Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 26.08.2021, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 376/2020
Вид
Решение № 76
Подписан
26.08.2021
В сила
21.01.2022
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Д. , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20205410100376 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.49, ал.1 и ал.3 СК, във връзка с чл.318 и следващи ГПК.

Образувано е по предявен иск от СТ. КР. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б. № *, чрез адв. Д.Р. Б., от гр. Пл., ул. Кн. Ал. I № * против ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б.

№ * за прекратяване с развод сключения граждански брак на 15.05.1988г., в гр. Д., за което е издаден акт за сключен граждански брак № 002*/15.05.1988г., като дълбоко и непоправимо разстроен, с който са съединени исковете за фамилното име на съпругата след развода и предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. Б.

№ *.

В исковата молба ищецът поддържа, че с ответницата са сключили граждански брак на 15.05.1988г., в гр. Д.. От брака имат родени две деца Зл. Ст. С., родена *******г. и Кр. Ст. С., роден ******г., които са пълнолетни. Твърди, че в началото бракът им протичал нормално, но в последствие, поради възникнали различия в характерите и спорове между тях, през 2014г. ищецът напуснал семейното жилище в гр. Д. и заживял на друг адрес.

1

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

След прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия Ив. и да предостави ползването на семейното жилище в гр. Д., ул. Б. № * на съпруга, което е лична негова собственост, придобито преди брака с дарение.

В срока за отговор от ответницата е представен писмен отговор, с който не оспорва иска за развод, тъй като счита, че бракът им с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49, ал.1 СК, поради което желае бракът да се прекрати с развод. В случай, че бъде постигнато споразумение между страните, моли съда да прекрати брака и да постанови:

1. След прекратяване на брака съпругата да запази фамилия си С.; 2.След прекратяване на брака,съпрузите не си дължат издръжка един на друг; З.След прекратяване на брака,семейното им жилище/представляващо 3-ти етаж от жилищна сграда,намираща се в гр.Д.,обл.См. ул."Б." №*/,се предоставя за ползване на ответницата и на пълнолетните им деца;4.Разноските по делото остават за сметка на страните,така както са направени.Ако ищеца не е съгласен с това предложение, ответницата иска брака им да се прекрати по негова изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.В този случай,ответницата иска съдът да уважи нейните претенции относно фамилното име, семейното жилище, издръжката между съпрузите и да й присъди сторените разноски по делото.

Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, че с ищеца са сключили граждански брак на 15.05.88г. и че от брака имат родени две деца, които са пълнолетни. Ответницата твърди, че е изпълнявала задълженията си като съпруга, като е поемала финансовите задължения към банки и частни съдебни изпълнителни, битови сметки и данъци за семейното жилище. Семейното жилище е трети етаж от къща в гр. Д., ул. Б. № *, което е единственото жилище, в което съпрузите са живели през целия си семеен живот от 88г. до фактическата им раздяла. В жилището са закупени мебели , техника и покъщнина, които са съпружеска имуществена общност. След фактическата им раздяла само ответницата се грижила за семейното жилище, в което е извършвала много ремонти и подобрения. Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че семейното жилище е лична собственост на ищеца, придобито от него преди брака, тъй като семейното жилище се 2 намира на третия етаж от къщата, поради което счита, че не е идентично с жилището по представения нотариален акт за дарение на недвижим имот.

Твърди, че ремонтите на семейното жилище са извършвани, чрез кредити, които е изплащала от банките.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д.Б., поддържа предявения иск. Оспорва наведените твърдения от ответницата, че семейното жилище е трети етаж от къща по НА №200, т.I, НД №390/1975г., тъй като това е втори етаж от къщата. Оспорва искането за предоставяне на семейното жилище на съпругата, тъй като то е лична собственост на единия съпруг и в този случай, съдът може да го присъди на другия съпруг, само когато от брака има родени непълнолетни деца и родителските права са предоставени на съпругата.

Ответницата лично и с адв. Н.П. поддържа доводи за прекратяване на брака с развод, тъй като е доказано безспорно брачно основание продължителна фактическа раздяла между тях, поради което бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Между страните не е постигнато споразумение, поради което моли съда да се произнесе по последиците на развода като постанови ответницата да запази фамилното име С., което носи и е приела при сключване на брака, поради което е станала известна с това име. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка помежду си, тъй като и двамата са в работоспособна възраст. Молят съда да се произнесе по въпроса относно вината и да прекрати брака по изключителна вина на ищеца. Счита, че са доказани брачни провинения на ищеца, а не са доказани брачни провинения на ответницата. Претендира се предоставяне право на ползване на семейното жилище на ответницата, която има жилищна нужда. Ищецът е придобил по дарение втория етаж от жилищната сграда, а е доказано че семейното жилище е третия етаж, поради което не е лична собственост на ищеца, а извършените подобрения и обзавеждане са по време на брака и основно с пари от ответницата.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните по делото са съпрузи със сключен граждански брак на 15.05.1988г., в гр. Д., за който е съставен акт за 3 граждански брак № 002*/15.05.1988г.

Няма спор между страните, че родените от брака деца Зл. Ст. С., родена *******г. и Кр. Ст. С., роден ******г. са навършили пълнолетие, поради което не се поставя въпроса за упражняване на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца.

Установи се, от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, Д № 390/12.03.1975г. по описа на Районен съд – Девин, че ищецът е придобил преди сключване на брака чрез дарение втори етаж от жилищната си сграда, построена върху парцел XVIII, в кв.33 по плана на гр. Д..

От представените от ответницата писмени доказателства се установи, че ответницата е работила по трудово правоотношение от 2002г., по което е получавала постоянни месечни доходи, с което е погасявала задълженията по договор за кредит от 10.03.2008г., за което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, като в тази насока са представени 49 броя операционни бележки. През 2018г. ответницата е подписала, като кредитополучател договор за кредит експресо №401015366*/05.10.2018г. и е получила кредит от 6700 лева, който изплаща, за което са представени 18 броя вносни бележки. Ответницата поддържа, че този кредит е бил изразходван от нея за ремонти на семейното им жилище.

От представена скица на сграда № 15-518662/18.05.2021г., издадена от СГКК – Смолян за имот с идентификатор *** се установява, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и представлява жилищна сграда еднофамилна с брои етажи 3, без данни за брой самостоятелни обекти в сградата.

От показанията на разпитаните свидетели се установи / св. П. С./, в началото бракът между страните протичал нормално. През 2011г. ищецът отишъл да работи в гр. С., където ползвал едно жилище, заедно с децата си.

След това се преместил при св. П. С. в гр. Пл. и работил в гр.Пл.. В момента ищецът отишъл да работи в Германия. От както отишъл да работи в С. настъпила фактическата раздяла между страните. Ищецът е изпращал пари за издръжка на децата си и за покриване на кредита. В семейното жилище са 4 правени ремонти, което се ползва от съпругата. В жилището живее сама, а понякога там ходят и децата им. Ответницата е правила ремонти в етажа.

Къщата се състои от приземен етаж и два жилищни етажа.

Св. Зл. С. - дъщеря на страните установява с показанията си, че къщата се състои от три жилищни етажа, от които първият се ползва техните баба и дядо, вторият ползва техния чичо св. П. С., а третият етаж е жилището на нейните родители. До 2014г. страните живеели заедно в гр. Д., когато ищецът заминал да търси работа извън гр. Д.. Започнал работа като шофьор и живял в апартамент под наем, който ползвали под наем, но след няколко месеца се преместил в гр. Пл., където започнал нова работа. Ищецът е теглил кредит, който е спрял да плаща през 2017г. и кредитът бил отнесен за принудително събиране към ЧСИ. Майка й в последните 20 години е работила постоянно и е имала трудови доходи, които са използвани за ремонти на жилището. В последствие направила друг ремонт, за който изтеглила кредит.

Св. Т. Т. е работодател на ответницата от 2002г., която познава като честен и коректен човек. Знае, че тя живее в семейното жилище на третия етаж от къщата, който стопанисва и поддържа сама. В последните три – четири години ответницата е имала финансови затруднения по покриване на разходите за образование на децата си и за погасяване на задължения по изтеглени кредити. Въпреки финансовите затруднения е създала уют в дома им, в който със свои средства и изтеглени кредити е извършила ремонти.

Св. К. С. – син на страните установява, че родителите му не живеят заедно от 2014г., поради неразбирателство. В началото се преместили четиримата в гр. С.. Баща му работил известно време и в последствие решил да замине при брат си в гр.Пл. и останал да живее известно време при него.

Преди фактическата раздяла семейството живели в триетажна къща на ул. Б.

№ *. Майка му е направила ремонт на етажа и няма друго жилище в гр. Д..

Баща му споделил, че има друга жена. След раздялата между родителите му е идвал в гр. Д., но е отсядал на първия етаж при баба си.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното: Предявен е брачен иск за развод с искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака, с правно 5 основание чл.49, ал.1, във вр. с чл.44, т.3 СК, съединен с иска за ползване на семейното жилище след прекратяване на брака с правно основание чл.56 СК и с иск за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака с правно основание чл.53 СК.

Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до това състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Искът за развод е основателен, тъй като двете страни изразяват категорично и несъмнено желанието си за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, а от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства се установи абсолютно бракоразводно основание – продължителна фактическа раздяла между съпрузите, с начало от 2014г. до сега, като нито един от тях не изразява желание да направи усилия за възстановяване на брачната връзка. Двамата съпрузи са категорични в желанието си брачната им връзка да бъде прекратена, поради което съдът с решението си ще допусне развода, като приема че прекратяването на брачната връзка ще бъде в интерес на двамата съпрузи.

Фактическата раздяла е проявена, чрез липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (Р 3749-1981 г. на ІІ ГО), чрез която е прекъсната трайно е необратимо семейната общност, поради което е основание относимо към дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т. 3 от ППВС 10/1971 г.).