Решение № 226 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500199 по описа за 2025 година

С Решение № 2570/02.12.2024г., постановено по гр. дело № 4366/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Камекс Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на М. Й. А. сумата от 1 813, 37 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дълга, по сключения между страните Трудов договор № 37/15.11.2021г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Камекс Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с извода на съда за доказаност на предявените искове. Във въззивната жалба се твърди, че са останали недоказани твърденията на ищцата 1 в първоинстанционното производство, че последният е полагал труд през процесния период съобразно сключения с работодателя трудов договор, както и какво е било трудовото му възнаграждение и продължителността на работното време.

В жалбата се посочва, че представената по делото справка от НАП, свидетелства единствено, че към датата на нейното генериране е имало подадено заявление за регистриран трудов договор, но не и относно реалното му сключване. Отбелязва се, че справката от НОИ не съдържа данни за трудовата заетост на въззиваемия в дружеството.

В жалбата се изтъкват факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и се твърди се, че съдът е оставил без уважение искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, което е съществено процесуално нарушение. Навеждат се доводи, че удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски, не се дължат като трудово възнаграждение на работника, по смисъла на чл. 128 от КТ.

Твърди се, че присъждането на брутно трудово възнаграждение би създало предпоставка за неоснователно обогатяване от страна на работника.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Ивайло Найденов депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответната страна по въззивната жалба - М. Й. А. депозира по делото писмен отговор, с който оспорва същата изцяло. В писмения отговор се посочва, че постановеното решение на първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци.

Заявява се, че по делото са събрани безспорни доказателства, сочещи, че между страните е възникнал валиден трудов договор и продължителен период преди възникване на настоящия спор, работодателят е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. Подчертава се, 2 че районният съд внимателно е анализирал всички представени по делото доказателства, видно от които, между въззивното дружество и въззиваемия бил налице сключен трудов договор. Посочва се, че работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се аргументи, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, получаването на трудово възнаграждение се доказва с наличието на неговия подпис във ведомостта, както и срещу разписка и се твърди, че работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника.

С писмения отговор се отправя искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и се претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемата – М. Й. А. чрез своя процесуален представител – адвокат Кирил Киров оспорва депозираната въззивна жалба и счита, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от И. Г. И. от гр. ******, със съдебен адрес – гр.

Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Киров против „Камекс Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Управителя Валентин Каравълчев, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата Иванов сума в размер от 933 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024г.

В исковата молба се посочва, че ищцата е служител на ответното дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз 3 основа на сключен Трудов договор № 37 от 15.11.2021г., по силата на който ищцата е изпълнявал длъжността „счетоводител“. Ищцата в своята искова молба посочва, че първоначално страните са се договорили тя да получава трудово възнаграждение в размер на 1 222, 70 лева, платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а след няколко сключени между страните допълнителни споразумения към 30.11.2023г. трудовото й възнаграждение е увеличено на сума в размер от 1 813, 63 лева.

В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. ищцата е полагала труд, но въпреки това не е получил дължимото му се трудово възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128,т. 2 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск – „Камекс Комерс“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че през месец май – 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.

В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените писмени доказателства от страна на ищцата, а от друга страна се посочва, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане.

За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за процесния период от време – от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „счетоводител“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1 813, 37 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за 4 процесния период от време ищцата е престирала работна сила в полза на ответника, а по делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че дължимото трудово възнаграждение за месец май – 2024г. е било заплатено в брой.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи, че Районен съд – Бургас е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение на въведените във въззивната жалба съображения, съдът намира следното:

На основание чл. 128, т. 2 от ГПК работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е представен писмен Трудов договор № 37/15.11.2021г., сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който ищцата – М. Й. А. е встъпила в трудово правоотношение с ответното дружество и е приела да изпълнява длъжността „счетоводител“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 1 813, 37 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за всяка година.

От представения по делото договор се установява, че страните са договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от 5 време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.

71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между страните).

По делото са представени и четири допълнителни споразумения – съответно – от 31.07.2022г., от 01.11.2022г., от 30.12.2022г. и от 30.11.2023г., от които е видно, че трудовият договор е изменян четири пъти, като е увеличаван размера на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата, което към края на 2023г. е уговорено на 1 813, 37 лева.

Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ от 16.11.2021г. за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищцата трудов договор, като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата - 15.11.2021г. и с дата на прекратяване - 31.05.2024г.

По делото в първоинстанционното производство в качеството му на свидетел е разпитан Н. Г. Г., от показанията на когото се установява, че е работил като водач на МПС в ответното дружество и за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. е работил заедно с ищцата М. Й. А. и знае, че тя е работила като счетоводител и той я е виждал в офиса. Свидетелят посочва, че през този период от време не му е правило впечатление ищцата да отсъства от работа.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК следва по делото да бъде установено възникването на трудово правоотношение с ответното дружество, съществуването на това правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.

Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e19c46c-7ee3-46d9-ac03-a435e497422f