Решение № 102 от 15.03.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20211420201280 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Опал-Т” ООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №***/07.12.2021 г., издадено от директора на Д „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на основание чл.413, ал.2 КТ, за нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.

В жалбата и в с.з. се релевират доводи, че дружеството не е извършило нарушението, което му е вменено, тъй като обектът, в който е станал инцидента с работника, не е стопанисван от дружеството, както и тъй като инцидентът не е свързан с трудовата дейност на работника. При това се прави искане за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирова, която оспорва основателността на жалбата и заявявайки, че санкционния акт е правилен и законосъобразен, моли за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

На 01.11.2021 г., по повод възникнал инцидент с лицето **** е извършена проверка в Килия на Трансформатор №7, находяща се в 1 подстанция 20/04 kV на бившия завод „ЧЛК“ – Враца. При проверката служителите на ДИТ Враца достигнали до извод, че обекта е собственост на дружеството-жалбоподател, както и че починалият при инцидента **** е в трудово правоотношение с дружеството. При последващи проверки установили, че в трудовото досие на работника **** се съхранява служебна бележка от 01.01.2020 г. за проведен начален инструктаж при постъпване на работа. От страна на работодателя обаче не била представена книга за начален инструктаж, с което да се удостовери, че такъв е проведен и документиран с подписа на инструктираното лице. Не била представена и книга за периодичен инструктаж и не било удостоверено провеждането на такъв. С оглед на това, на 25.11.2021 г., св. П.Т. – главен инспектор при Д „Инспекция по труда“ гр. Враца, съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, в който посочила, че като дружеството не е представило книга за периодичен инструктаж, с която да удостовери провеждането и документирането на такъв по отношение на работника **** то е извършило нарушение на чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Отразено е, че нарушението е извършено на 01.11.2021 г.

На 07.12.2021 г., въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, в което при идентично словесно описание на нарушението и с посочване, че същото е извършено на 01.01.2021 г., същото е субсумирано под нормата на чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. При това на основание чл.413, ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установяват изцяло и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства – показанията на св. П. Т. кореспондиращи напълно с приложените към административната преписка писмени доказателства - протокол за извършена проверка на 25.11.2021 г. и на 01.11.2021 г., копие от длъжностна характеристика, копие от удостоверение за придобита 5-та квалификационна група на лицето ****, трудов договор №032/01.01.2020 г., служебна бележка от 01.01.2020 г. за проведен начален инструктаж, протокол от 17.05.2021 г. за наводнение в архива на дружеството, както и от другите приложени по делото писмени материали. От доказателствата се установява времето и мястото на извършената проверка, констатираното в хода на същото, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Доколкото, обаче доказателствената съвкупност е непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното й анализиране за ненужно.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

В повдигнатото фактическо обвинение, търговецът е обвинен в това, че дружеството не е представило книга за периодичен инструктаж, с която да удостовери провеждането и документирането на такъв по отношение на работника ****. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 01.11.2021 г. В НП обаче е отразено, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г. Т ова противоречие се установява на фона на доказателствена съвкупност, доказваща възникнало трудовото правоотношение с проверен начален инструктаж на 01.01.2020 г. и инцидент с работника на 01.11.2021 г.

И доколкото обвинението е за непроведен периодичен инструктаж, категорично не става ясно дали наказващият орган приема, че нарушението е възникнало в деня на инцидента /01.11.2021 г., както е посочено в АУАН/ или една година след възникване на трудовото правоотношение /01.01.2021 г., както е посочено в НП/. А това разминаване е съществено и безспорно е от категорията на затрудняващите правото на защита на нарушителя и препятстващите възможността на съда да провери законосъобразността на атакуваното НП. При това то обуславя на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт.

Извън изложеното, за материално-правната законосъобразност следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установява да е извършено описаното в АУАН и НП, като съдът не споделя изложените в жалбата и поддържани в с.з. оплаквания, че наказващият орган е достигнал до неправилни фактически констатации и до неправен извод, че е налице административно нарушение. Видно е, че обвинението е за това, че дружеството не е представило книга за периодичен инструктаж, с която да удостовери провеждането и документирането на такъв по отношение на работника ****. Действително, съдържат се данни, че документите на дружеството са унищожени при наводнение, което е удостоверено в протокол от 17.05.2021 г. Но от този протокол на първо място не се установява кои са унищожените документи и дали книгата за периодичен инструктаж е сред тях, ако въобще е водена такава. На следващо място, не са ангажирани каквито и да е други доказателства в насока това, че е проведен периодичен инструктаж, както например се представя служебна бележка за проведен начален инструктаж /макар и неподписана от работника/. При това безспорно е извършено нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за 3 условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Не се споделят възраженията на защитата, че не е извършено нарушение, тъй като инцидента не е възникнал в обект на дружеството и във връзка с дейността на работника по трудовото му правоотношение. Дори да е така, нарушението е за непроведен периодичен инструктаж, а по делото няма спор, че лицето е имало трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател, при което, независимо от притежаваната от него квалификация, работодателят е следвало да проведе такъв. Но предвид констатираното по-горе процесуално нарушение, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на търговеца-жалбоподател за присъждане на направените входа на производството разноски се явява основателно. Претендираното такова в размер на 720,00 лв., представляващо разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обаче минималното възнаграждение е в размер на 580 лв. при това и като съобрази сложността на делото, съдът приема, че претендираното възнаграждение следва да бъде уважено до предвидения в наредбата минимум от 580,00 лв., а в останалата му част да се отхвърли като неоснователно. Ето защо Д „ИТ“ Враца следва да бъде осъдена да заплати на „Опал-Т“ ООД, гр. Враца сума в размер на 580,00 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Врачански районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №06-2100022/07.12.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на основание чл.413, ал.2 КТ, за нарушение по чл.11, ал.5 от Наредба №РД07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, на „Опал-Т” ООД, гр. Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца, ДА ЗАПЛАТИ на „Опал-Т“, ЕИК:106570871, гр. Враца, сума в размер на 580 /петстотин и осемдесет / лв., представляващи направени в хода на производството по НАХД №1280/2021 г. по описа на РС Враца, разноски за адвокатско възнаграждение, като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Опал-Т“, гр. Враца, за присъждане на разноски в размер над 580,00 лв. до пълния претендиран размер от 720,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

4

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5