Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 05.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13686/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
05.01.2023
В сила
05.01.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Ванина Младенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513686 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 267 ГПК

С решение № 20183887 от 10.09.2021 г., постановено по гр. д. № 65044/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, е признато за установено, че В. Н. Я. дължи на „А.****“ ЕООД, сумата от 784, представляваща дължима наемна цена на основание договор за наем от 24.05.2017 г. за периода 24.05.2017 г. – 17.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 119, 14 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 16.06.2017 г. – 13.12.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 950 – разноски по производството.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. Н. Я., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв. С. Ч. – Н.а, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че ищецът не е доказал, че е собственик на отдавания под наем недвижим имот. Решаващият съд не е обсъдил възражението му, че наетият имот не е надлежно индивидуализиран, а разпитания по делото свидетел не е доказал убедително, че е нает апартамент А 2. Едва в исковото производство ищецът е посочил, че наетият имот е апартамент А 2, без това обстоятелство да е заявено в заповедното производство. С отговора на исковата молба е оспорил положения от ответника подпис, но по делото не е доказана истинността на документа. Счита, че по делото не е доказано, че наетият имот е предаден на ответника, тъй като представеният приемо – предавателен протокол не е подписан от страните. С оглед на това счита, че договорът за наем № 1004/24.05.2017 г. не е породил правно действие. Съгласно чл.4.1 от договора 1 за наем такъв се дължи при настаняването. Разпитаният по делото свидетел е дал показания, че ответникът е платил 11 нощувки, за което му е издадена касова бележка. Такава обаче не е представена по делото. С оглед на това счита, че тези показания не следва да се кредитират като достоверни. В т.2.4 от договора за наем е предвидено, че наемодателят се задължава да регистрира наемателя в РПУ-Пловдив. Ищецът не е представил доказателства за регистриране на наемателя в РПУ-Пловдив за процесния период, въпреки направеното с отговора на исковата молба искане в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба „А.****“ ЕООД оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че процесният обект е индивидуализиран в достатъчна степен, за което са ангажирани доказателства по делото, включително и относно принадлежността на правото на собственост върху него в полза на ищцовото дружество. Тъй като договорът за наем е консенсуален, същият поражда правно действие от момента на постигане на съгласието, независимо дали вещта, предмет на договора, е реално предадена на наемателя. Счита, че сключеният между страните договор за наем е валиден. В изпълнение на договора е предоставил на ответника уговореното жилищно помещение, което реално е ползвал.

Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.

79, ал 1 ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 24.05.2017 г. е сключил с ответника договор за наем № 1004, по силата на който ищецът – наемодател, е предоставил на ответника – наемател, за възмездно ползване тристаен апартамент за периода 24.05.2017 г.

– 17.06.2017 г. – 14 нощувки. Наемателят се е задължил да заплати нощувките при настаняването. Ответникът не е платил дължимия наем. За задълженията по процесния договор за наем е издадена проформа фактура № 4000000005/16.06.2017 г. Въпреки отправените покани ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца да плати дължимия наем. Въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 784 лв. – наем по посочената фактура, лихва в размер на 119, 14 лв. до завеждане на делото. Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв. С. Ч. – Н.а, оспорва предявения иск по основание и по размер. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е собственик на имота, който е отдаден под наем. С оглед на това счита, че ищецът не е активно легитимиран по предявения иск. В договора за наем имотът не е надлежно индивидуализиран, като е посочено, че наетият имот е тристаен 2 апартамент в гр. Пловдив. Оспорва подписа, положен от ответника върху договора за наем. Оспорва обстоятелството, че имотът е бил предаден на ответника. По делото не са ангажирани доказателства за регистрация на ответника в РПУ – Пловдив, съгласно постигнатата уговорка в т.2.4. от договора за наем. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С определение, постановено по реда на чл.140 ГПК, СРС е указал на ищеца да уточни имота, за който твърди, че е отдаден под наем на ответника, като посочи административния му адрес.

В подведеното на 15.03.2021 г. открито съдебно заседание съдът е определил едноседмичен срок, в рамките на който да уточни исковата молба, като посочи административен адрес и индивидуализира обособения обект, който е отдаден под наем.

В рамките на определения от съда срок – с молба от 18.03.2021 г. ищецът е депозира молба, с която е уточнил, че процесният обект представлява обособен жилищен обект – апартамент А 2, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул. **** и е собственост на ищцовото дружество.

С определение, постановено в проведеното на 31.05.2021 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съгласно постъпилата молба – уточнение на ищеца от 18.03.2021 г.

Въз основа на заявление от 27.12.2018 г., депозирано от „А.****“ ЕООД, срещу В. Н. Я. на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 81022/2018 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 784 лв. – неплатено наемно възнаграждение за периода 24.05.2017 г.

– 16.06.2017 г. по договор за наем от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 19, 14 лв. за периода 16.06.2017 г. – 13.12.2018 г. и 325 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По силата на договор за наем № 1004 от 24.05.2017 г. „А.-****“ ЕООД – наемодател, е предоставил на В. Н. Я. – наемател, за временно и възмездно ползване на свой собствен недвижим имот - тристаен апартамент, находящ се в гр. Пловдив. Наемателят се е задължил да заплати наем в размер на 56 лв. на вечер при настаняването. Срокът на договора е от 24.07.2017 г. до 17.06.2017 г. Договорът е подписан от двете страни по правоотношението.

Съгласно представената по делото проформа фактура №

4000000005/16.06.2017 г., издадена от ищеца – доставчик, на ответника – получател, стойността на 14 нощувки по 56 лв. всяка възлиза на 784 лв. без ДДС. Посочена е банкова сметка за плащане на сумата от ответника.

Проформа фактурата е съставена от Д.И.И..

На 01.02.2015 г. между „А.****“ ЕООД – възложител и „А.“ ЕООД, представляван от Д.И.И. - изпълнител, е сключен договор за посредничество и управление, по силата на който възложителят е възложил, а посредникът е приел да извършва следната посредническа дейност – намиране и настаняване под наем на клиенти в жилищна собственост на възложителя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ 382К и гр. Пловдив, ул. „Спас Зафиров“ 3, 3 получаване на суми, издаване на касови бележки и фактури, организиране на почистване на ползваните жилища след напускане на клиента и организиране на дребни ремонти и освежаване при необходимост от името и за сметка на възложителя. Срокът на договора е 5 години.

От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Д.И.И. се установява, че е сключила договор с ищцовото дружество за обслужване на притежаваните от него имоти. Практиката им била да сключват с всеки един клиент стандартен договор. Първоначално при настаняването на ответника той имал бригада, която оглавявал. Бригадата извършвала строително – ремонтни дейности непосредствено до сградата, която управлявали. При настаняването на ответника изготвили стандартен договор. ответникът заплатил 11 нощувки, като извършил на два пъти плащане. Впоследствие ответникът си тръгнал, като служителите продължили да се помещават при тях. Свидетелката не била запозната с отношенията на ответника с работниците. Те напуснали имота без да заплатят дължимия наем. И понастоящем ключовете от апартамента не били върнати. Жилището се обитавало общо 25 дни. Като крайна дата била посочена дата, на която работниците си тръгвали. Обяснили, че ще се върнат след месец, но не се върнали. Ответникът и работниците ползвали апартамент А 2, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ 382К. Жилищната сграда се отдавала под наем – за краткосрочни и дългосрочни наеми.

Цялата сграда била с 23 апартамента. Не вписвали точния апартамент в договора при настаняването на такъв тип клиенти, тъй като в дните, когато отсъствали, не калкулирали наем. В последствие се връщали и нямали сигурност конкретно в кой имот ще бъдат настанени при връщането им. Договорните им отношения продължавали на база на това, което са подписали в началото. По тази причина не са вписали в договора точния нает апартамент. В случая ответникът е работниците пребивавали 25 дни непрекъснато. Свидетелката нямала ангажимент да следи дали някой от лицата са напускали апартамента.

Ответникът платил в брой за 11 нощувки, за което му издали касова бележка.

Когато сключвали договори с физически лица, нямали ангажимент да издават фактури, както и не начислявали ДДС. Тъй като ответникът не предоставил данни за юридическо лице, договорът бил сключен с него като физическо лице. Неплатените от ответника нощувки били 14. Общо нощувките били 25, от които платените били 11.

Съдът възприема показанията на разпитаната пред СРС свидетелка, тъй като те са логични и последователни. Свидетелката има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитана.

Показанията й изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и не са ангажирани такива, които да разколебаят доказателствената им стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

4

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.