Решение № 34 от 18.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ НЕДКОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000214 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление град Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, чрез пълномощник – адвокат Е. К., срещу Решение № 82/17.06.2025г. по т.д. № 74/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което са уважени предявените от „ДУНАВ“ АД, ЕИК 827182859 срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и ответното дружество осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 124 468 лв. за ползваните без основание в периода 14.03.2018г. – 14.03.2023г. енергийни обекти трафопост с диспечерско наименование „Съни“ Русe 20/0.4 кV; кабелна линия средно напрежение от ТП „Съни“ Русе до ТП „Афродита“ Русе; кабелна линия средно напрежение от съединителна муфа към ТП „Никола Воеводов“ Русе до ТП „Съни“ Русе, находящи се в гр.Русе, ул.“Никола Здравков“ № 45, ПИ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023г. до окончателното изплащане и обезщетение в размер на 1 250 лв. – данък сгради и такса смет за същия период, който иск е предявен като частичен от 1 558.25 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради 1 неправилно приложение на материалния закон. Развива оплаквания, че направените от съда правни изводи не намират опора в събраните по делото доказателства. Счита, че последните не установяват собственост на ищеца върху прилежащите съоръжения. Излага, че ищецът би могъл да претендира обезщетение единствено в размер на средномесечния пазарен наем и в срок съобразно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, а след него размерът на дължимия наем се определя по методиката, определена от КЕВР. Намира, че в случая не е налице учредено вещно право на ползване върху процесния имот, поради което за него не е възникнало задължение да възстанови заплатените от ищеца суми за данък върху имота и такса битови отпадъци.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ДУНАВ“ АД, ЕИК 827182859.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и направеното с нея искане. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си – адвокат П. Г., оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмена защита.

Претендира разноски за въззивното производство съобразно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му, в случай, че въззивната жалба бъде счетена за основателна.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по т.д. № 74/2025г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на „ДУНАВ“ АД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 124 468 лв. за ползваните без основание в периода 14.03.2018г. – 14.03.2023г. енергийни обекти трафопост с диспечерско наименование „Съни“ Русe 20/0.4 кV; кабелна линия средно напрежение от ТП „Съни“ Русе до ТП „Афродита“ Русе; кабелна линия средно напрежение от съединителна муфа към ТП „Никола Воеводов“ Русе до ТП „Съни“ Русе, находящи се в гр.Русе, ул.“Никола Здравков“ № 45, ПИ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023г. до окончателното изплащане и обезщетение в размер на 1 250 лв. – данък сгради и такса смет за същия период, който иск е предявен като частичен от 1 558.25 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023г. до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че ищецът е собственик на следните енергийни обекти - трафопост 2 с диспечерско наименование „Съни“ Русе 20/0.4 кV; кабелна линия средно напрежение от ТП „Съни“ Русе до ТП „Афродита“ Русе; кабелна линия средно напрежение от съединителна муфа към ТП „Никола Воеводов“ Русе до ТП „Съни“ Русе, находящи се в гр.Русе, ул.“Никола Здравков“ № 45, ПИ ***, въведени в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-26/09.06.2009г. Между страните започнала процедура за покупкопродажба на процесните обекти, като на 20.07.2022г. бил подписан протокол-споразумение за цената на сделката, но към датата на подаване на ИМ същата не била финализирана.

Твърди се, че ответникът, като оператор на електроразпределителна мрежа, ползва обектите за целите на преобразуване и пренос на ел.енергия до други клиенти въпреки липсата на договор за предоставяне на достъп по цена, определена по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствени уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на топлинна енергия и на природен газ, като по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че ответникът му дължи също платените данък сгради и такса битови отпадъци, които за процесния период възлизат на сумата от 1 558.25 лв., тъй като обектите не се използват от ищеца и не задоволяват негови нужди, а се ползват от ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорил предявените искове с доводи за липса на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не спори, че ищецът е собственик на сграда за енергопроизводство, както и че е започнала процедура за изкупуване на процесните съоръжения. Намира за недоказано твърдението на ищеца, че към собствения му трафопост са присъединени други потребители, които получават електроенергия за свои стопански и битови нужди. Оспорва претенцията за заплащане на данък сгради и такса смет с твърдения за липса на учредено валидно право на ползване върху енергийните обекти.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че ползването на собствените на ищеца електропреносни съоръжения от страна на ответника се осъществява без основание, поради което енергийното дружество следва да му заплати обезщетение в размер на присъдената сума, изчислена от вещите лица съобразно одобрената от КЕВР методика, както и заплатените от ищеца данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния период.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на трафопост в груб строеж, със застроена площ 41 кв.м. по кадастрална скица, а по постановление за възлагане на съдия изпълнител при РРС с площ 39.42 кв.м., представляващ монолитна едноетажна постройка с идентификатор *** с носещи тухлени стени, стоманобетонни плочи, греди, пояси и колони, с три метални врати, жалузийни решетки и хидроизолиран покрив с два броя казанчета и водосточни тръби, ведно с прилежащата земя с площ 30 кв.м., представляваща ПИ *** /номер по предходен план 2214, 2215, кв.201, парцел: IX-2214, 2215, съгласно Скица № 15937960/19.08.2022г./ с обща площ 866 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване. Описаният имот, обективиран в приложения по делото нотариален акт, ведно с процесния трафопост, както и оборудването и съоръженията, свързани с неговата експлоатация, принадлежат на „ДУНАВ“ АД /Разрешение за ползване № ДК-07-26/09.06.2009г. на Началника на РДНСК-Русе/. Трафопостът и прилежащите към него съоръжения са заведени в инвентарната книга на дружеството при наличие на необходимите първични документи - нотариален акт, разрешително за ползване, протоколи за въвеждане в 3 експлоатация, разходооправдателни документи, технически документи, оценки и др., видно от неоспореното експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза и представените писмени доказателства /инвентарна книга за ДМА/. Съгласно заключението на вещото лице, счетоводните книги на „Дунав“ АД са редовно водени. В инвентарната книга на дружеството са записани следните електросъоръжения - трафопост с начална и добавена вследствие на модернизация стойност, ведно с прилежащия терен, върху който е изграден, външна кабелна мрежа, вътрешна кабелна мрежа и електрооборудване. Няма спор, ч е обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/ и има характер на материален ресурс по смисъла на § 1 т.32 от ДР на ЗЕ. Страните не спорят, че във връзка с процедура по § 4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ за изкупуване на енергийни обекти, представляващи част от електроразпределителната мрежа на територията на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, между тях е постигнато споразумение по цената на бъдещата сделка, но такава напрактика не е сключена.

При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на други лице, за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117 ал.8 от ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването им на техния собственик на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Без значение дали в случая ищцовото дружество е лицензирано и е в състояние да използва трафопоста и съоръженията към него, имайки предвид, че обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, в случай, че бе сключен договор по чл.117 ал.8 от ЗЕ и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаването на цената за достъп, ако страните бяха сключили такъв договор. То следва да бъде определено на база приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствени уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на топлинна енергия и на природен газ.

Видно от заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза, при определяне на дължимото обезщетение е приложен алгоритъмът, установен в цитираната по-горе Методика, като приетата от вещото лице балансова стойност отговаря на действителната такава, установено от представената от ищеца инвентарна книга. При наличие на такава балансова стойност неприложима е хипотезата на чл.3.3 от Методиката, която предвижда, че когато лицата, предоставящи достъп, не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност. Пазарната стойност на ДМА се прилага и когато собственикът на уредби и/или съоръжения, чрез които се предоставя достъп, е физическо лице, каквото ищецът не е.