаните пред въззивната инстанция свидетели – В. В. и Л. В. сочат отзоваването им на процесната дата като автопатрул с оглед подаден сигнал в с.*** и взетото отношение по повод констатираното административно нарушение от страна на Н.Л.,при което същия не отрекъл,че загубил контрол върху превозното средство,което поднесло и създало риск за движението,което кореспондира с ценената от този съд част от неговите показания,но същите отричат да са възприели както следи от кръв или побой по въззивния жалбоподател,така и оплаквания в тази насока от негова страна.Тези показания са логични,синхронни с дадените пред първоинстанционния съд,който правилно се е позовал на същите,а и в съответствие с приобщените показания на В. по НЧХД № 347/21г.

Показанията на Н. Л. подлежат на внимателен анализ,т.к. същия не само е очевидец,но и с поведението си е провокирал реакцията на останалите участници в процесните събития,а и се намира в близки отношения с А.

Т..Пред РС-Червен бряг Л. сочи,че след настигането му от подсъдимия,неговия зет и Н. Л. същия бил шамаросан двукратно от втория,а подсъдимия ударил Т. с дърво като носа му бил разкървавен,а по главата му имало рани.Пред въззивната инстанция се разгръща от свидетелските му показания по-различна фактическа картина като Л. сочи,че същия е бил удрян не само от зет му /Н. Н.,бел.с.д./,но и от самия подсъдим като последния удрял с дърво „…две-три минути…“ по главата Т.,но т.к. бил с гръб първоначално и от другата страна на колата не бил „…видял напълно всичко…“.В логически аспект нанасянето на побой с такова средство – дърво и с такава времева продължителност следва да инициира далеч по-контрастен травматичен израз 4 от установения от съдебния медик освидетелствал Т. и от установеното от изготвената по делото СМЕ,но тези показания на Л. са в противоречие и със заявеното от тъжителя пред съдебния медик в хода на предприетото освидетелстване в следващия ден,когато същия заявил механизъм на увреждане,при който неколкократно бил удрян с глава в носа,в резултат на което потекло кръв.Разминаването в показанията на Н.Л. с възприетата от тази инстанция доказателствена маса обуславя отказа и да цени тази част от неговите показания като правилно РС-Червен бряг е отказал да ги цени както с оглед липсата на необходимата безпристрастност с оглед отношенията,в които се намира с тъжителя,така и с оглед липсата на кореспондентна основа,изведена от показанията на разпитаните по делото полицейски служители.

Пред въззивната инстанция ответника по въззивната жалба Г. И. е дал обяснения като е описал причината за последването на Т. и Л.,и реакцията на придружавалите го лица към действията на Л. като водач на МПС,както и взетото отношение от страна на полицейските органи по повод подадения сигнал за ПТП.В частта относно въззведената с тъжбата рамка на обвинението следва да се посочи,че същия отрича да е нанасял побой над А.Т..Няма съмнение,че обясненията са както средство за защита,така и доказателствен източник,но в тази им част същите не доставят доказателства,които да формират извод в негов ущърб. Показанията на Н. Н. също не дават опора на обвинителната теза,т.к. същия отрича да е възприемал физическо въздействие спрямо въззивния жалбоподател от страна на подсъдимия като такова не се установява и от свидетелите Б. В. и Д. М..