Решение № 3047 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100509898 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20119884 от 19.05.2021г., постановено по гр.дело №17869/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, е осъдена С.О. да заплати на ЗАД "А." АД, с ЕИК *******, на основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 3556.69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди, причинени на лек автомобил марка "Ауди А3 ", рег.№*******, от ПТП, станало на 24.08.2015г. в град София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.05.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1080.84 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 23.04.2017г. до 22.04.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 492.26 лв., направени разноски по делото. С решението са отхвърлени предявените от С.О. срещу "Т.Г.Х." АД, с ЕИК *******, обратни искове с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумите от 3556.69 лв. и 1080.84 лв.. С решението е осъдена С.О. да заплати на "Т.Г.Х." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лв., направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О., чрез юрисконсулт А. Г., с която се обжалва изцяло решение №20119884 от 19.05.2021г., постановено по гр.дело №17869/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и са 1 отхвърлени предявените срещу третото лице – помагач - обратни искове с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. чл.82 от ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, част от общинската пътна мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи се, че за тези обстоятелства представеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП. В тази връзка се излага, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинноследствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният главен, съответно акцесорният иск се явяват неоснователни и недоказани.

По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. В представената молба-становище от 10.05.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - ЗАД "А." АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Л., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, като в подадена молба от 03.05.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

Трето лице – помагач - "Т.Г.Х." АД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от ЗАД "А." АД, с ЕИК *******, срещу С.О. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и са приети за съвместно разглеждане предявени при условията на евентуалност обратни искове от ответника С.О. срещу третото лице – помагач - "Т.Г.Х." АД, с ЕИК *******, с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ЗАД "А." АД, с ЕИК *******, срещу С.О. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед изхода на спора по предявения главен, съответно акцесорен иск правилно първоинстанционният съд е разгледал и предявените при условията на евентуалност обратни искове от ответника - С.О. срещу третото лице – помагач - "Т.Г.Х." АД, с ЕИК *******, с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, като е приел, че са неоснователни, като изложените правни аргументи са законосъобразни, кореспондират на събраните по делото доказателства и са обосновани при правилно прилагане и тълкуване на закона, поради което въззивната инстанция препраща към тях. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД , съответно за неоснователност на предявените при условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм., приложим в настоящото производство с оглед датата на настъпване на процесното ПТП/ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните 3 разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е доказано, че ЗАД "А." АД е имал качеството на застраховател по застраховка "Каско" на МПС с предмет увредения лек автомобил марка "Ауди А3 ", рег.№*******, към датата на процесното ПТП – станало на 24.08.2015г., на територията на гр.София, като застрахованият лек автомобил марка "Ауди А3 ", рег.№*******, се е движил по ул."Галичица" и преди кръстовището с ул."Плачковица" попадна в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, за който път не се спори между страните, че представлява част от общинската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания на лекия автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение, като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е приет като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод. Следователно съгласно чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Неоснователно е оплакването на въззивника-ответник за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от съставения от СДВР - протокол за ПТП №1593450 от 24.08.2015г., който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача.